11 неща, които могат да ви накарате да се чувствате по - добре в ежедневието си

Почнах тази статия в Петък, ноо ще я довърша в Събота.
Понеже от няколко дни ми е едно такова весело, реших да напиша 15-те неща, които могат да ви накарат да се почувствате по - добре, по - усмихнати, заредени и готови да посрещнете пролетта. Тези неща, които ще изброя лично мен ме карат да се чувствам GLAMOROUS хаха

1. Ранното ставане. Звучи странно, нали? Кой обича да става рано? Но когато ставам преди 8 имам чувството, че имам цялото време на света, да си направя кафе/чай/сок, да хвана да прочета някоя новина докато си ям закуската, или да си пусна някой YouTube клип. Това ме зарежда за целия ден.

2. Добрата тренировка. Винаги след тренировка се чувствам изключително релаксирала и добре в кожата си, понеже знам, че днес съм направила нещо за себе си и продължавам напред.

3. Така нареченото "контене". Винаги когато имам някакво важно излизане, или просто един свободен ден, в който ще излизам вечерта, обичам да си взема дълъг душ, да се поглезя както се казва. Никога не подценявайте силата на добрия грим, един грим може да промени всичко, а понякога и самата вас хахаха. 

4. Чифт високи обувки. Клише е, знам, но се чувствам изключително комфортно на високи обувки, сякаш света е мой и всичко е възможно. 

5. Любима книга за четене. Когато искам да си повдигна духа се потапям в някоя приятна история, която не ме натоварва психически и ми помага да избягам от действителността.

6. Гледам клипчета на котки и кучета в YouTube. За някои това може би е пълна загуба на време, ноо те са толкова сладки, че целия се изпълваш с радост. 

7. Влагам време в себе си, не става дума за разкрасителни процедури, ами сядам и размишлявам какво ми се прави и какво искам да направя, после си правя To do лист, но гледам да съм реалистична и да не пиша повече от 7 точки, да бъде кратко, ясно и най - важното, да мога да го изпълня сама. Когато имам цел съм много по щастлива.

8. След работа обичам да изляза на разходка, може и да се седне някъде, както аз обичам да казвам "Да отидем и да се забием някъде далече от хората". Когато си с хора, които харесваш и сте си създали ваше уединение, атмосферата е много приятна. Това определено повдига духа.

9. Миризмата на чисто, след като е валял дъжд. Просто обичам докато вали да си отворя прозореца и да слушам как вали докато не заспя. Не случайно хората, които имат проблеми със съня си пускат записи на животни, поляни с щурци или прочие.

10. Да си направя масаж на главата. Още по приятно е, ако има кой друг да го направи, но в случай че нямате и сами можете. Особено след дълъг ден, или седене пред компютър. 

11. ШОКОЛАД! Винаги! Ендорфин или хормон на щастието. Действа безотказно! :P

И не забравяйте да бъдете добри и смели, правете добрини и бъдете добри с хората, може да не ви се връща, но нищо не пречите да видите как ще се чувствате, ако направите нещо добро, без да очаквате нещо в замяна. Просто така, за вас самите!

Приятна събота от мен! :))) 

Клише

Мисля, че вече се превърна в едно голямо клише израза "Ето ме и мен отново". И точно защото е клише ще се опитам да не се повтарям.
Тази статия не е за мен. Не касае моята душевност, а е просто това, което виждам, Чисто и ясно. А аз видях много през последните месеци.
Видях как хора, които познаваш от години те предават, като нарушават всякакви морални и чисто характерни норми.
Видях как хора, които си мислил за приятели от злоба (или там каквото ги води) са способни да те прецакат, само и единствено да не станеш нещо повече от тях.
Видях и човек, който е толкова уплашен от това да обича, че само си търси къде да хване за да се откаже (и първата появила му се възможност беше грабната). И друг човек видях, който има талант, но го подтиска с мързела си, и се оставя да го води някаква неземна сила (злоба, гняв). Видях как хора, които са се вричали в любов се заплашват един друг. И още доста грозни картинки.
Видях "приятели", които всъщност не са ти много добри приятели, понеже те карат да се чувстваш сякаш си по - долен от тях понеже не си позволяваш разни неща.
Видях и това, че независимо от това как си се отнесъл с даден човек, той все пак може да се обърне и да те предупреди, да ти подаде едно рамо, да те защити и предпази по някакъв начин.
Видях това, че въпреки всички изказани и неизказани думи има хора, които все още те мислят и ти подават ръка, или ти пращат нещо.
И се запознах с хора, които те търсят само и ЕДИНСТВЕНО, когато имат нужда от нещо.
Обзалагам се, че е имало и по - лоши неща, като черната смърт, туберкулозата в началото на 20-ти век, Селфи в Оксфордския речник, и още много други, за които няма да говоря.
И не искам да се обзалагам, но със сигурност ще има и по - лоши неща от тези горе изброените.
Мисълта ми се опитва да следва някаква права, която е доста крива, понеже пътя на мислите ми се извива доста.
Видях и че без комуникация нищо на никъде не върви. И това, че се криеш от проблемите си не ги решава по никакъв начин, а това че нямаш смелост да кажеш на някой, какво мислиш за него в лицето му - също не ти прави чест (като през по - голямата част от времето говориш, ама зад гърба му).
Ама нали уж всяко лошо нещо си има положителната страна. Да, отново някакви хора ти отпадат от живота, ама в крайна сметка се появяват нови, и имаш хора, които нито за миг не са напускали твоята страна и са били зад гърба ти. Вече нищо не ме изненадва, а далеч не съм се нагледала на кой знае какво, но си знам едно - след една година, дори няма да помня какво се е случило. Същото се отнася и за теб, и ти няма да помниш какво е било.
И още по - добре. За какво ти е да помниш неща, които първоначално не са трябвали да влизат в съзнанието ти. Само ще ти кажа да не се озлобяваш, заради това, че си вложил много повече в някой, който дори не го е оценил (имам предвид емоционално влагане). Понеже си сметнал, че точно в този момент е било редно да го направиш, и трябва да си по - големия човек и да си продължиш с чиста съвест, понеже си могъл да дадеш емоция, която другия не е могъл дори да си представи, че може някой да му даде, камоли да я извади от себе си.
И точно това те прави ТЕБ. Това те прави НОРМАЛЕН човек. И точно в такива моменти трябва да хванеш себе си и никога да не се пускаш, защото ТИ си човекът, който може да дава, може да променя и може да бъде СЕБЕ СИ. Само ти! Никой друг. Защото сам държиш всички карти.

За нещата от живота - такива каквито са!

Нещо ме е ударила музата днес, може би след последните изпити и след всички изляти думи последно време...
Просто ме цепи глава и съм на 3 кафета днес, и ми се пише.
Знам, че цял живот ще чакам за някакви неща.. И съм напълно наясно, че никога няма да получа нищо на готово, ама ми писна да чакам!
Писна ми да чакам живота ми да започне, писна ми да чакам да събера пари да сбъдна част от мечтите си, писна ми да не се радвам на сбъднатите ми мечти, понеже се започва от начало. Писна ми да попадам в неподходящи периоди и моменти. Писна ми да чакам подходящото време. Писна ми да дебна момента. Писна ми да мисля за бъдещето и какво трябва да направя за да се случат нещата, писна ми да се съобразявам с хора, които никога не се съобразяват с мен.
Писна ми да се чувствам виновна, понеже не мога да казвам "НЕ" на хората, и после се крия. Писна ми да си намирам оправдания защо нещата не се случват сега, как нали ще се случат в правилния момент.
Да не говоря колко съм се изморила от приказки, хич не говоря вече. То няма и какво да кажа, наумила съм си нещо и го чакам... И ще си го чакам, нали дала съм си срок през който да смогна да го дочакам, но ми писна. Искам нещата да се случват сега. И аз искам всичко.
Но съм напълно наясно как няма да го получа. И аз искам много неща, ама живота е такъв.
Ще си остана с искането.
А до тогава ще чакам... И ще гледам как на други хора нещата им се случват от раз, понеже при мен не е така и си чакам.
Не стига, че чакам а и на всичкото отгоре се бъхтя за да дочакам чакането, иначе казано аз си работя да ми се случат нещата, но не съм магьосник, трябва ми време.
Казват, че всички хубави неща отнемат време.
Но днес ми е писнало от това време, днес не искам да чакам да мине, днес искам просто всичко да случи. Знам, че след половин година ще се случи и ще се събудя и сякаш този ден не го е имало, но... В дни, като този не искам да чакам. Искам всичко, но за съжаление няма как да стане. Щастието било лесна работа, мда, ама друг път и за него сам трябва да си постигнеш вътрешния мир и сам трябва да си го извоюваш. После сигурно е лесно...

Безусловно.

Безусловно.
Ето ме и мен, отново съм тук. Само по заглавието може да се сетите, че явно нещо се случва отново... Или нищо.
Не е поредната любовна история. Приключих с тях.
Понеже не вярвам в приказки, лошото е, че и те не вярват в мен.
Отново не е свързано.
Понеже и живота не е особено свързан. Най - вече моя.
Аха да му хвана другия край и той се изплъзва между пръстите ми.
Казвам си "Не е писано", а в същото време умирам, че не успявам да си хвана края.
Най - тежко е, когато не можете да си обясните някакви неща.
Между другото ми се случва често да не мога да си обесня много неща.
Лудост!
Не е поредната любовна история... Или ми се иска да вярвам, че не е.
Нали приключих с това? Кофти е, когато изпишеш разума си в две дълги съобщения, а от другата страна ти се отвърне с "Дори няма да го прочета"... Разбира се, че ще го. Просто няма да го коментира. Още по кофти е да изписваш душата си в блог, за който никой не подозира, също както никой не подозира, че имаш душа.
Също е кофти да събираш в себе си неща, като чувства, емоции и спомени... И те да са от изминалата година, и изведнъж минават през теб, като по филмите, само където живота ти не свършва.
А така ти се иска да започне. Само където не започва... И пишеш ли, пишеш в тоя блог. Пишеш, триеш, чакаш... Някой да има коментар върху душата ти, някой да остави отпечатък.
Почваш да си мислиш, че си пълен дебил, понеже ти се иска някой да ти разбие света за да ти докаже, че си жив, а нима това не се случи преди половин година? Разбиха ти света и изпадна в нервна криза?
Не ти ли стигна се пита в уравнението? Може би не те държа достатъчно дълго?
От какво имаш нужда? Мдаааа.
Дълъг е тоя списък. Ама за съжаление никъде не продават пакет "Някой ме обича".
И надали ще почнат да го продават.
Поне вече се научи да различаваш кой те харесва и кой те обича.
Заключение: много те харесват, малко те обичат.

Хората, които са най - добри в съветите, повечето пъти не ги бива да оправят собствения си живот.

Понякога докато слушам собствените си съвети се чудя защо не съм толкова добра и в собствения си живот. Винаги имам решение за чуждите проблеми и начини, по които могат да ги разрешат. Не знам, последно май обяснявах как трябва да сме верни на себе си и нищо да не ни спира пред това, което искаме и това, което ни прави истински щастливи. Може би някъде между тези две изречения аз осъзнах, че точно в този момент не знам какво ме прави щастлива, смисъл знам какво ме правеше щастлива, но е само на хартия, не го чувствам. 

А всички ние знаем какви ужасни проблеми с чувствата имам. За тези, които не знаят - правя се, че нямам такива, толкова добра съм станала, че дори си вярвам, дори си втълпявам чувства. Опитвам се да избягвам драмата по всякакъв начин, като в един момент се оглеждам и разбирам, че успешно съм избутала всички далеч от мен... Понеже е Декември, и е време за размисъл. 

Знаете ли тази година научих много неща, за себе си, не толкова за света, научих за себе си, а това са уроци, които получаваме всекидневно. Преди си мислех, че никой не ми обръща внимание заради начина по - който изглеждах - промених това, получих си вниманието, стана ми банално, почнах да гледам отегчено, знам звучи клиширано, но така си гледам, когато слушам поредната реплика от различни хора, приятно е за слушане - ама до някакъв момент. Не ти докосва душата, не те кара да си щастлив, не ти подпалва кръвта, не кара сърцето ти да бие бързо... Не прави нищо, понеже са само думи, а хората често говорим различни неща понеже искаме нещо, ама го искаме сега и до тук.

Някои биха ме нарекли идиотка, понеже съм си продухала многото възможности - повярвайте, нищичко не съм загубила от това, но ако нещо не може да докосне душата ми, да разтрепери краката ми или да ми секне дъха, то тогава не си заслужава.

А аз съм от тези хора, които или не се привързват изобщо, или се хващат за нещо само защото са видяли, че от там могат да точат още, под точене имам предвид някакви чувства, понеже вече не знам какви са моите. 

Целия живот е едно голямо клише. Научих го по трудния начин, трябваха ми няколко години да се успокоя и да спра да търся толкова проблема в себе си, както се казва да улегна. Сега чат пат слушам колко съм била прекрасна, чаровна и прочие глупости, да така се започва, ама си е чиста загуба на време. 

И знаете ли кое е най - трудното, че аз знам какво търся, а щом търся нещо няма да го намеря, понеже търся усещане, за това вероятно, като се появи това усещане ще си казвам, че не е това и има голям шанс да го изпусна, а другия вариянт е, да се хващам за някакви дребни неща от страх, че това може да е и за да не го изпусна.

Не знам дали правя някаква логика, ама си изливам душата тук. 

Преди често исках да може да се случва, като по филмите и да живея в подобни приказки. Ех, тази година живях в много приказки, сякакви сценарии и всякакви крайща. 

Изживях си приказките, но онова истинското нещо, което сърцето ми помнеше си остана в предния Декември, когато реших че трябва да го пусна. 

Не съжалявам, че съм го пуснала, защото сродните души са за това - да могат да се пуснат. Благодарение на това съвсем превъртях от незнание какво искам, втурнах се право напред понеже един човек ми каза, че не мога. А това го възприемам, като лично предизвикателство.

Но не бях най - щастлива, когато седях кротко и примирено, понеже така трябва да се държа, за да ме вземе някой, бях най - щастлива, когато бях себе си, когато си викахме, когато се дразнихме, когато се боричкахме, когато бях себе си въпреки всичко, и когато безгрижието беше всичко, което ми тежеше на рамената, ала това ми се струва толкова далеч от тук и сега...

Тук и сега... Тук съм сама, и сега се налага да си припомня какво е да съм себе си, понеже от толкова приказки бях забравила какво е да съм АЗ.

А аз съм всичко, което съм искала да бъда. Аз съм от тези твърди черупки, които вътре са крехки и лесно раними, мога да държа сълзите си с месеци, а после просто да избухна от никъде. Когато говоря за нещо, което ме е наранило и някой ме слуша очите ми почват да се насълзяват, а аз силно се надявам никой да не забелязва. Когато някой ми вика аз се смея. Ядосвам се поне веднъж дневно за нещо, но само да се обърна и вече съм забравила за какво е било. Обичам да се смея на глупости, и обичам да се заливам от смях когато мога. Ако мога да се въргалям в сладки неща - бих го направила, чувствам се като дядо Коледа по празниците от толкова сладки неща... Появявам се, като една, а когато най - малко очакваш, преобръщам целия ти свят, а после ти се иска да ме мразиш... Ама не можеш, понеже мисълта за мен те преследва.