На мен в момента не ми е особено интересно. Търся промяна. В себе си я търся.
Искам да играя. Ама не какво, а ролята на живота ми. Малко да се вкарам в нещо.
Малко адреналин. Малко промяна.
Пак идва периода от годината, в който обмислям колко би ми отивало да съм с къса коса. Или да си направя кичури, може би да си изсветля косата с един тон. Или на къде да поема? Дали да не духна на някъде? За какво революционно нещо да започна да събирам пари? Или пък защо да започна да се сещам за всичките ми бивши... И то в един и същи ден? Направо февруари ме убива бавно и мъчително.
При вас появяват ли се подобни месеци през годината?
Спорадично в неопределено време се случват тези мисли. Когато зацикля в еднообраното ежедневие получавам пристъп и търся изход. За да не се случват тези неща, гледам все да си имам някаква занимавка и да правя нещо. Тук идва момента с това да внимавам какво си пожелавам, защото понякога когато искам адреналин или нещо радикално и то се случи разбирам, че всъщност не ми се е отразило така добре и не съм била подготвена за него както съм си мислила.
ОтговорИзтриванеПри мен всеки Февруари е някакъв радикален... И тук важи правилото "Внимавай какво си пожелаваш", но въпреки заниманията ми, пак ми се иска да се случи нещо неочаквано.. Разбира се след като се наспя тази мисъл изчезва, но всяка вечер през Февруари се въртят странни мисли в главата ми.
ОтговорИзтриванеЯвно февруари е нож с две остриета, хвърляш се в някакви крайности, според мен е заради времето. Започваме пак да се излюпваме за пролетта, осъзнаваме, че идва хубавото време (лятото) и хормоните ни започват да бушуват, предвкусвайки прииждащата плеада от събития.
Изтриване