вторник, 5 юли 2011 г.

Pouring Rain...


Както обикновено и днес излязох без чадър. Всъщност аз никога не си взимам такъв. Мразя да нося излишни неща, обичам да се разхождам под дъжда.
Та днес след като слязох от метрото се поразхладих, защото дъжда така ме наваля, че станах цялата вир вода, а изправената ми коса се накъдри със скоростта на светлината.
Обаче беше изключително освежаващо и приятно... Идилия. Имах чувството, че съм сама, защото на спирката на автобуса нямаше никой, а аз си ходех напред-назад, като държа ме мокреше, очакваща да се случи нещо различно.
Не се случи, но това не ми попречи да погледна нещата от различна гледна точка. Преди, докато бях по малка си казвах, че хората, които седят така под дъжда са луди, но ето че днес аз бях луда. Седях, преминаващите хора ме гледаха странно, сякаш не съм с всичкия си, но предположих, че те никога не са били толкова свободни, колкото аз бях в онзи момент. Бях толкова лека, волна и свободна... Не се бях чувствала така от много време, а самия дъжд сякаш проми всички насъбрали се емоции в мен.
Така че кога е следващия дъжд?! Искам да се разхождам свободно, докато капе и единственото, което се чува е звука на капките, които се забиват в земята...

3 коментара:

  1. Споделям лудостта ти. Пък и мокър от дъжд не се бои ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Невероятно чувство, наистина :)

    ОтговорИзтриване
  3. Две неща:
    1. Аз обикновено нося неща, които не трябва да се мокрят, затова ми се налага да мъкна и чадър... Иначе определено, когато съм в настроение и със свободни ръце се оставям и аз да ме полее! :-D
    2. Контрастът между цвета на текста и този на фона прави текста неприятен за гледане/четене... Съвет - оправи го! ;-)

    ОтговорИзтриване