Приказката си отиде

Никога не съм можела да преглътна гордостта си, нито някога ще го направя. Познавам се.

Знам се толкова добре, че чак до болка.

Инат съм.

Гадна съм.

Вироглава съм.

Изключително горда и проклета...

Но нали все пак съм жена?!

Вече не ми и пука, особено след тежката нощ, която прекарах... Предния ден ми беше изключително гадно.. Чувствах се тъпо, което доведе до изпълненията ми в 7 часа сутринта. След като си легнах в 5, ми се наложи да стана в 7... Прекарах един изключително приятен момент, заради стомашен вирус ... Пак хванах нещо, или просто лошото ми настроение ми го причини?! Цял ден лежа или дрема, което ме води към много размишления и връщане назад.. Ох, как мразя това време, когато се замислям.

Любов?! Приятелство?! Взаимоотношения?! Бъдеще?!... Кураж?

Сама не съм, не се й чувствам самотна, просто днешния ден е неприятен... Накара ме да си спомня, а така хубаво бях закотвила спомените на дъното на океана. Не съм родена за любов.. Никога не съм била. Да обичам и да бъда обичана?! Две несъвместими неща.

Поне имам приятелството, семейството и добрите взаимоотношения с околните.

Иска ми се... Да можех да дишам без да си спомням разни случки.. Но щастливите минали моменти са по болезнени от тъжните, защото съм вярвала, че нещо ще се получи.

Ината и упоритостта ми ще ми помогнат да се издигна, като човек.. Да направя кариера, да си живея добре.. Какво повече бих могла да искам?!

Но от друга страна гордостта ми ще е тази, която ще ми пречи да съм напълно щастлива..

Знам ли?! Много често си променям мнението.. Харесвам.. Влюбена съм.. Обичам?! Май сама не знам значението на тези неща, дори да твърдя, че съм обичала.

Щастлива съм само и единствено, че съм се измъкнала от всички гадости, които съдбата е слагала на пътя ми. Или май сама си ги слагах?! Сама си слагах камъни на пътя, и дойдеше ли време за разчистване някой друг ми бе виновен... Мислено... Никога гласно.

Толкова премълчани думи... Да, да! Ако бях премълчавала нещата, които мисля нещата нямаше да седят по този начин.

Бих хванала граната за някой, но днес се чувствам сякаш не ми се прави нищо, затова просто ще си лежа в леглото... Казват, че любовта не е честна, но аз се оправям добре.

Зад всяко красиво момиче се крие по един идиот, който я е наранил и я е направил силна!

Е, благодаря ти, тъпако! Толкова изключително много благодаря и на другия тъпанар!

Вярата е нищо, независимо кой го чете или кой го е казал, дори когато аз го казвам... Да вярваш, означава да си напълно сляп и глупав...

Научих доста неща през изминалите години, не знам дали някой ще ми послужат за нещо, а други са ми служили изключително добре.

Но едно е ясно: Само искам да ви уведомя, че няма да правя следните неща:

- да ви се усмихвам, както преди (определено не го заслужавате!). За вас само лукави усмивки!

- да се държа тъпо, за да спечеля някакво внимание.. О, не, не и пак не! Не сте познали!

- да се срамувам от това, което съм, само защото на вас велики нещастници не ви допадам!

- да се преструвам.

- да лъжа.

- изобщо да ви забелязвам!!!

И това е последната ми дума, а сега отивам да си легна, че вируса не пита... Ама изобщо!