вторник, 13 май 2014 г.

За нея

Посвещавам тези редове на човека, 
който ще бъда след някоя друга година, 
човека, който все още съм. 

Ти знаеш коя си, винаги си знаела коя си, независимо от всичко, което се е случвало. Може би си единствения човек, когото познаваш, който знае какво иска и как го иска, дори го постигаш стига да го почувстваш. И точно, понеже знаеш коя си и какво искаш не би отстъпила за нищо по - малко от това, което заслужаваш. 
И не го прави. Точно заради това те уважавам и обичам, понеже никога не пренебрегваш принципите си, способна си да си тръгнеш от там където си нещастна и си го правила толкова пъти, колкото се е налагало. Ти си тази, която искам да бъда, която съм, и която ще бъда.
Ти си моето бъдеще, моето настояще и моето минало. 
Пожелавам ти да си щастлива, въпреки всичко, както сега си щастлива, просто бъди щастлива, достатъчно мъдра си за да знаеш от къде да вадиш щастието си. Не го търси, знаеш, че когато го търсиш то никога не идва. 
Надявам се да си щастлива, защото го заслужаваш, знаеш, че след всяка буря изгрява слънце, също така знаеш, че и твоето време ще дойде.
Пожелавам ти да намериш човек, който няма да те разочарова, няма да избере друга, няма да си тръгне и няма да те пренебрегва, и понеже те познавам, ще ти кажа да спреш да бъдеш толкова предубедена. Виждам, че си спряла да анализираш ситуациите с различни хора и това е хубаво, не го мисли - то само ще дойде.
Надявам се да намериш човек, на който не е нужно да разказваш каква си, защото той няма да има нужда от обяснения, а ще има нужда от това да е до теб.
Надявам се там някъде отново да намериш някой, който ще те разбира само с един поглед, някой който ще ти даде приключенията, лудориите и любовта, която скоро не си намирала.
А аз мога да ти кажа само, че ако нещо е писано то ще се случи. 
Не сваляй усмивката от лицето си, не си давай напразни надежди, но и не отхвърляй възможностите за щастие, защото те са малко, живей сега, понеже един живот живеем.
Ти си млада, имаш право на грешки, имаш право да правиш каквото искаш, имаш право да си тръгваш от хора, които те нараняват, имаш право да защитаваш себе си и точно това трябва да правиш. 
Живей си живота според възрастта си, дори да знаеш, че житейския ти опит е повече от на другите, не го показвай, стигнала си до някакви заключения много преди тях, и точно това те прави ТИ. 
Никога не забравяй, че дори да не можеш да кажеш що за човек си с няколко изречения, винаги можеш да им покажеш, защото ако някой реши да си прави тур в опознаването ти, то определено ще се загуби в лабиринта на съзнанието ти, ако не му подадеш ръка и не му покажеш посока. 
Бъди добра с хората, въпреки че не винаги те ще са добри с теб, бъди добра, защото този живот е прекалено кратък за да сме лоши един с друг. Всеки сам носи собствения си багаж, което е достатъчно наказание за някои, за това бъди добра. 
Бъди себе си с хората, с които намираш един език. Бъди себе си пред хората, пред които не се притесняваш да се покажеш без грим, пред които не ти пречи да покажеш какво чувстваш и пред тези, които се интересуват наистина от това как си.
Много хора няма да са там за теб, разбира се обаче винаги ще се появяват, когато имат нужда от нещо. Не го приемай лично, просто ти си човека, който може да им помогне, когато дори самите те не могат да си помогнат, а понякога това е най - голямата сила, която някой може да притежава.
Помагай, не очаквай нищо в замяна. Живей така, както смяташ за редно и не съжалявай за нищо, защото ти знаеш, че в дадени моменти си направила всичко, което си могла и си дала, ако не всичко, то това което си могла да дадеш. Не съжалявай, че си обичала повече, от колкото са те обичали, и не плачи понеже си обичала. Няма нищо лошо, нито пък нередно в това, че си го правила, и най - важното не трябва дори за миг да спираш да обичаш, защото може и да не се е получило, но това не значи, че няма да се получи някога в бъдеще. 



понеделник, 5 май 2014 г.

Защо не спиш?

- Защо не спиш?
- Защото е 12 часа, а аз имам проблеми със съня...
- Защо имаш проблеми със съня?
- Защо да нямам?
- Е, кажи ми де, знаеш, че можеш всичко да ми кажеш...
- Виждам разни неща напоследък, и не знам как да се чувствам заради тези неща... Май е период на промени, днес разместих целия хол, сега прилича на мен.
- Какво друго промени?
- Себе си... И не, не мога да ти кажа всичко. Последно време ти нямам доверие.
- Защо?
- Ти най - много ме лъжеш, караш ме да вярвам в неща, да си въобразявам неща, които не са истина... После си преглъщам огорченията и разочарованията.
- Ааа, това не го правя аз, това сама си го правиш. Пък не всичко е въображение, някои неща са истина, просто искаш да ги изтриеш и за това си казваш, че са плод на въображението ти, по този начин по - лесно се отърваваш от тях.
- Откачих съвсем...
- Не си!
- Когато ми се плаче се смея, като побъркана съм.
- Смей се! Няма лошо в това, смеха лекува! 
- Дано ми излекува и психичните заболявания! ХА - ХА

четвъртък, 17 април 2014 г.

Странни разговори и монолози

Последно време все странни разговори водя, дали ще е с мен или с някой друг, пак са странни. Закодирани, такива каквито уж ги обичам, но не съм много сигурна, че вече ги...
Когато пуснеш някой от живота си той се опитва да те задържи... Скайп разговорите и разстоянието са най - кофти... Особено когато се опитваш да си окей.

- Виж какво имам на стената.. - обърна се той и посочи малкото нещо, което му бях подарила преди да си отиде завинаги.
- Ама ти още го пазиш? - попитах някак очудено.
- Да, нося си го с мен навсякъде. - усмихна се, но сякаш искаше да каже още нещо. Не съм много добра напоследък да разгадавам хората, или поне тези, които познавам.
- Виж аз какво имам пък... - извадих това, което той ми беше подарил и му го показах. Той се изненада.
- Носиш ли го? 
- Нося го. - тази новина някак го зарадва...

И някакви други реплики, като "Изглеждаш щастлива", "Кой е той", "Къде го намери"... Щастлива съм, да. Но не заради някой друг... а заради теб глупако... "Кой е той", е никой не е, само ме накара да си спомня колко ужасно много ми липсваш и как съм окей само защото съм оставила нещата такива каквито са... "Къде го намери"? Ами той ме намери, ама нали знаеш как е, и ти ме намери... Ама няма да ти казвам повече за този някого, понеже той не си ти, и реално няма какво да му дам, нито пък той какво да даде на мен.
Поредния човек, който се появява от никъде и те побутва към правилната посока.
Оставих нещата да висят на само "приятели", ама и ти го направи, не съм го направила само аз. Когато те попитах дали искаш да се разходим наистина го мислех, не бих искала да се разхождам с никой друг, ала го правя.

- Ще се видим след 2 години. - отбелязах на глас, но някак повече на мен от колкото на него.
- 2? Кога станаха толкова малко... - май се изненада, не разбрах.
- Ами то вече мина една... - смотолевих.
- Можеш да дойдеш това лято.
- Не мога, имам други планове. Ще видя как ще е за екскурзия.
- Тогава ела другото. - ох, много ми е далеч да го мисля от сега... ама... иска ми се.
- Ела ти..
- Знаеш, че няма как. - знам. И то много добре. И ти знаеш... Не знам само аз. И ти знаеш колко съм горда, ината и проклета...
Нещата ще се случат, знаеш.. Просто не сега.. Сега явно не им е писано, когато дойде момента ще го разбереш.




четвъртък, 20 март 2014 г.

Monologues

Меланхолия. Каква прекрасна и силна дума. Mélancolie - на френски, звучи толкова красиво. Меланхолично ми е, но не съм тъжна, нито съм се депресирала. Водя монолози със себе си. Вътрешния ми глас, който винаги ме спасява се опитва да си играе на психолог, да ме накара да се почувствам по - добре. И вие сигурно имате вътрешен глас, този който понякога ви подтиква да правите глупости, и този същия, който ви вади от тези същите глупости.
Моя глас е луд, но предполагам е такъв, защото е отражение на самата мен.
Кара ме да скачам с дрехите в басейна, да бъда центъра на компанията, а в същото време ми шепне "Хайде тръгвай си, ако не си тръгнеш ще съжаляваш". И това и правя тръгвам си, преди нещата да са загрубели. Или преди наистина да съм изпитала пълната сила на думата меланхолия.
Да си направя още едно кафе или да се самоубия? Май ще си направя още едно кафе.
Нещо ми е много странно. Не мога да го разкажа само с думи, за това пиша монолози.. Аз питам себе си...
- Какво ти е?
- Нищо, както обикновено нищо.
- Нима?
- Какъв е смисъла да разказвам, когато никой няма да ме чуе..
- Аз ще те чуя..
- Ти само ме объркваш и малко или много ме побъркваш.
- Но аз съм ти...
- Знам! Какво искаш и ти от мен? Кажи ми? Всеки иска нещо, очаква нещо, а аз отново искам да съм невидима, ще се побъркам. Плаче ми се.
- Ами поплачи си тогава, може да ти мине.
- Мне, ще съм слаба тогава. Ще покажа какво чувствам, а това никога не е работело за мен.
- Кое те обърква?
- Всичко!!! В един момент всички ме искат, харесват, говорят си с мен и искат моето внимание, искат да живеят с мен, кроят си планове, планират бъдещето, някакви там се борят за вниманието ми, харесват ме.. А в следващия минавам покрай тях и съм невидима. Никой не ме вижда. Спират идеалните предложения за живеене заедно. И за някакви часове всичко се преобръща. Май пак не съм си изиграла картите правилно.
- Просто деня е такъв.
- Мне, просто от дъжд на вятър някой ме вижда, през останалото време съм тази, която никой не вижда... И си въобразявам, че съм някоя. Плаче ми се. Има твърде много хора около мен за да го направя. Дали да не изтичам в тоалетните да си поплача, много ще да е жалко, нали?
- Коя искаш да си, защото ти вече си някоя! Понякога дори и аз не знам какви мисли се раждат в тази твоя глава и какво градиш там... Надали щом аз не знам някой ще те разбере. 
- Пуснах всичко, което ме тормозеше, но защо не мога сама себе си да пусна и да спра да се тормозя. Имам чувството, че ще експлоадирам. А имам цял ден, в който трябва да седя и да се гледам се хора. Искам да избягам, ала краката ми не мърдат. Искам... искам... някой да ме утеши и спаси от самата мен.


неделя, 2 март 2014 г.

Коя съм аз?

Искам да започна с това, че вече имам Facebook страница, за всеки, който иска да ме следи и там. Ето тук може да я намерите click here
Предполагам, че всяка жена си задава този въпрос. Аз доста рядко, но постоянно съм в търсене на себе си, понякога се вкопчвам в неща, сякаш живота ми зависи от това и ако не го направя ще има тежки последствия, а друг път се опитвам простичко да си живея.
Интересно ми е как другите ме виждат, и от време на време се питам какво не ми е наред, за някакви определени неща. Понякога дори търся проблем, когато такъв няма, типично много хубаво не е на хубаво, по - добре да си мисля какво не е наред, от колкото да се радвам.
Но от това мислене какво не ми е наред се хванах да правя някакви неща, които до сега не съм правила, скептиците биха казали, че съм луда.
Доста хора отричат неща, в които вярвам, като зодиака, интроверти - екстроверти, планетите и тяхното влияние, приливите и отливите, вегетариянството, йогата, луната и прочие. Аз пък се хванах на още по - дълбоко ниво, в което обществото направо те гледа, като побъркан, та за да не им обяснявам не споделям.
Нещата, по скоро новите ми странности са веганството (половин година почти), интересувам се от human design (предимно от моя си, и вече от повече от година), аюрведа, и женски практики. За хората, които не са запознати аюрведа е (понеже ме мързи копирам обяснение от zdrave.bg)

 Този метод е известен вече около 6 хиляди години и е признат официално от Световната здравна организация. 
Названието произлиза от двете думи: “ayus” - живот и “veda” - знание или наука. Следователно терминът “аюрведа” означава “наука за живота” или “знание за живота”. Това всъщност е система на медицинските знания за типовете темперамент, здравословен начин на живот, за профилактиката и методите на лечение на различните болести. 

Предполагам, че ако се поровите за всички тези неща, които изброих ще откриете нещо интересно, най - много се радвам, че открих human design, защото в него открих доста отговори. Разбира се в търсене на себе си, в търсене защо сме такива и какво можем да направим, откриваме немислими неща, и се хващаме за тях, намираме нещо от тях в нас, и това ни кара да се чувстваме по - добре, чувстваме, че не сме сами. Колкото до женските практики, не ми се изпада в подробности, понеже аз самата още не съм наясно какво правя с тях, но са извадки от книгите на Лариса Ренар, открих много съвпадения в неините практики за енергия, и нещата, които са описани в книгата "Вътрешната красота", в която са описани древни китайски мъдрости. Винаги съм отворена за някакви по чалнати неща, и съм склонна да вярвам. Показват ми един нов свят, почти същото е, като да четеш фантастика, само че ти помага по някакъв начин да изцелиш душата си. Намерила съм вътрешното си спокойствие, но се опитвам да намеря и външното си.
Макар често да се гледам сякаш отстрани се, все още се уча как да комуникирам с хората, дори понякога да ги чета много добре, това не ми стига. Аз съм повече мислител от колкото оратор, или ако съм такъв съм пред много малка публика, когато хората са повече имам чувството, че бързо ми бяга енергията, която искам да вложа в това, което имам да кажа. Сякаш преди години нямах този проблем, или просто не съм го осъзнавала и не ми е правило впечатление.
Опитвам се да се излекувам от това, което сама си причиних. Понякога сами се осакатяваме така както никой друг не може да го направи, и после е трудно да се възродим, дори да сме щастливи липсва ни нещо, което сме убили в себе си. Поне на мен ми липсва, сама си докарах много неща, с които се боря ежедневно, и всички неща, които изброих по горе някак ми помагат да преоткрия себе си, това което веднъж загубих.
Много от постовете в блога са ми посветени за любовта, но истината е, че аз не съм способна да имам нормални отношения, някъде по - пътя си направих нещо, и с всяка изминала година ми става все по трудно да приема някой на сериозно, почвам да се опасявам, че в тази сфера съм станала безчувствена, да не говоря, че с тежкия ми сарказъм романтика около мен не може да съществува. С времето се превърнах в нещо, но това е друга тема.
Оказва се, че да откриеш себе си не било лесно. А дори да знаеш коя си, забравяш лесно коя си била преди това.