22 септември е, по календар настъпва Астрономическата Есен. И все пак топлотата от лятото се е запазила. Виждам отражението си в огледалото и осъзнавам, че не съм забравила никъде истинското си аз, не съм се загубила сред звездите... Аз съм себе си. В този момент. Утре. Завинаги!
Не ми трябва никой за да се чувствам добре, в крайна сметка съм изградена, като вълк единак, макар в момента да имам толкова хора около мен, хора които ме обичат точно такава каквато съм - а именно различна. Аз съм това, което съм и няма нищо грешно в мен. Истински разговори, истински живот, добър късмет и истински хора! Усмивка, която не слиза от лицето ми, независимо какво е времето, какви са хората или какъв е днешния конфликт. Аз съм един щастлив човек... Все още себичен и егоистичен, но това нещо няма да се промени!
Боря се за бъдещето си, всичко за сега върви добре. Натоварен график, обичайните идиоти, с които живота ме сблъсква, но какво пък... Някои срещи може да не са толкова лоши..
Сега чакам зимата, защото Декември ми липсва...
Не знам дали този Декември, ще е като миналия, но се надявам да е по добър и естествено ще бъде, що се касае до мен. Всичко ще е тип топ, най - вече живота ми... Още малко остана, Любов.. Още малко! И накрая ще се смея последна, защото който се смее последен, се смее най - добре!
Още малко... Толкова съм близко до вратата на която пише EXIT.
Е това от мен, заблудената мечтателка, която се оказа в реалността. Ще ви пиша пак, като ме удари музата... Напоследък си мечтая за любов, но кандидатите не са това, което аз искам. Не че имам определен тип, но подбирам, защото до преди половин година никога не избираха мен, сега аз няма да избера тях. Злопаметна работа :D
Приятна есен, мой любими блогъри :*
