Well... GOD BLESS HIM !

Точно така! Както Петя ми сподели по рано днес (тоест вчера), че създателя на кафето е монах (не го знаех). Е аз не го пия за да чета молитви до късно, та дори не съм особено вярваща. Все пак това е някакъв вид институция, към която се придържам. Дори да ходя веднъж на високосна година на църква.. Както и да е..

Говорех за кафето... Забравете за Супермен, Батман или Жената Чудо! Моя супер герои? Човека който е открил, че може да се направи отвара от малките кафяви зърна, която се нарича КАФЕ!

Когато нямам достатъчно кофеин с кръвоносната си система по - добре около мен да не се мотаят хора, защото ми говорят на тяхна отговорност. Знаете ли? Днес беше един шантав ден... Цялото ми ежедневие е една голяма хумористична книга, която Съдбата разказва на децата си - Карма и Орис. Знам аз. Съдбата ме мрази!

Вчера си легнах късно.. Не помня в колко, защото бях заета да пиша. Поредната боза, че какво друго може да роди мозъка ми. Изпих си кафето на екс и ме удари в главата, но хубавото е, че не ме удари в краката... Трябва да му отпусна края още повече.. Защото след 15.09 примката ще е завързана около шията ми 24/7. Края на едно десетилетие, ама драмата няма да е толкова голяма колкото при Хари Потър.

Ще ви кажа какво е драма... Да си пускаш дълги нокти 1 месец и накрая да се счупи един и да изрежеш всички останали... Това е драма! Все пак не мога да се разхождам, като онези чичковци с мазна коса, отпуснати бирени кореми и задължителния дълъг нокът на малкия пръст (винаги ми е било чудно за какво си го пускат само него?!).

Та спомних си -легнах в пет часа сутринта... Отново се проснах на леглото и заспах, като труп, но за жалост не продължи дълго. Както по график в 8 часа се разтропаха в нас. Първо майка ми с кафемашината. После някой отвори вратата на стаята ми, имат късмет, че спя по корем и не видях кой. Та чувах много ясно как кафето се стича по чашите. После баща ми фрасна без да иска входната врата, защо не?! После кашляше от цигарите.. Казах му да ги откаже, но никой не ме слуша мен. После сестра ми се събуди и започна да фраска вратите... Нямах сили да стана да се озова в коридора и да се развикам за малко тишина.. Към 9 и 30 се започна с бръмченето около къщата... Правим си изолация.. Ще й се невидяло!

9 и 45 лежа по гръб, гледам тавана лошо, молейки се да ми се срути на главата за да си поспя още малко. Сестра ми влезе в стаята с гръм и трясък и започна да ми говори, идваше ми да й напъхам чифт чорапи в устата за да млъкне. Почти бях решена да го направя. Майка ми я извика за нещо.... Станах, не си доспах. Все тая на кой му трябва да спи?!

Замъкнах се до банята.. Защо студената вода трябва да е студена?! Защо изобщо водата трябва да се качва на нашия етаж?! Нека съседката си полива минзухарите.. Знам че е август и минзухари няма, но съседката все полива нещо.. Дишам. Водата се качва след около 2 минути, малко ми трябваше да започна да ликувам...

Още по пижама с коса на една страна и очи почти притворени се завличам пред кафе машината, моето спасение. Баща ми пак си помисли, че на него съм му сърдита - не разбра, че аз не се сърдя на хората, аз просто ги гледам лошо... Сутрин преди да пия кафе съм сърдита на целия свят. Започна да ми се мръщи, аз от своя страна не бях пестелива на думи... Сега не си говорим, иделно, още някой?! И ще попитате защо? Защото сутрин на мен НЕ-БИВА-ДА-МИ-СЕ-ЗАДАВАТ-ГЛУПАВИ-ВЪПРОСИ!

Както и да е... Докопах се до кафето. Останах доволна. Започнах да чета една книга, към обяд ме удари музата да пиша. Седнах на компютъра отворих си папката започнах заветната следваща глава, когато сестра ми започна да вика и да пее на някакъв измислен език, твърдейки, че е корейски.. Бърка ми в здравето това изчадие..

Аз: Спри да пееш! Моля те!

Тя: (продължава още по силно да грачи - ще се купуват прозорци)

Аз: Наистина млъкни! Загубих си мисълта!

Тя: Като чели можеш да мислиш.. (продължава да пее, вече съм бясна започва да цепи главата - искам още каже)

Аз: Казах ти да млъкнеш! Мамооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!

И естествено тишина... Мама я няма... Мама никога не се кара на по малката гадина, защото тя е полезна, а аз не. Не съм пуснала миялната. Не съм си разопаковала куфара. Не съм си мръднала пръста за каквото и да било... Е тук е в грешка, аз си мърдам пръстите точно тук за да пиша, ето пак го направих. При такова отношение как да направя нещо?!

Деня си замина, но към 19 часа решиха да ме изнервят още повече... Излязох от нас, ще ходя до магазина.. Най - лошия сюжет EVERRRRRRRRRRRRRRRRRR !!!

Вървя си и гледам лошо и високомерно, а в акъла ми се върти само една мисъл - как да си го върна на сестра ми - когато какво да видя?! Онзи псуващия индивид с гаджето си в автобуса, който се движи срещу мен... Да той е! И да, видя ме! Гледам лошо, не заради него, просто си припомних защо мразя квартала ми... Влизам в магазина, като се сблъсквам челно с продавача, той е млад, на не повече от 22. До сега или ме зяпа или се спъва някъде, докато ме зяпа.. Да не изпадам в подробности, но не му се извиних. Мислех други неща. Заставам на касата, а хората ме гледат странно, защото в кошницата ми преобладават пакетчета кафе 3в1. И какво?! Момчето застава пред мен на касата, докато жената зад нея ми пресмята покупките. Момчето започва да пълни една торба с тях, да ме гледа и да се бави нарочно.. Споменах ли колко мразя този квартал?! Вземам плика нетърпеливо, изговарям нещо от сорта на "Благодаря", и изхвърчам с 300.

Принципно ми отнема поне 25 минути да напазарувам в нормално състояние, но този път подпалих чипиците ми - бях в нас за 12 минути точно. Главоболието ми мина след още една доза кафе... После ми стана лигаво, после ми се разтрепериха ръцете, а после някой тъпанар пак започна да свирка под нас...

Сега кучетата лаят, ще хвана параноя.. Още 12 месеца.. Само толкова и се махам от тук... Мисля да ходя да сложа клечки кибрит между пръстите на сестра ми и да ги запаля.. Или пък да й оцветя косата с темперни бои.. Може и перманентни мустаци да й нарисувам?! Да я залея с вода, докато спи?! Прекалила съм с Малкълм навремето :D:D

Не знам какво щях да правя, ако не беше кафето! <333

П.П. Към 02:00 - този път ми се мятаха разни неща по прозореца на хола... Ще откача! Оня ден някой свири, днес се мятат разни неща.. Излизам храстите светят, след което загаснаха... Ако пак се случи нещо подобно ще стрелям на посоки! :ххх

Come back here, you stupid heart!

Ама не се връща. И кандидати не си харесва. Офейкало е, а на негово място се е възцарило пълното щастие. Май най - лесния начин да се предпазиш от разбито сърце, е да се преструваш, че нямаш такова... За жалост имам, очукано е, малко нащърбено, зашито нескопосано, ама щастливо... Някъде там в небитието, чакащо нещо. И аз не знам какво, но от време на време се сгрява.

Може би ще питате какво ми сгрява сърцето? Е, ще ви отговоря. Нещото, което сгрява сърцето ми са хората, на които им липсвам, хората, с които се чувствам себе си, хората, които схващат хумора ми, смеят се на шегите ми и ме обичат такава, каквато съм. А аз обичам онези хора, които не се притесняват да ми кажат всичко каквото мислят, да ми споделят какво чувстват, а след това да се посмеем на нескопосания ден.

Никога няма да бъда самотна докато има хора, на които им липсвам още преди да съм излязла от стаята, или още преди да съм се качила на автобуса. Хора, които не се срамуват да ми кажат липсваш ми и кога се прибираш.

Ето това стопля душата ми, това ме поддържа свежа, жизнена, готова за следващия ден.И просто исках да го знаят.

Предполагам, че няма да видят тази статия, както обикновено, но аз си знам, че съм го казала някъде.. И съм доволна от себе си!

Приятно посрещане на понеделника!

Жега в календара

Честно казано не знам от къде да почна тази статия, но понеже все от някъде трябва да се почне ще започна със записките ми от пътуването към Ахтопол...

10.08.2011

Към 07:38ч.

Както обикновено подраних с почти час. Впечатления от гарата. Доста беше оживена, като за време на криза. Повечето хора изглеждаха угрижени или заспалия им вид им я придаваше. Бях единствената на гарата с голяма термо чаша кафе и бизнес излъчване, но просто бе твърде студено за да остана без сако.

Към 09:47 - Автобуса вече е тръгнал

Индивида срещу моите седалки е напълно отегчен от дядото, който вече почти час и половина не е млъкнал. Доволна съм, че седя сама. (П.П. За разлика от връщането) Изключително ми е забавно. Има опасност да ме помисли за луда, ако ме види как се подхилвам.

Към 09:58

Или пък му е интересно? Не знам. Не ги разбирам мъжете!

Почвам по дни и обяснения...

1 Ден: Вземи тая скала :D:D (идва от вземи тоя юмрук)

Влязохме ние при скалите да плуваме, като за пръв ден и над нас на едната скала кацнал един гларус, ама не да кажеш млад, а дърт... От ромски произход май беше, който не спря да ни зяпа. Нито можеш да му кажеш нещо, нито да се отдалеча от нещата си, да не говоря да изляза от водата под този обстоен поглед. Мъжът се въртеше, като стрелка на часовник, сверяваща се по нас. По едно време си извади телефона и почна да обяснява на някакъв как щом сме влезли във водата разбрал, че тя била мокра, а аз като един консервативен човек започнах да се изнервям. Много мразя подобни прояви на чиста педофилия! Започна да обяснява за улица Витошка в София, като с това явно се опитваше да ни впечатли, но кое нормално момиче би се впечатлило от улица пълна с говеда?! Хах!

След като разбра, че при нас това не работи и няма да ни привлече вниманието започна да се обяснява с други стари лафове: бил на диета на секс и ябълки, но понеже нямало секс бил само на ябълки. При което моето изражение беше нещо подобно :!.

Такава простащина отдавна не бях виждала. Продължи да обяснява как е по трудно да гледаш някой как плува от колкото да плува, при което започнах да си мисля как да го удавя :D:D:D Най - добрата ми приятелка, с която бях на море де се приближава към мен леко притеснено и ми казва "Хайде да излизаме", а онзи маха веднага телефона от ухото си на солидно разстояние, колкото да си затвърдя, че изобщо не говори по него и казва "Момиченца къде ще излизате от това хубаво джакузи". При което бях туш!

След като излязохме от "джакузито" с 300 мъки да се предпазим от мазните му погледи, тръгнахме по обратния път. Съмнително "човека" не спираше да върви след нас или подозрително пред нас да забавя темпото, като накрая си прибра телефона и се включи в наш разговор... Подминах го толкова бързо, че не знам дали можа да мигне, щях и по рано да го подмина, ама се тътреше пред нас по една тясна пътечка... Ама какво да се прави, после ми беше доста забавно.. Така че да живеят простаците да ни правят деня!

2 ден:Имаше буря и беше студено, но това не ни попречи да излезем на моравата да се снимаме по рокли :D:D:D

3 ден: Ние бяхме най - активно почиващите... Лежане, плаж и сладолед, който беше основното меню. Толкова сладолед не съм изяждала през живота си сигурно :D:D:D

4,5,6 ден: Менюто беше същото сладки неща, предимно сладолед, много лигня, приказки и иронизиране естествено, че това ни е специалитета на деня. Забелязах през един от тези три дена 2-ма готини, всъщност те ме забелязаха, докато се опитвах да се удавя :D:D:D Другото, което забелязах беше, че скалите са пълни с нудисти.. Вярно жена съм, но се нагледах на гърди.. Нямаше място от където не се виждаха просто, на където и да с обърна все някоя се е изтапанчила гола.. И на други неща се нагледах, ама хайде да не загрубяваме :D:D:D Също така скалите бяха пълни и с педали, поне с такова впечатление останах след като двама мъже си правеха "гъди-гъди", беше супер мазно :D:D:D

На 6-тия ден се качих на Гондолата.. Повече надали ще повторя, макар да беше яко. През цялото време съм стискала лоста, после моята приятелка ме бъзикаше да се качим още веднъж да го до изкривя (не му било достатъчно :D)

7 ден: научих се да се гмуркам. Извадих си няколко рапана големи, но бяха с месо вътре и пак ги хвърлих в морето. Извадих и два по малки, обаче имаше раци в тях и ги оставих на една от скалите, докато се гмурках за още, и когато излязох ни раци, ни рапани.. Раците духнали с рапаните, а аз си мислех, че ще избягат без рапаните :D:D:D

8 ден: Започнах да се гмуркам по надълбоко, малко ми пищяха ушите, ама ще свикна.

9 ден: Като последен ден - закуска, плаж, излизане вечер, блъскащи се колички (дано като изкарам книжка да не съм такава шофьорка :D) И беше супер яко.. После пак си светехме с фенерче по пътя към бунгалото, защото няма една кирлива лампа по пътя :D:D Но поне беше забавно... Тук съм си записала няколко бисери, не мога да не ги споделя:

Аз: Трябва да си записваме разговорите!

Тя: Хайде не!

Аз: Защо?

Тя: Някой ще се изплаши. Ще си каже "Леле колко луди се разхождат по улиците"

====

След 10 минутно затъпяване от жегата стигам до прозрение:

Аз: Практикувам най - активния спорт съществувал някога!

Тя: Кой?

Аз: Гребане с лъжици!

Тя: Да, да. Вафла от лежанка! :D:D:D

===

След като си разглеждам изподраните крака от скалите най - добрата ми приятелка възкликва:

Тя: Така си се изподрала все едно с бичове са те били!

Аз: Иска ти се! :D:D:D:D (нова доза лигня)

===

Нетърпелива, че отиваме на гондолата:

Аз: Хайде да се качваме и да ходим да ядем после!

Тя: А не! :D:D:D

===

Качвам се на гондолата след някъде 1 минута, когато засилва:

Аз: Искам да сляза! Искам да сляза! Искам да сляза!

Тя: Пусни си ръцете! (развява нейните във въздуха, аз съответно хващам желязото по здраво :D )

Аз: Да не съм луда! Искаш да падна ли? (тя ми се смее и продължава да си развява ръцете)

........ след като слязохме

Аз: Никога повече! *сериозно изражение*

Тя: Хайде пак! *ентусиазирано изражение* Това е под добро от разни прахчета! :D:D:D

===

Във водата:

Аз: Отивам да се давя!

Тя: Да знаеш, че няма да дойда да те спасявам с фотоапарата!

Аз: Точно това щях да ти кажа, каквото и да става не идвай с фотоапарата! (смях на скалите)

.... Следващото е последвано от по горните редове...

Тя: Все едно фотоапарата е нашето дете и го пазим с живота си.

Аз: Така е! Няма фотоапарат - няма снимки. Няма снимки - няма фейсбук! :D:D:D

===

Седнали сме на едни скали по навътре в морето, след като доплувахме до тях, а те пълни с някакви миди отстрани:

Аз: Мидите хапят ли?

Тя: :!:О (такова и беше изражението първите секунди след тъпия ми въпрос :D) И медузите хапят! (отвръща иронично)

===

Казаха, че са видели делфини, по късно се чудя, ако ги приближим какво ще стане:

Аз: Делфините дали хапят хора?

Тя: Не, кифли хапят. (пак беше в потрес :D:D:D Още доза смях)

===

Имаше едно капанче, където продаваха мекици и продавача сутрин крещеше "Хайде на ободряващите мекици, хайде на диетичните мекици" хахах При което една вечер минаваме, капанчето затворено, а една мекица провесена отстрани на него:

Тя: Ето я провисналата мекица.

Аз: Ъгх, това изглежда като люспи на змия!

===

Седим ние в градската градина вечерта към 22h и пак нагъваме сладко (бяха понички този път :D:D), когато забелязваме култовите гларуси (поне бяха млади) на съседната пейка с техните уникални реплики, нямаше как да не ги запиша:

Единия: Абе бате, искам голямо куче.

Другия: Еми много ясно бате - като е куче, да е куче, бате! :D:D:D

===

Това последния ден: Тя се пече на едни от скалите на нашето място, а аз плискам водата към нея и я мокря. Обръща се търпеливо към мен:

- Толкова ли няма камъни по дъното, с които да се вържеш?! :D:D:D

Това беше най - яката ми почивка! Не мога да ви опиша с думи колко яко си изкарах. С качването в автобуса забравих за всичко, а тази статия я писах 3 часа, защото май забравих как се пише на компютър.. Ето на това му казвам почивка!

Лелката на връщане, която седна до мен се опита да ми развали настроението, но аз го обърнах на ирония, както обикновено...

Сяда до мен, и със сядането един злобен поглед. След някакви секунди започва да ми говори нещо:

Злобната лелка: Трябва да се разменим. Мястото ми е отвътре.

Аз: Какво значение има? Местата са еднакви. (спокойно отговарям)

Злобната лелка: Искам от към прозореца! (по настоятелно и злобния поглед се засилва)

Аз: Ми искай си! (съвсем спокойно и продължавам да си чета списанието)

Помислих си, че се е отказала, но вика помощник шофьора:

Злобната лелка: Коя седалка кой номер е? (пита го тя, човека погледна)

Шофьора: От ляво на дясно се брои. (дефакто аз съм права, обръщам се към нея)

Аз: Видяхте ли?

Злобната лелка: Какво да видя МА?! (ама някакво злобно и заядливо, все едно ще ме фрасне)

Аз: Моля?! Ако обичате да не ми говорите на 'ма'!

Злобната лелка: Ще си говоря както си искам.

Аз: Ще си говорите както си искате, ама вкъщи! От къде на къде ще ми говорите на 'ма'. (тук вече започна да ме кълне)

Злобната лелка: Ама изобщо няма да ви говоря. (все едно съм я карала да се заяжда с мен)

През целия път не спря да сумти, да пъшка да се бута, да издава странни звуци, дори да хърка.. Същински бай Ганьо с една чантичка отпред, изгоряла на потник и на всичкото отгоре гледа лошо.. Седях със скръстени пръсти да не ме кълне! Писна ми от откачалки! А по едно време получавам смс от един приятел с пожелание за приятно пътуване, а аз му отвръщам "Не знам колко ще е приятно, май тази до мен се насра" :D:D:D И съвсем сериозно дълго време миришеше... :!

Но пак ми беше забавно честно казано и се сдържах да не се разсмея, като дори се по задавих :D:D:D

Ето и няколко от любимите ми снимки:

Осъзнах доста неща, едно от които е, че все още мога да бъда безгрижна, стига да съм с подходящата компания!

Влюбена...

Толкова съм щастлива, че чак подскачам на едно място пея си.. И се кефя, че нямам съседи, защото в противен случай щяха да ме изгонят :D:D:D

Сигурно съм полудяла да съм толкова щастлива без дадена причина.. Знам ли?! Време ми беше да откача. Просто съм изключително влюбена в живота и не мога дори да си изразя щастието с думи!!

Този месец трябва да е незабравим!

Ще го направя такъв!

Обещавам си!

Приказката си отиде

Никога не съм можела да преглътна гордостта си, нито някога ще го направя. Познавам се.

Знам се толкова добре, че чак до болка.

Инат съм.

Гадна съм.

Вироглава съм.

Изключително горда и проклета...

Но нали все пак съм жена?!

Вече не ми и пука, особено след тежката нощ, която прекарах... Предния ден ми беше изключително гадно.. Чувствах се тъпо, което доведе до изпълненията ми в 7 часа сутринта. След като си легнах в 5, ми се наложи да стана в 7... Прекарах един изключително приятен момент, заради стомашен вирус ... Пак хванах нещо, или просто лошото ми настроение ми го причини?! Цял ден лежа или дрема, което ме води към много размишления и връщане назад.. Ох, как мразя това време, когато се замислям.

Любов?! Приятелство?! Взаимоотношения?! Бъдеще?!... Кураж?

Сама не съм, не се й чувствам самотна, просто днешния ден е неприятен... Накара ме да си спомня, а така хубаво бях закотвила спомените на дъното на океана. Не съм родена за любов.. Никога не съм била. Да обичам и да бъда обичана?! Две несъвместими неща.

Поне имам приятелството, семейството и добрите взаимоотношения с околните.

Иска ми се... Да можех да дишам без да си спомням разни случки.. Но щастливите минали моменти са по болезнени от тъжните, защото съм вярвала, че нещо ще се получи.

Ината и упоритостта ми ще ми помогнат да се издигна, като човек.. Да направя кариера, да си живея добре.. Какво повече бих могла да искам?!

Но от друга страна гордостта ми ще е тази, която ще ми пречи да съм напълно щастлива..

Знам ли?! Много често си променям мнението.. Харесвам.. Влюбена съм.. Обичам?! Май сама не знам значението на тези неща, дори да твърдя, че съм обичала.

Щастлива съм само и единствено, че съм се измъкнала от всички гадости, които съдбата е слагала на пътя ми. Или май сама си ги слагах?! Сама си слагах камъни на пътя, и дойдеше ли време за разчистване някой друг ми бе виновен... Мислено... Никога гласно.

Толкова премълчани думи... Да, да! Ако бях премълчавала нещата, които мисля нещата нямаше да седят по този начин.

Бих хванала граната за някой, но днес се чувствам сякаш не ми се прави нищо, затова просто ще си лежа в леглото... Казват, че любовта не е честна, но аз се оправям добре.

Зад всяко красиво момиче се крие по един идиот, който я е наранил и я е направил силна!

Е, благодаря ти, тъпако! Толкова изключително много благодаря и на другия тъпанар!

Вярата е нищо, независимо кой го чете или кой го е казал, дори когато аз го казвам... Да вярваш, означава да си напълно сляп и глупав...

Научих доста неща през изминалите години, не знам дали някой ще ми послужат за нещо, а други са ми служили изключително добре.

Но едно е ясно: Само искам да ви уведомя, че няма да правя следните неща:

- да ви се усмихвам, както преди (определено не го заслужавате!). За вас само лукави усмивки!

- да се държа тъпо, за да спечеля някакво внимание.. О, не, не и пак не! Не сте познали!

- да се срамувам от това, което съм, само защото на вас велики нещастници не ви допадам!

- да се преструвам.

- да лъжа.

- изобщо да ви забелязвам!!!

И това е последната ми дума, а сега отивам да си легна, че вируса не пита... Ама изобщо!