вторник, 10 юли 2012 г.

Summer time

Лятно време. Лято. 34 градуса по целзи. С една дума ЖЕГА.
Беше ми забавно. Разбира се всеки път от играчка става плачка. Нали така ми повтаряха, докато бях малка и после ми казваха 'нали ти казахме' докато плачех, че съм си издрала колената или че съм си ожулила брадичката. После тихо подсмърчах докато ми промиваха раните с кислородна вода. Е, беше си забавно.
В събота цял ден се изживявах, като дете. Вместо да поливам градината поливах роднините. Да пораснат големи и да вземат да цъфнат, но пък както винаги се случва всеки иска да притежава последната дума. Върху мен бяха изсипани 2 кофи с вода, но аз продължих да ги мокря с маркуча. Беше забавно и разхлаждащо.
А пък в неделя се пребих. Паднах си на главата, като част от удара ми го пое рамото, от едно съоръжение за йога. Чу се едно глухо туп върху твърдия цимент. За момент си помислих, че главата ми кънти на кухо, и точно за това не ме е заболяло, но след като осъзнах какво е станало почна и да ме боли. Чудех да се да рева ли да се смея ли, не след дълго почнах да правя и двете. Изправих се бавно, защото главата ми пулсираше.
Сега съм с лилаво око, нищо че не се ударих там имам чувството, че синката се мести. Подутината си седи, като цицина, а рамото ми е зеленикаво - лилаво.
Мисля, че повече няма да повторя да се кача на това нещо. Освен ако не искам да си докарам същия цвят и на другото око, който между другото е много приятен. Казаха, че ми отива. Ха-ха
Вече остана съвсем малко време до заминаването ми. Искаше ми се глупостите да свършат, но излизат нови и нови.
В града, в който ще съм в момента е 18 градуса. Звучи ми, като рай. Вече искам да съм там. След 37 дена ще съм. Само толкова малко.
Напоследък доста хора си показаха истинската самоличност, и това ме кара да искам да се махна още по - бързо. Хора, за които вярвах, че ще са винаги до мен ме зачитат, само когато искат нещо. Или пък изобщо не ме зачитат. Вече и не се ядосвам. Не ми и пука. Знам, че няма такова понятие, като завинаги.
Не съм дете. Макар че щеше да е по добре да съм.
Нека лятото да продължи.
Доволна съм от живота.
Така е писано.
  

2 коментара:

  1. Звучиш по-зряло Мистери, голямо чакане да дойде този момент, но много е наближил... Явно затова хората си променят "лицата", защото те остават, а ти заминаваш. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Е, всеки сам прави своите избори, нали знаеш :D Дали да остане или да замине. Аз преди много време направих избора си. На човек му се налага да порасне... за жалост. :)

    ОтговорИзтриване