неделя, 20 май 2012 г.

На 90 дневно разстояние



Последните 3 години се будех с едни и същи мисли, които гласяха 'Искам да се махна от тук!', 'Писна ми да живея тук!', 'Трябва да замина!', 'Не издържам повече!', 'Хайде още малко остана!' и прочие. 
Днес почти 3 години по - късно се будя с мисълта още 90 дни и се махаш. Днес, след толкова много време ми идва да заплача от щастие. Най - накрая открих своя път и нямам търпение да тръгна по него. Страх ме е, защото е нещо ново, но също така нямам търпение да се преборя с всичко, което ми се изпречи на пътя. Имах една мечта, която е на 90 дни разстояние от мен. Толкова близо, почти мога да я докосна. И вече нямам търпение.
Животът ми тук отдавна няма смисъл. Живеех за този миг, в който ще се махна и ще започна нов живот другаде. Няма нищо, което да ме задържи вече. С всяка секунда, която оставам тук разбирам как няма смисъл да го правя, хората ме разочароват, предават, видяла съм всичко, което могат да покажат. Станали са ми толкова предвидими, че чак е болезнено. От толкова време искам да избягам. Честно казано нямаше значение къде, защото просто исках да си тръгна. От този град, от тези хора, от всичко. И сега си тръгвам, но не бягам. Научих се да се изправям пред проблемите. И съм щастлива.
Започвам нов живот.
Това е важното.
Тук няма какво да ме задържи.
Никога не е имало.

4 коментара:

  1. Успех, малката! Не си забравяй целите независимо от това, което ще ти се изпречи на пътя.

    Поздрави от момичето, което преди 8 години беше на твоето място..

    П.С. Хората навсякъде са еднакви. Както и живота... Важна е настройката и мотивацията :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ло, да ми пратиш картичка, истинска! Желая ти попътен вятър :*

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря! Иначе така е, но скоро ще имам по - ясна гледна точка. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Успех,заслужаваш най-доброто :)

    ОтговорИзтриване