Жега в календара

Честно казано не знам от къде да почна тази статия, но понеже все от някъде трябва да се почне ще започна със записките ми от пътуването към Ахтопол...

10.08.2011

Към 07:38ч.

Както обикновено подраних с почти час. Впечатления от гарата. Доста беше оживена, като за време на криза. Повечето хора изглеждаха угрижени или заспалия им вид им я придаваше. Бях единствената на гарата с голяма термо чаша кафе и бизнес излъчване, но просто бе твърде студено за да остана без сако.

Към 09:47 - Автобуса вече е тръгнал

Индивида срещу моите седалки е напълно отегчен от дядото, който вече почти час и половина не е млъкнал. Доволна съм, че седя сама. (П.П. За разлика от връщането) Изключително ми е забавно. Има опасност да ме помисли за луда, ако ме види как се подхилвам.

Към 09:58

Или пък му е интересно? Не знам. Не ги разбирам мъжете!

Почвам по дни и обяснения...

1 Ден: Вземи тая скала :D:D (идва от вземи тоя юмрук)

Влязохме ние при скалите да плуваме, като за пръв ден и над нас на едната скала кацнал един гларус, ама не да кажеш млад, а дърт... От ромски произход май беше, който не спря да ни зяпа. Нито можеш да му кажеш нещо, нито да се отдалеча от нещата си, да не говоря да изляза от водата под този обстоен поглед. Мъжът се въртеше, като стрелка на часовник, сверяваща се по нас. По едно време си извади телефона и почна да обяснява на някакъв как щом сме влезли във водата разбрал, че тя била мокра, а аз като един консервативен човек започнах да се изнервям. Много мразя подобни прояви на чиста педофилия! Започна да обяснява за улица Витошка в София, като с това явно се опитваше да ни впечатли, но кое нормално момиче би се впечатлило от улица пълна с говеда?! Хах!

След като разбра, че при нас това не работи и няма да ни привлече вниманието започна да се обяснява с други стари лафове: бил на диета на секс и ябълки, но понеже нямало секс бил само на ябълки. При което моето изражение беше нещо подобно :!.

Такава простащина отдавна не бях виждала. Продължи да обяснява как е по трудно да гледаш някой как плува от колкото да плува, при което започнах да си мисля как да го удавя :D:D:D Най - добрата ми приятелка, с която бях на море де се приближава към мен леко притеснено и ми казва "Хайде да излизаме", а онзи маха веднага телефона от ухото си на солидно разстояние, колкото да си затвърдя, че изобщо не говори по него и казва "Момиченца къде ще излизате от това хубаво джакузи". При което бях туш!

След като излязохме от "джакузито" с 300 мъки да се предпазим от мазните му погледи, тръгнахме по обратния път. Съмнително "човека" не спираше да върви след нас или подозрително пред нас да забавя темпото, като накрая си прибра телефона и се включи в наш разговор... Подминах го толкова бързо, че не знам дали можа да мигне, щях и по рано да го подмина, ама се тътреше пред нас по една тясна пътечка... Ама какво да се прави, после ми беше доста забавно.. Така че да живеят простаците да ни правят деня!

2 ден:Имаше буря и беше студено, но това не ни попречи да излезем на моравата да се снимаме по рокли :D:D:D

3 ден: Ние бяхме най - активно почиващите... Лежане, плаж и сладолед, който беше основното меню. Толкова сладолед не съм изяждала през живота си сигурно :D:D:D

4,5,6 ден: Менюто беше същото сладки неща, предимно сладолед, много лигня, приказки и иронизиране естествено, че това ни е специалитета на деня. Забелязах през един от тези три дена 2-ма готини, всъщност те ме забелязаха, докато се опитвах да се удавя :D:D:D Другото, което забелязах беше, че скалите са пълни с нудисти.. Вярно жена съм, но се нагледах на гърди.. Нямаше място от където не се виждаха просто, на където и да с обърна все някоя се е изтапанчила гола.. И на други неща се нагледах, ама хайде да не загрубяваме :D:D:D Също така скалите бяха пълни и с педали, поне с такова впечатление останах след като двама мъже си правеха "гъди-гъди", беше супер мазно :D:D:D

На 6-тия ден се качих на Гондолата.. Повече надали ще повторя, макар да беше яко. През цялото време съм стискала лоста, после моята приятелка ме бъзикаше да се качим още веднъж да го до изкривя (не му било достатъчно :D)

7 ден: научих се да се гмуркам. Извадих си няколко рапана големи, но бяха с месо вътре и пак ги хвърлих в морето. Извадих и два по малки, обаче имаше раци в тях и ги оставих на една от скалите, докато се гмурках за още, и когато излязох ни раци, ни рапани.. Раците духнали с рапаните, а аз си мислех, че ще избягат без рапаните :D:D:D

8 ден: Започнах да се гмуркам по надълбоко, малко ми пищяха ушите, ама ще свикна.

9 ден: Като последен ден - закуска, плаж, излизане вечер, блъскащи се колички (дано като изкарам книжка да не съм такава шофьорка :D) И беше супер яко.. После пак си светехме с фенерче по пътя към бунгалото, защото няма една кирлива лампа по пътя :D:D Но поне беше забавно... Тук съм си записала няколко бисери, не мога да не ги споделя:

Аз: Трябва да си записваме разговорите!

Тя: Хайде не!

Аз: Защо?

Тя: Някой ще се изплаши. Ще си каже "Леле колко луди се разхождат по улиците"

====

След 10 минутно затъпяване от жегата стигам до прозрение:

Аз: Практикувам най - активния спорт съществувал някога!

Тя: Кой?

Аз: Гребане с лъжици!

Тя: Да, да. Вафла от лежанка! :D:D:D

===

След като си разглеждам изподраните крака от скалите най - добрата ми приятелка възкликва:

Тя: Така си се изподрала все едно с бичове са те били!

Аз: Иска ти се! :D:D:D:D (нова доза лигня)

===

Нетърпелива, че отиваме на гондолата:

Аз: Хайде да се качваме и да ходим да ядем после!

Тя: А не! :D:D:D

===

Качвам се на гондолата след някъде 1 минута, когато засилва:

Аз: Искам да сляза! Искам да сляза! Искам да сляза!

Тя: Пусни си ръцете! (развява нейните във въздуха, аз съответно хващам желязото по здраво :D )

Аз: Да не съм луда! Искаш да падна ли? (тя ми се смее и продължава да си развява ръцете)

........ след като слязохме

Аз: Никога повече! *сериозно изражение*

Тя: Хайде пак! *ентусиазирано изражение* Това е под добро от разни прахчета! :D:D:D

===

Във водата:

Аз: Отивам да се давя!

Тя: Да знаеш, че няма да дойда да те спасявам с фотоапарата!

Аз: Точно това щях да ти кажа, каквото и да става не идвай с фотоапарата! (смях на скалите)

.... Следващото е последвано от по горните редове...

Тя: Все едно фотоапарата е нашето дете и го пазим с живота си.

Аз: Така е! Няма фотоапарат - няма снимки. Няма снимки - няма фейсбук! :D:D:D

===

Седнали сме на едни скали по навътре в морето, след като доплувахме до тях, а те пълни с някакви миди отстрани:

Аз: Мидите хапят ли?

Тя: :!:О (такова и беше изражението първите секунди след тъпия ми въпрос :D) И медузите хапят! (отвръща иронично)

===

Казаха, че са видели делфини, по късно се чудя, ако ги приближим какво ще стане:

Аз: Делфините дали хапят хора?

Тя: Не, кифли хапят. (пак беше в потрес :D:D:D Още доза смях)

===

Имаше едно капанче, където продаваха мекици и продавача сутрин крещеше "Хайде на ободряващите мекици, хайде на диетичните мекици" хахах При което една вечер минаваме, капанчето затворено, а една мекица провесена отстрани на него:

Тя: Ето я провисналата мекица.

Аз: Ъгх, това изглежда като люспи на змия!

===

Седим ние в градската градина вечерта към 22h и пак нагъваме сладко (бяха понички този път :D:D), когато забелязваме култовите гларуси (поне бяха млади) на съседната пейка с техните уникални реплики, нямаше как да не ги запиша:

Единия: Абе бате, искам голямо куче.

Другия: Еми много ясно бате - като е куче, да е куче, бате! :D:D:D

===

Това последния ден: Тя се пече на едни от скалите на нашето място, а аз плискам водата към нея и я мокря. Обръща се търпеливо към мен:

- Толкова ли няма камъни по дъното, с които да се вържеш?! :D:D:D

Това беше най - яката ми почивка! Не мога да ви опиша с думи колко яко си изкарах. С качването в автобуса забравих за всичко, а тази статия я писах 3 часа, защото май забравих как се пише на компютър.. Ето на това му казвам почивка!

Лелката на връщане, която седна до мен се опита да ми развали настроението, но аз го обърнах на ирония, както обикновено...

Сяда до мен, и със сядането един злобен поглед. След някакви секунди започва да ми говори нещо:

Злобната лелка: Трябва да се разменим. Мястото ми е отвътре.

Аз: Какво значение има? Местата са еднакви. (спокойно отговарям)

Злобната лелка: Искам от към прозореца! (по настоятелно и злобния поглед се засилва)

Аз: Ми искай си! (съвсем спокойно и продължавам да си чета списанието)

Помислих си, че се е отказала, но вика помощник шофьора:

Злобната лелка: Коя седалка кой номер е? (пита го тя, човека погледна)

Шофьора: От ляво на дясно се брои. (дефакто аз съм права, обръщам се към нея)

Аз: Видяхте ли?

Злобната лелка: Какво да видя МА?! (ама някакво злобно и заядливо, все едно ще ме фрасне)

Аз: Моля?! Ако обичате да не ми говорите на 'ма'!

Злобната лелка: Ще си говоря както си искам.

Аз: Ще си говорите както си искате, ама вкъщи! От къде на къде ще ми говорите на 'ма'. (тук вече започна да ме кълне)

Злобната лелка: Ама изобщо няма да ви говоря. (все едно съм я карала да се заяжда с мен)

През целия път не спря да сумти, да пъшка да се бута, да издава странни звуци, дори да хърка.. Същински бай Ганьо с една чантичка отпред, изгоряла на потник и на всичкото отгоре гледа лошо.. Седях със скръстени пръсти да не ме кълне! Писна ми от откачалки! А по едно време получавам смс от един приятел с пожелание за приятно пътуване, а аз му отвръщам "Не знам колко ще е приятно, май тази до мен се насра" :D:D:D И съвсем сериозно дълго време миришеше... :!

Но пак ми беше забавно честно казано и се сдържах да не се разсмея, като дори се по задавих :D:D:D

Ето и няколко от любимите ми снимки:

Осъзнах доста неща, едно от които е, че все още мога да бъда безгрижна, стига да съм с подходящата компания!