Безусловно.
Ето ме и мен, отново съм тук. Само по заглавието може да се сетите, че явно нещо се случва отново... Или нищо.
Не е поредната любовна история. Приключих с тях.
Понеже не вярвам в приказки, лошото е, че и те не вярват в мен.
Отново не е свързано.
Понеже и живота не е особено свързан. Най - вече моя.
Аха да му хвана другия край и той се изплъзва между пръстите ми.
Казвам си "Не е писано", а в същото време умирам, че не успявам да си хвана края.
Най - тежко е, когато не можете да си обясните някакви неща.
Между другото ми се случва често да не мога да си обесня много неща.
Лудост!
Не е поредната любовна история... Или ми се иска да вярвам, че не е.
Нали приключих с това? Кофти е, когато изпишеш разума си в две дълги съобщения, а от другата страна ти се отвърне с "Дори няма да го прочета"... Разбира се, че ще го. Просто няма да го коментира. Още по кофти е да изписваш душата си в блог, за който никой не подозира, също както никой не подозира, че имаш душа.
Също е кофти да събираш в себе си неща, като чувства, емоции и спомени... И те да са от изминалата година, и изведнъж минават през теб, като по филмите, само където живота ти не свършва.
А така ти се иска да започне. Само където не започва... И пишеш ли, пишеш в тоя блог. Пишеш, триеш, чакаш... Някой да има коментар върху душата ти, някой да остави отпечатък.
Почваш да си мислиш, че си пълен дебил, понеже ти се иска някой да ти разбие света за да ти докаже, че си жив, а нима това не се случи преди половин година? Разбиха ти света и изпадна в нервна криза?
Не ти ли стигна се пита в уравнението? Може би не те държа достатъчно дълго?
От какво имаш нужда? Мдаааа.
Дълъг е тоя списък. Ама за съжаление никъде не продават пакет "Някой ме обича".
И надали ще почнат да го продават.
Поне вече се научи да различаваш кой те харесва и кой те обича.
Заключение: много те харесват, малко те обичат.
