Още почти малко

Година по - късно от създаването на блога ми аз съм нов човек. Не напълно, но може да се каже, че достатъчно пораснах през изминалата една година. И в добрия и в лошия смисъл.
Обичам годишнините, както повечето ми роднини, явно по това си приличаме. Но моите годишнини не означат нищо за останалите. 2 години от както не съм се влюбвала, 1 година от както създадох блога, 3 години от както пиша, 3 години от както гледам корейски сериали... Тези годишнини значат нещо, но само за мен.
И няма проблем.
Понякога не е нужно никой да ме разбира.
Успях да завърша училище, но това не е края, имам пред себе си да извървя около 6 важни крачки, които са ми жизнено необходими за да довърша сбъдването на мечтата си.
- да си взема едната матура;
- да си взема другата  матура;
- да си взема изпита за чужд език;
- да си взема защитата;
- да си взема държавния изпит;
- и другия държавен изпит.
Просто трябва да вървя внимателно.
Изпращането ми мина и беше прекрасно. Осъзнах, че завършвам едва когато започнах да крещим от 1 до 12.
Странна практика, но не мога да кажа, че е лоша. Чувството, че си на крачка от мечтите си е великолепно.
И в този момент знам, че никой няма да ме спре да направя това, което искам.
Няма какво да ме задържа повече. След 1 месец съм напълно свободна да правя каквото си искам с живота.
Няма училище, няма задължения. Пълнолетна съм, завършила (почти), свободна съм.
Най - важното е, че сърцето ми е свободно. Но няма проблем, защото съм влюбена в живота.
И нямам търпение моя да започне.
Да се отдам на нощен живот...
Или да потърся спокойствие в планината.
Вече няма кой какво да ми казва да правя.
Държа живота си с две ръце и няма да го пусна.
Още почти малко, само толкова.
И щастието ми ще е пълно.