Когато пуснеш някой от живота си той се опитва да те задържи... Скайп разговорите и разстоянието са най - кофти... Особено когато се опитваш да си окей.
- Виж какво имам на стената.. - обърна се той и посочи малкото нещо, което му бях подарила преди да си отиде завинаги.
- Ама ти още го пазиш? - попитах някак очудено.
- Да, нося си го с мен навсякъде. - усмихна се, но сякаш искаше да каже още нещо. Не съм много добра напоследък да разгадавам хората, или поне тези, които познавам.
- Виж аз какво имам пък... - извадих това, което той ми беше подарил и му го показах. Той се изненада.
- Носиш ли го?
- Нося го. - тази новина някак го зарадва...
И някакви други реплики, като "Изглеждаш щастлива", "Кой е той", "Къде го намери"... Щастлива съм, да. Но не заради някой друг... а заради теб глупако... "Кой е той", е никой не е, само ме накара да си спомня колко ужасно много ми липсваш и как съм окей само защото съм оставила нещата такива каквито са... "Къде го намери"? Ами той ме намери, ама нали знаеш как е, и ти ме намери... Ама няма да ти казвам повече за този някого, понеже той не си ти, и реално няма какво да му дам, нито пък той какво да даде на мен.
Поредния човек, който се появява от никъде и те побутва към правилната посока.
Оставих нещата да висят на само "приятели", ама и ти го направи, не съм го направила само аз. Когато те попитах дали искаш да се разходим наистина го мислех, не бих искала да се разхождам с никой друг, ала го правя.
- Ще се видим след 2 години. - отбелязах на глас, но някак повече на мен от колкото на него.
- 2? Кога станаха толкова малко... - май се изненада, не разбрах.
- Ами то вече мина една... - смотолевих.
- Можеш да дойдеш това лято.
- Не мога, имам други планове. Ще видя как ще е за екскурзия.
- Тогава ела другото. - ох, много ми е далеч да го мисля от сега... ама... иска ми се.
- Ела ти..
- Знаеш, че няма как. - знам. И то много добре. И ти знаеш... Не знам само аз. И ти знаеш колко съм горда, ината и проклета...
Нещата ще се случат, знаеш.. Просто не сега.. Сега явно не им е писано, когато дойде момента ще го разбереш.
