Коя съм аз?

Искам да започна с това, че вече имам Facebook страница, за всеки, който иска да ме следи и там. Ето тук може да я намерите click here

Предполагам, че всяка жена си задава този въпрос. Аз доста рядко, но постоянно съм в търсене на себе си, понякога се вкопчвам в неща, сякаш живота ми зависи от това и ако не го направя ще има тежки последствия, а друг път се опитвам простичко да си живея.
Интересно ми е как другите ме виждат, и от време на време се питам какво не ми е наред, за някакви определени неща. Понякога дори търся проблем, когато такъв няма, типично много хубаво не е на хубаво, по - добре да си мисля какво не е наред, от колкото да се радвам.
Но от това мислене какво не ми е наред се хванах да правя някакви неща, които до сега не съм правила, скептиците биха казали, че съм луда.
Доста хора отричат неща, в които вярвам, като зодиака, интроверти - екстроверти, планетите и тяхното влияние, приливите и отливите, вегетариянството, йогата, луната и прочие. Аз пък се хванах на още по - дълбоко ниво, в което обществото направо те гледа, като побъркан, та за да не им обяснявам не споделям.
Нещата, по скоро новите ми странности са веганството (половин година почти), интересувам се от human design (предимно от моя си, и вече от повече от година), аюрведа, и женски практики. За хората, които не са запознати аюрведа е (понеже ме мързи копирам обяснение от zdrave.bg)

 Този метод е известен вече около 6 хиляди години и е признат официално от Световната здравна организация. 
Названието произлиза от двете думи: “ayus” - живот и “veda” - знание или наука. Следователно терминът “аюрведа” означава “наука за живота” или “знание за живота”. Това всъщност е система на медицинските знания за типовете темперамент, здравословен начин на живот, за профилактиката и методите на лечение на различните болести. 

Предполагам, че ако се поровите за всички тези неща, които изброих ще откриете нещо интересно, най - много се радвам, че открих human design, защото в него открих доста отговори. Разбира се в търсене на себе си, в търсене защо сме такива и какво можем да направим, откриваме немислими неща, и се хващаме за тях, намираме нещо от тях в нас, и това ни кара да се чувстваме по - добре, чувстваме, че не сме сами. Колкото до женските практики, не ми се изпада в подробности, понеже аз самата още не съм наясно какво правя с тях, но са извадки от книгите на Лариса Ренар, открих много съвпадения в неините практики за енергия, и нещата, които са описани в книгата "Вътрешната красота", в която са описани древни китайски мъдрости. Винаги съм отворена за някакви по чалнати неща, и съм склонна да вярвам. Показват ми един нов свят, почти същото е, като да четеш фантастика, само че ти помага по някакъв начин да изцелиш душата си. Намерила съм вътрешното си спокойствие, но се опитвам да намеря и външното си.
Макар често да се гледам сякаш отстрани се, все още се уча как да комуникирам с хората, дори понякога да ги чета много добре, това не ми стига. Аз съм повече мислител от колкото оратор, или ако съм такъв съм пред много малка публика, когато хората са повече имам чувството, че бързо ми бяга енергията, която искам да вложа в това, което имам да кажа. Сякаш преди години нямах този проблем, или просто не съм го осъзнавала и не ми е правило впечатление.
Опитвам се да се излекувам от това, което сама си причиних. Понякога сами се осакатяваме така както никой друг не може да го направи, и после е трудно да се възродим, дори да сме щастливи липсва ни нещо, което сме убили в себе си. Поне на мен ми липсва, сама си докарах много неща, с които се боря ежедневно, и всички неща, които изброих по горе някак ми помагат да преоткрия себе си, това което веднъж загубих.
Много от постовете в блога са ми посветени за любовта, но истината е, че аз не съм способна да имам нормални отношения, някъде по - пътя си направих нещо, и с всяка изминала година ми става все по трудно да приема някой на сериозно, почвам да се опасявам, че в тази сфера съм станала безчувствена, да не говоря, че с тежкия ми сарказъм романтика около мен не може да съществува. С времето се превърнах в нещо, но това е друга тема.
Оказва се, че да откриеш себе си не било лесно. А дори да знаеш коя си, забравяш лесно коя си била преди това.