събота, 2 август 2014 г.

It is all about creating yourself

Преди една година започна моето така наречено израстване. Исках да се променя, да стана по - добър човек, да бъда по - позитивна, по - щастлива, по - социална, дори по - обичана. Да си призная честно не срещнах голямо разбиране по - пътя на моето духовно израстване, като човек и личност и в личен и в делови план. Разбира се имаше и разбиране, но се наслушах на различни неща, някои ме засегнаха и преживявах дълго, други реших да игнорирам. Слушах неща, като "Не се ли примири вече каква си?", отговора е, че аз никога няма да се примиря с това, което съм, и точно тази непримиримост и желание да се променя ме кара да израствам, да бъда честна предполагам, че деня в който ще се примиря със себе си ще е моя край, точно за това ако има нещо, което си пожелавам, то е да не се примирявам със себе си. Никога.
Друго нещо, което чух беше "Защо ще се променяш? Това ти е дадено и това си ти.", това беше по повод вечната ми борба с перфекционизма ми и моя начин по който смятам, че трябва да изглеждам. Да, нещата които не ям са повече от тези, които ям. От години съм на различни режими, но последния който е от около година се превърна в мой начин на живот и реално успя да ме накара да съм щастлива. Колкото до това как изглеждам, не смятам, че който и да било човек не трябва да се отказва от това което иска, дори да отнеме години, дори да ви отнеме десетилетие, ако захапете не пускайте и толкова. Това с примиряването не ми е в кръвта, никога не е било. А колкото до какво ми е дадено, не, това не ми е дадено, това сама си го причиних, и сега се боря с това.
Винаги съм била човек, който се стреми към щастието, и винаги съм търсела щастие, последните години се бях заобиколила с хора, които не ме правеха щастлива, но точно през тази една година аз бях с хора, които бяха точно моя тип хора.
Личности с мисия, личности, които могат да променят света и хора, за които си заслужава да с бориш. Имах нужда точно от това, да знам че мога да разчитам на някого, просто ей така.
И въпреки настроенията ми и периодите през които минах за тази една година, да тя не беше изцяло дъги и рози, имаше си и кофти моменти, равносметката е, че аз съм щастлив човек.
Успях да направя тази малка крачка за всички останали, но за мен беше огромна.
Сигурно докато съм жива ще се боря със себе си, но точно това ме прави жива, и точно това ми помага да се движа на някъде, да се бутам, да не седя на едно място, да искам повече за себе си, и въпреки че не си давам сметка колко много съм постигнала, понеже не гледам по - този начин на нещата, се надявам един ден да видя, че от мен е излязъл човек.
Защото в крайна сметка не сме тук за да намираме себе си, аз съм себе си, винаги съм била, винаги съм знаела коя съм, тук сме за да създаваме себе си, да се моделираме и ошлайфаме, да се огъваме до краен предел за да видим дали ще се счупим или ще продължим да се огъваме. Тук сме за да можем да се тестваме, да видим какъв ни е капацитета, за да можем да се пуснем на непознат терен и да разберем дали можем да оцелеем. Точно това правя със себе си, пускам се в напълно непозната среда на хиляди километри от моята комфортна зона и успявам да направя тази среда новата ми комфортна зона, след това вече не ми е интересно и си търся нови усещания и нови непознати територии.
Все още се боря с много неща, с това че имам проблем с доверието, но напоследък се хванах как си повтарям една реплика "Най - добрия начин да разбереш дали можеш да имаш доверие на някого е да му се довериш", и това правя, ще се доверя, голяма работа, ако някой не ме оцени и ме предаде, преживявала съм и по - лоши неща. Да, трябва да внимавам на кой се доверявам, но съществената част тук е, да не бъда гадна с нови хора понеже разни в миналото да ме предавали, също така да не се доверявам отново на хора, които са ми доказали че не може да им се има доверие.
До нови срещи, мили мой читатели.


Няма коментари:

Публикуване на коментар