Кафе за всички

Няколко дена по късно отново на различно мнение. Нормално, жена съм, ние си меним мнението, като дрехите. Е, зависи за кои неща, но най - често си меним настроението.
Сега съм на вълна 'живота е прекрасен', 'приличам позитивни мисли' и прочие.
Да, след като умствено си бих 2 шамара преди няколко дена реших да изтрия миналата седмица от живота ми. Не си заслужава да седи там. Другото, което е, че имам много причини да мисля позитивно и да съм щастлива. Жива и здрава съм, ето една основателна причина.
Имам себе си, което е най - важното. Започвам деня с кафе и усмивка, друго не ми трябва?

Bad day? Bad century...

Да заложим на лошия век,а?
Тази седмица беше катастофална от всякъде просто. Нямам думи как да я опиша, но не искам повече седмици, като тази. Всичко ми върви на криво тази седмица. Целия ми живот е крив тази седмица. Но ето идва лъч светлина наречен уикенд и мога само да се надявам, че няма да е лош. И без това ще протече по същия начин - учене, писане на репорти и глупости и глупости.
Кофейновата ми система е на ръба на нервна криза и просто не знам какво да правя. Дишам и издишам, това е всичко, за което се сещам. Лекарства не пия, опитвам се да съм уравновесен човек и без тях, но скоро имам чувството, че ще изпуша или просто ще пребия някого. Кого не знам, но със сигурност няма да е очаквал нищо от това, което ще му причиня.
Страдам от тежка мигрена и мисля, че всеки изминал ден се затварям все повече и повече в себе си. Това е моето обобщение на седмицата.
Все едно някой се е събудил и си е казал не може ли да направим тази седмица за този човек още по ужасна, от колкото е и всичко ми се трупа, трупа.
Да не говорим, че не ми се говори. С никого, просто искам да се затворя в себе си възможно най - много, да си страдам, че никой не ме обича, да се тъпча с конски дози кафе и шоколад и да се правя, че живея.
Нищо не върви, но само до края на тази седмица, от другата се почва от начало. И така в кръговрата на живота. Дишам. Издишам. Аз съм с всичкия си и съм много уравновесена.
Като оставим факта, че съм уравновесена на страни тук се намесват факторите, че съм силна, амбициозна, мотивирана да ритам задници, с дух, но всичката тази мотивация за оцеляване ме кара вечер да съм смазана, едвам гледаща и пишеща домашни, които накрая се оказват че не така е трябвало да бъдат подредени, но какво да се направи, все някога ще се науча как да ги подреждам. Просто няма да е този ден, може би и този век.

Motivation

Понякога се чудя защо не слушам собствените си съвети. Толкова съм добра в мотивирането на останалите, че трябва да напиша книга ще я кръстя "Мъдрите съвети на една мечтателка".. Може и да започне да се продава, знам ли? Казват ми, че съм силна, че съм целоустремена, че съм добър човек, но понякога не вярвам на нищо от това, което ми казват.
Трябва да почна да се слушам.
Макар че винаги нелепите ми решения носят нещо свястно. Преди всичките ми решения бяха необмислени, спонтанни, но от както съм тук няма подобно нещо. Всичко се обмисля, прави се и се действа. Може би, защото завися само от себе си и ако не направя нещата, които имам да направя - няма кой да ми ги направи. Но това му е хубавото да живееш сам.
Преставам да търся любов.
Отказвам се да го правя.
Захващам се с по важни фактори на този етап, като образованието ми.
Щом казвам, че се отказвам, значи наистина ще го направя. Аз съм от момичетата, които не чакат нещата да се случат, а ги правят да се случат и когато поискам любов, ще я получа, но няма да е днес. Не мисля, че ще е и тази седмица, но кой знае. Напоследък нещата в живота ми се променят точно за някакви часове. Чувства, мисли и прочие.
Сега съм си наумила да се справя с всичко, и ще го направя, както аз умея и както аз си знам. Имам усещане за живота, да кажем просто, че съм късметлийка, и няма за какво да се оплача. Има причина миналото ми да е такова, има причина за всичко, но точно тук на това място с тези хора - аз съм късметлийка. Съдбата ми се усмихна най - накрая след толкова време и нямам намерение да губя тази усмивка, защото я заслужавам.
И сега мотивирам себе си да направя всичко, което никога преди не съм правила.
Любовта ще почака, открих щастие без нея, макар тя да заема една голяма част от мен, аз не мога да направя нищо по въпроса. Така ми е писано.
Наздраве за съдбата, наздраве за мое здраве и само напред, както обикновено. :*

Все още не мога да повярвам

Все още не мога да повярвам, че съм тук. Понякога го приемам, дори наричам това място 'вкъщи' или 'дом', и това наистина е моя дом сега. Не съм тук на ваканция, тук е живота ми вече. Но понякога когато остана сама и си кажа 2 думи на български или почна да мисля на български си казвам 'толкова ми е нереално', сякаш все още е май месец и чакам да видя какво ще ми поднесе съдбата, но не сега е септември, а аз вече навсякъде пиша нидерланския ми адрес. Купих си колело вчера, вложих пари в нещо различно от материали за чистене или храна. И вече притежавам нещо в тази държава. Боже! Толкова е странно.
Имахме леция тази седмица и всеки се представяше и всеки казваше какви са му целите и защо е тук, какво очаква от живота.. А аз казах, че е трябвало все нещо да уча и съм избрала това, което уча, а учителя ме попита защо не съм избрала икономика и аз му отговорих, че не съм добра по математика. Исках да кажа всъщност, че това е нещо, като моя мечта да уча, да пътувам, да съм тук, да изучавам различните държави и прочие, но всички преди мен го казаха, затова казах само това.

Enjoy life

Когато 2012 настъпи имах само едно желание - да замина, и то се сбъдна. Постигнах го. Но истината е, че преди това трябваше да се науча да се наслаждавам на живота, да грабвам моментите, които ми поднася и да не се тревожа за глупости. От днес още една цел да се науча да се наслаждавам на живота. Да се науча да го живея както трябва, а не като по програма, както правя принципно. От сега нататък животът ми няма да е - събуди се, яж и оцелей. От сега нататък ще се науча да се наслаждавам на всеки миг, който ми се поднася.
Ще се науча на всичко, на което до сега не се бях научила.