Напоследък живея в Wonderland и се чувствам прекрасно. Имах си малко ядове заради практиката, но важното е, че в края на деня седя с широка усмивка, горда от себе си. Чувството да си променен коренно е вълшебно. След като свалих 14 кила, и ми остават още 7-8, се чувствам идеално... Някак си това ме подтискаше последните 2 години, но след като отново съм в форма и на линия, като нов променен и горд от себе си човек - всичко е прекрасно.
Осъзнах много неща, както обикновено, но ще кажа, че почивките ме правят щастлива, колкото и да съм изморена от пътуването. Срещата с нови места и някой не толкова нови, срещата с нови хора, с различни гледни точки, различен манталитет и изгледи към живота ме кара да продължавам да се боря... Но това е само началото на борбата за мен. Предстоят ми 8 месеца, в които да сбъдна мечтите си от дете - а именно да се махна от България. Няма да се откажа когато мечтата ми е толкова близо, та чак ми се струва, че мога да я докосна с ръка... Още малко, само малко!
Пътуването беше върха! Пловдив, Родопите и Стара Загора са места, които горещо препоръчвам. Вярно, че беше горещо в Пловдив, като в Ада, но за сметка на това в Родопите беше прохладно, понякога студено, карайки те да се чувстваш уютно, на мястото си!
Първото ми пътуване с влак от 10 години на отиване към Пловдив беше спокойно, нямаше много хора. Скъпия ми братовчед ме чакаше на гарата за да си ме прибере, като ръчен багаж ;dd Открих също така колко е яко да имаш по голям братовчед с книжка, който те кара на сам- на там :D:D
До Родопите пътувахме с кола, пътя беше леко опасен, защото предимно около него са пропасти, като на повечето местя нямаше мантинела, ама така е, нали сме в България все пак..
Прекрасно място, особено с любими хора - незабравима комбинация. Изцепки, смешки, събиране край огъня и разказване на истории <3
Второто ми пътуване с влак от Пловдив до Стара Загора - пак беше сполучливо. Стара Загора наистина е много хубав и спокоен град, за разлика от милата ми родна София, която се пръска по шевовете.Улиците равни и прави, хората спокойни и мили... Хареса ми със сигурност ще повторя!
Прибрах си се в София вчера, като първото нещо, което направих беше да отида при най - добрата си приятелка, с която можем да прекараме часове в приказки без да се спрем...
Та вече мога да пусна лятото...Мислите ми стъпват върху сухи листа и шишарки и изпращат оскъдното слънце. Не с тъга, а с усмивка. Готова съм за приключенията на есента, подлите мигове на зимата и тъгата, с която ще изпратя старата година, изпращането на документи.. Подготвена съм! Хванала съм един тефтер, графика е начертан, всичко върви добре, може да скърца от време на време, но се смазва и продължава. Сърцето ми си е при мен, но този път само избра да не обича, най - накрая взе, че се вразуми.. Хармония май беше думата ^.^
Бравоооооооооо!Страхотен пост:)
ОтговорИзтриванебоже, този пловдив като че ли винаги е горещ. и ние като ходихме направо изгоряхме. а от софия бяхме тръгнали дори с пуловери!
ОтговорИзтриванеБо, така е като не знаете какви жеги има в Плевен! :-D
ОтговорИзтриванеЕдна хубава, весела, равносметка-публикация, каквато очаквах тук от доста време. Каквото и да си говорим -тежките мисли затова са тежки - защото натоварват... колкото и да са верни. ;-) Такъв е изразът, такъв е и светът -> "Sad But True!" :-))
В Плевен не е ли студено :D:D
ОтговорИзтриванеВ Плевен, когато е студено е наааай-студеното (чат-пат Кнежа ни бие, защото те са в падина и там се наблюдава т.нар. "инверсия"), а когато е горещо - е, да - най-горещо (ние и Русе сме най-прецаканите в температурно отношение)! ;-)
ОтговорИзтриванеНека ви е зле... Ама то и тук не е много различно :D
ОтговорИзтриванеХахаха, какво зле, другата седмица съм в София! :-Рр В-)
ОтговорИзтриване