Вървяхме ние към спирката на трамвай едно (1!) аз и тайфата и както обикновено се слушаха гаври, за обичайните набелязани и всичко беше точно. Разбира се колко по - точно може да е от това? Скрихме се на сянка, докато чакахме скъпия трамвай и докато дойде нямаше нищо интересно... И ето, че трамвай на възраст приблизително двойна на моята пристигна клатушкайки се и разбира се аз се качих последна, защото една дузина баби с дисаги ме изпревари и се наръга да седне... То такива бойни баби няма, наистина!
И тъкмо съзерцавам едно свободно място пред мен да седна и една баба направи рязка маневра изпреварвайки ме! Какво нещо.. И после ме пита дали искам да седна, аз и отвръщам с "не", все пак - кой превари той завари, нищо няма да ми стане, ако поседя права.. За късмет, а може би не се оказа, че сме за 3 спирки... Ха!
Един приятел казва "вие не дебнете ли за контроли?", а аз му отвръщам с "карта съм", това се случва между втората и третата спирка от нашето клатещо се пътешествие. И след приблизително кратко време се задава едър рогат добитък отговарящ на името Контрольор, който размята един апарат, като увехнал букет и разправя "Карти и билети за проверка".. Аз нямам проблем с него, с карта съм, но една от моите приятелки - е тя имаше доста интересно преживяване. Зад едрия рогат добитък, а.к.а Контрольора се показва един дребен мъж, със свъсен вид, на който белия перчем се вее, но ходи със сравнително бърза крачка към нас, а ние вече се бяхме насочили към вратата. Трамвая нарочно караше колкото се може по - бавно, за да ни пораздруса още по - хубаво.. Все пак какво по - хубаво от домати?! Доматено пюре.
И идва и казва "Карта или билетче" и аз си вадя картата, при което явно се надяваше да нямам, защото се изненада, че имам.. Така му се пада, плужек!
Пита приятелката ми дали има билетче, и тя отвръща, че няма. Следствие на това си измрънква нещо под носа "ще се разберем на спирката", ама явно само така, че той да си го чуе и ние да сме изненадани, като я хване да я джоби.
Обаче моята приятелка няма намерение да плаща глоба за нередовен пътник, и аз не бих платила! Вратите се отварят и белокосия противен чичка слиза от трамвая пръв, като се опитва да направи така, че да й попречи да избяга, но в момента, в който слезе (направи грешката да слезе обърнал й гръб), тя хукна на една посока, пресичайки улицата. Онзи се завъртя, като обран еврейн и тръгна след нея и с цялата си наглост дори я хвана за ръката и се опита да я улови, но тя се отскубна ловко и започна да тича. Въпросния дребен чичка тръгна след нея, ама се засили, като спринтьор, няма просто такъв шампионски дух, какъвто той прояви. Сигурно се е вживявал за полицай, който лови престъпници. И след като тя избяга и успя да се смеси в тълпата чичкото се връща и се е насочил право срещу мен! СРЕЩУ МЕН?!
При което аз му заявявам "Ама изобщо не ме гледайте мен, аз съм редовна!" и отново смени координатите си, като се насочи към все още спрелия трамвай. Поглежда ме за последно и заявява "аз ще я хвана онази"... И разбирате ли - аз много му повярвах! Пресякох и тръгнах по - булеварда, по - който се бе затичала приятелката ми, като не спирахме да обсъждаме с другата ми приятелка къде е? Защото явно и тя бе хвърлила един дълъг спринт.. И точно съзирам блузата й, и в следващия момент изчезва.. Ъхх как стана това?
След десетина минути филмиране най - накрая се открихме и първата ни реакция бе да почнем да се смеем. Смешното е там, че Контрольора е способен за 10 лв да утрепе човек, защото тъкмо когато я хвана за ръката един трамвай се движеше срещу нея. Ами, ако я беше блъснал? 10лв и блъскане от трамвай? Не е оферта. Другото, което е как един мъж може да си позволява да дърпа така една жена? Нахалитет! Заметнал уреда за таксуване през рамо, дигнал си гащите и търчи, като невидял... Пълни побъркотляци, а най - лошото е, че всички контрольори са такива, способни да те убият за 1 лв, а за 10лв да не говорим.. Злобни, гадни и мижави... Да ги питаш "какво им пука"?
И кога билета стана колкото един хляб? Не ще бягам от контрольори, направо до година ме пишете за олимпийските игри с бягане с препятствия, защото покрай градския транспорт на скъпото Голямо село, ще взема да развия спринтьорски умения.. Да не говоря за жените контрольорки, които по нагримосани не могат да се качат, не знам от цирка ли са ги пуснали, от някоя лудница ли? Или от двете места?!
Но важното от цялата история бе, че после десетина минути не можех да спра да се смея, дори сега ми е все толкова смешно..
Бягай момиче, бягай!!!
