Все още не мога да повярвам

Все още не мога да повярвам, че съм тук. Понякога го приемам, дори наричам това място 'вкъщи' или 'дом', и това наистина е моя дом сега. Не съм тук на ваканция, тук е живота ми вече. Но понякога когато остана сама и си кажа 2 думи на български или почна да мисля на български си казвам 'толкова ми е нереално', сякаш все още е май месец и чакам да видя какво ще ми поднесе съдбата, но не сега е септември, а аз вече навсякъде пиша нидерланския ми адрес. Купих си колело вчера, вложих пари в нещо различно от материали за чистене или храна. И вече притежавам нещо в тази държава. Боже! Толкова е странно.
Имахме леция тази седмица и всеки се представяше и всеки казваше какви са му целите и защо е тук, какво очаква от живота.. А аз казах, че е трябвало все нещо да уча и съм избрала това, което уча, а учителя ме попита защо не съм избрала икономика и аз му отговорих, че не съм добра по математика. Исках да кажа всъщност, че това е нещо, като моя мечта да уча, да пътувам, да съм тук, да изучавам различните държави и прочие, но всички преди мен го казаха, затова казах само това.