На този етап всичко ми се вижда толкова безсмислено. Всичко, което градях се разпадна, като кула от карти. Какво стана с всички дългогодишни приятелства и приятелствата, които градях. Нима всичко беше просто за позата.
Писна ми да ми пука за хора, на които не им пука за мен. Писна ми винаги така да става.
Ако напълно изчезна от живота им и спра да ги търся дори няма да забележат.
От 'всичките' приятели, които имах, колко са сега там за мен? Колко? Защото аз не ги виждам. Безсмислено е да си правя труда за хора, на които просто не им дреме. А принципно аз съм тази, на която не й дреме!
Не знам там където ще отида дали ще е по добре от тук. Най - вероятно и там на никой няма да му пука за мен, но поне ще знам, че е така. А не, като тук. Всички се пишат толкова приятели, че чак им вярвам.
Безсмислено и жалко.
Повече няма да се занимавам.
Az sam v sashta situaciq kato teb s razlikata che ti zaminavash,a az trqbva da sedq tuk oshte dve godini i ne znam prosto kak shte izdarja :(
ОтговорИзтриванеЩе ти се наложи, нали такъв е живота.. :)
ОтговорИзтриване