Знам колко е часа. Времето е единственото нещо, което не можем да спрем. Защото можем да спрем или променим грешките си. Можем да спрем човек, който прави грешка. Можем да променим всичко, което ни се изпречи на пътя. Но честно казано вместо минало, настояще и бъдеще, предпочитам шоколад, ягоди и кафе... Но какво да се прави с миналото се живее, но за настоящето можем само да се борим.
Размечтала съм се.
Мечтая за любов, дори да съм свикнала да живея и без нея. Мечтая да изживея онази споделена любов, която те изпепелява до основи, но нея я няма. По точно него го няма. Да приемем, че нямам късмет... Или просто не е дошло времето.
Развиват ми теории, че за всеки човек си има половинка, но при мен чувствата отдавна са избити (изтребени, смазани, забравени, погребани, заровени, удушени и прочие.. Няма ги!!). Може би някой ден в целта си да не нараня някой няма да вида истинската любов, но щом няма да я видя може би не е била истинска или писана? Винаги си задавам много въпроси стане ли въпрос за любов. Нещата, които си задавам са:
1. Дали той ще ти обърне внимание, дори да се влюбиш в него?!
2. Хубаво, изглежда заинтересован, но сигурно не е? Няма от къде да знаеш. Откажи се преди да те е заболяло.
3. Спомняш ли си какво стана първия път? А как се пребори с цялата глупост?! Откажи се!
4. Още ли не си се отказала? По глупава си от колкото си мислех?
5. Не виждаш ли, че на него не му пука за теб? Сляпа ли си?
6. Предупредихте, че така ще стане, нали? Защо поне веднъж не ме изслушаш?
7. Добре, вече не си падаш по него, но защо искаш да ти е приятел?
8. Момиче кога ще спреш да ги колекционираш тези момчета за приятели?! На тях не им пука.
9. Сега защо го игнорираш? Нали му спечели доверието? Какво не ти ли харесва да ти се доверява и да ти се оплаква от нея? Предупредихте!
Винаги любовта при мен е невъзможна просто... Мозъка ми само се кара на сърцето ми, но то не слуша... А сега май е забягнало, говори мозъка ми, който го търси вече почти десет месеца. Но го няма... Знаех си аз! Хванало си е куфара и е офейкало, сигурно ходи по мъже! Не го е срам!!
Мечтая за някой, който ще се влюби пръв в мен и ще разтърси света ми до основи, както се казва... Но това става само в книгите и филмите, а аз за жалост живея в реалността...
Искам да се влюбя. Толкова ли е лесно? Избирам си някой и просто се влюбвам, ако така ставаше... Но не става. На инат нищо не става, а й на сърцето не може да се нарежда, особено на моето, което хем е непостоянно, хем хване ли се за някой не пуска...
Може би, ако съборим високите стени около нас, тия които сами сме издигнали за да живеем в измислените си светове вероятността да срещнем подходящия е много по - голяма. И тогава няма да има смисъл от това да разбираме, защо с предишните не се е получило!
Имам нужда да рискувам! Обмислях да скачам с парашут или парапланер, но ще стане пролетта сигурно.. Може би с бънджи или рафтинг... Да рискувам живота си, но не и сърцето си...
Не ме е страх да скоча от някоя скала, да се хвана на 10 баса... Да се прибирам късно но стане ли въпрос за влюбване сърцето ми си е събрало багажа и е офейкало, като дявол от тамян... Винаги съм казвала, че няма да правя грешки, но аз съм просто човек и това е моето оправдание!
Поне гордост имам някаква, възстанови се отдавна, повече няма да си мръдна и малкия пръст за някой, на който не му трепва и окото за мен. Не желая да се влюбя в някой идиот.. Както споменах искам той да се влюби пръв в мен... Който и да е той.
В момента гледам изгрева и си мисля как романтичните сериали са ми дошли в повече, щом почнах да пиша за любовта... Ще си спра романтиката! Почвам трилърите! :D
Точка 8... ауч, това болеше :/
ОтговорИзтриванеИначе интересно как ти усетих безсънието (този коментар идва втори за денонощието ;)
Мистери,искам да ти кажа толкова много неща,но ще се превърне в по-голям от твоя пост!Един ден ще откриеш човека,но мисленето ти е грешно.Истинската любов се извоюва!Огледай се около себе си,погледни някой мъж,който те боготвори,като приятел и дори да не е твой тип,дай му шанс!жените са тези,които правят мъва по свой образ и подобие.Казва ти го една много щастлива жена на 42.
ОтговорИзтриванене е нужно да си сваляш стените и гарда... когато се появи ОНЗИ той ще ги разруши и дори и няма да разбереш как и кога е станало. Съгласна съм с Катерина... истинската жена хваща един мъж и го опитомява и шлайфа без той да разбере :) така че слънчовке изчакай още мъничко докато не ти се появи нова тръпка, към която да си измислиш нов подход и да пробваш, ако не с него пробвай с още няколко... излизай постоянно и ще се намери не 1 а 20 :D има ги, спокойно, просто се крият :*
ОтговорИзтриванеПетя то изобщо не ме напуска това безсъние.. :D:D
ОтговорИзтриванеКатерина и аз се надявам за същото принципно :)
Валя ще съм щастливка, ако се появи мъжа с чука и разбие стените.. Всъщност ще е доста секси гледка :D:D:D
а някога жените бяха феминистки ^_~"
ОтговорИзтриванеи в един сценарии с такива радикални възгледи, би трябвало ти да разбиваш с чук стените, а той да седи с престилка пред печката. Nice, ah?
А не, пред печката си е запазено само и единствено за мен, знаеш колко обичам да готвя.. Но той може да мие прозорци, да пере килими, да лъска пода и да търка чинии :D:D:D
ОтговорИзтриване'Мозъка ми само се кара на сърцето ми, но то не слуша... А сега май е забягнало, говори мозъка ми, който го търси вече почти десет месеца. Но го няма... Знаех си аз! Хванало си е куфара и е офейкало, сигурно ходи по мъже! Не го е срам!!'
ОтговорИзтриванеУникално изказване! И все повече се убеждавам, че мислим еднакво. Но както са казали хората за всеки влак си имат пътници. Само трябва да постоим малко повече на гарата.
Ще постоим няма къде да ходим... Имаме още много години за напред, може и да намерим човека! ^^
ОтговорИзтриване