Да, вдъхновена съм да пиша, пиша всичко проекти, домашни, резюмета, органазации, общо взето пиша всичко, за което може да се сетите. Университет, какво да се прави.
Наскоро една приятелка ме попита как се чувствам, дали ми е странно да седя тук, в друга държава с други хора и макар напоследък мисленето ми не беше от най - позитивните, всъщност проумях какво наистина чувствам, не че бях забравила, просто не бях мислила. И тя ми предложи да пиша за това и реших да пиша.
Дали се чувствам странно тук? Не.
Ни най - малко. Та аз живея мечтата си, малко хора имат късмета да го направят или смелостта да зарежат всичко и да тръгнат да търсят късмета си. Аз го направих, и се гордея със себе си. Харесва ми да завися само от себе си. Харесва ми да си готвя, да ям каквото аз искам, да си пазарувам седмица за седмица, да си пиша домашните, това да ми отнема цялото време, обичам да ходя до университета, да правя всичко отново и отново. Харесва ми да си карам смахнатото колело, да подавам ръка, като завививам и все още нелепо да гледам табелките и да се чудя имам ли предимство, нямам ли. След всеки ден в университета обичам да се прибера да си почина, да си приготвя нещо за ядене или да изчистя после да разкажа как ми е минал деня и всеки ден има нещо.
Понякога ме е страх да не се събудя и всичко това да се е оказало един сън, защото е прекрасно когато живееш мечтите си, живееш живота си и знаеш какво искаш. Прекрасно е да знаеш как можеш да го постигнеш и да даваш колкото можеш от себе си. Просто няма как да ви го опиша. Дори се радвам, че миналата седмица беше отвратителна, показа ми, че не сънувам и това не е сън, че наистина живея това, за което мечтаех с години.
Организирала съм си всичко по дати, седмици, знам всичко кога е, защо е. И се чувствам полезна, че правя нещо с живота си. Чувствам се жива. Това е пътешествието на живота ми.
Може да ви се струва нелепо, но харесвам мисълта, че ако аз не си свърша нещата няма кой да ми ги свърши и си правя всичко. Ако не си сготвя, няма да ям, ако не си изчистя ще живея на мръсно, ако не си напиша домашните няма да мина, и правя всичко едно след друго пак и пак.
И нека ми е тежко, нека да имам от какво да се оплаквам, само и само да продължавам да живея тук и да живея мечтата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар