сряда, 16 май 2012 г.

Аристократично погледнато

Надменна или знаеща какво иска от живота.
Казват ми, че съм надменна, че гледам надуто, злобно. През годините чух толкова неща за себе си, че вече не знам на какво да вярвам. Факт е, че никой не смее нищо да ми каже, но това е защото се славя със спокойно - буйния си характер. Ще попитате какъв е този характер ли? Ами мога да седя с месеци без да издавам и грам емоция, докато някой не ме засегне. Тогава се обажда бруталния ми сарказъм и прави всичко на пух и прах.
Славя се с това, че не мога да си мълча. Ако нещо изглежда нередно в моите очи и ме засяга, то определено по някое време ще се обадя. И тогава ще стане страшно.
Казват ми, че съм жена със стил.
И не го отричам.
Такава съм. 
Надменността в мен понякога се показва. По аристократски имам гордост и предразсъдъци, но на къде без тях. Емоциите за мен са лично нещо, което рядко разкривам пред света. Но пък за това често слушам репликата 'ти си най - безчувствения човек, който познавам'.
Любимата ми тема за размисъл съм аз. Но това разбира се не се обсъжда с останалите.
Самовлюбена съм. Изключително много.
Може би заради това другите не ме обичат. ха-ха
Умея да се шегувам със себе си, така другите няма какво да кажат за мен.
И в дни, като този пия вино, кръстосала съм крака, придавам си един изключително интелигентен вид, докато пиша това и гледам сериозно.
Усмихвам се, доволно, като жена, която знае какво иска от живота, и как да го постигне. Като жена, която знае как да нарани хората, които са я наранили. Като жена, която повече мисли, от колкото да говори.
И, да, това съм аз.
Самовлюбен вариант.
Надменна? Не. По скоро достатъчно опитала от живота.
Здраво стъпила на земята.

1 коментар:

  1. Не бих казала, че гореописаната жена е самовлюбена и егоистична.. Тя е жена, жена на място! :))

    ОтговорИзтриване