Мисля, че и преди съм го казвала - любовта е около нас... Човек може да е всякакъв, но винаги има някой, който го обича или държи на него. Винаги има.
Човек може да обича много неща - каквото прецени, че желае да обича. Всеки има право на избор :D
Какво обичам аз... Да се абстрахираме на от маската ми на гадна кучка и да видим какво обичам:
- да готвя,
- да снимам,
- да съм егоистична,
- да не деля мечтите си останалите хора (това е част от себичното ми отношение),
- да давам неща без да очаквам нищо в замяна (с това изкупвам греховете покрай егоизма ми и себичността ми),
- да прекарвам време в къщи сама. Може да е странно за всички, че обичам да съм сама, но така се отпускам. Никога не ми остава време да остана сама, наистина сама. Винаги има хора около мен и затова започнах да обичам да оставам сама. Правя си каквото искам. Готвя си, снимам се, излежавам се, гледам филми, цели маратони си правя.. И се чувствам добре да съм сама. Нямам проблем с това. (И как ще имам, като съм развила прекрасна шизофрения :D:D)
- обичам да си нося маската на гадна кучка.. Понякога е тежка, но друг път ми харесва, защото с нея успявам по ясно да преценя хората. Помага ми да съм реалист и да не могат някакви да ми се качват на главата.
- обичам празниците, които предстоят, но мразя да украсявам, защото после ме мързи да махам украсата :D На тези празници обичам предимно да готвя! Да ми мирише на вкусно, да приготвям различни неща за ядене, а роднините ми да ми казват нещо от сорта на 'Много вкусни си ги направила тези сладки', 'много ти е хубав сладкиша', 'готвиш по - хубаво от баба си' и прочие. :D
Като един истински представител на зодията овен, с асцендент овен и луна в овен, мога да кажа, че похвалите на останалите много ме зареждат. Ама какво да се прави, част от мен е нарцистична.
Четох едно много хубаво писмо до Дядо Коледа, от блога на Петя (Just Another Dream Chaser).. И се попитах какво аз искам за Коледа? А за Нова Година?
И не измислих нищо.. Миналата година исках романтична Коледа, получих .. хайде да не изгрубявам, но не получих това, което исках. Е, получих романтика, и то каква.
Може би искам нещо истинско и някой, който ще ме приема такава, каквато съм и ще ми дава до толкова свобода, до колкото бих искала да имам. Но тъй като живея в реалността и ясно усещам как мястото ми не е тук, ще прекарам още една година без никаква скапана романтика и убит коледен дух.. С ужасно желание да седя сама, да гледам филм на спокойствие и никой да не ми каканижи на главата.. Или някой да ми краде мечтите и идеите и да се припознава в моите желания, защото следващия път, когато някой ми каже 'аз искам еди- какво-си' ще му кажа 'абе ти, защо по дяволите не проимаш собствени мечти?!'
И ако не ме разбере няма да ми дреме..
Съдбата е кучка, но аз съм по - голяма.
Приятна седмица!
Няма коментари:
Публикуване на коментар