НЕ СЪМ БЮРО СПРАВКИ!!! АааААааааа!!!

Не съм! Хубаво умна съм, знам много неща и за много неща съм осведомена, дори за такива, за които предпочитам да не съм осведомена... Но по дяволите, хора! Мамка му стара.. Съобразявайте се малко.. Все пак какви са тези тъпи въпроси, които ми биват зададени.. Еди - кой си филм имал ли субтитри?! Че от къде да знам по дяволите?! Не получавам информация от горе... По колко пари върви лука на килограм... Защо еди- кой-си няма да ходи еди-къде-си.. Защо в Тутракан няма ледена пързалка?! ... И боже...боже...боже.. Купища въпроси на които аз привидно имам саркастични отговори, но не ги използвам, защото пак ще кажат "Е я тая грубиянка, да не я попита човек нещо"... Дали от Speedy ще ми доставят книгата на време, а дали ще ми уцелят адреса.. Как ти доставиха книгите на теб?!.. Чела ли си книга подобна на Братството на черния кинжал, само където по добра и по кратка, защото това все пак са толкова много книги....

И след всички въпроси които ми биват зададени на ден ми идва да крещя 'НЕ СЪМ БЮРО СПРАВКИ!!!'.. Защото съм на косъм да почна да си отговарям на телефона с 'Бюро справки, моля, какво ще обичате?'

И разбира се, момичето което ми задава най - абсурдни въпроси от както се знаем:

Тя: Абе да те питам гледах някакви екскурзии до Дубай за 1000лв, което ми е странно. Дали не е измама?

Аз: О, не знам. Може да не е.

Тя: а и да те питам друго мога ли да отида на екскурзия сама, или с приятели без група и агенция?

Аз : защо да не можеш?

Тя : ми не знам. чудя се. няма ли да излезе по евтино?

Аз : с група винаги излиза по евтино :D

Тя : с група смис и агенция ли?

Аз : е не знам все още не съм отворила тур агенция за пътешествия...

She is going to kill me... Бавно, брутално и мъчително.. Ще почна да отговарям на въпросите им с НМЗ - не ме занимавай!

Тя : а друго да те питам, аз мога ли да си отворя сметка или к'вото е там и да си внасям пари в банка.. и после да си ги изтегля?

Аз : можеш, ама трябва с родител да си я отвориш :D

Тя : и то ако внеса примерно 300лв.. някъв процент трупа ли се с времето? и като внасям още?

Аз: ами имаш лихва, зависи каква сметка си откриеш има най - различни...

Е, това не е всичко, но просто не мога да помня всички глупави въпроси, които ми задават хората... Направо се състезават :D

Есента в сърцето ми

22 септември е, по календар настъпва Астрономическата Есен. И все пак топлотата от лятото се е запазила. Виждам отражението си в огледалото и осъзнавам, че не съм забравила никъде истинското си аз, не съм се загубила сред звездите... Аз съм себе си. В този момент. Утре. Завинаги!

Не ми трябва никой за да се чувствам добре, в крайна сметка съм изградена, като вълк единак, макар в момента да имам толкова хора около мен, хора които ме обичат точно такава каквато съм - а именно различна. Аз съм това, което съм и няма нищо грешно в мен. Истински разговори, истински живот, добър късмет и истински хора! Усмивка, която не слиза от лицето ми, независимо какво е времето, какви са хората или какъв е днешния конфликт. Аз съм един щастлив човек... Все още себичен и егоистичен, но това нещо няма да се промени!

Боря се за бъдещето си, всичко за сега върви добре. Натоварен график, обичайните идиоти, с които живота ме сблъсква, но какво пък... Някои срещи може да не са толкова лоши..

Сега чакам зимата, защото Декември ми липсва...

Не знам дали този Декември, ще е като миналия, но се надявам да е по добър и естествено ще бъде, що се касае до мен. Всичко ще е тип топ, най - вече живота ми... Още малко остана, Любов.. Още малко! И накрая ще се смея последна, защото който се смее последен, се смее най - добре!

Още малко... Толкова съм близко до вратата на която пише EXIT.

Е това от мен, заблудената мечтателка, която се оказа в реалността. Ще ви пиша пак, като ме удари музата... Напоследък си мечтая за любов, но кандидатите не са това, което аз искам. Не че имам определен тип, но подбирам, защото до преди половин година никога не избираха мен, сега аз няма да избера тях. Злопаметна работа :D

Приятна есен, мой любими блогъри :*

2 666km... Far away, but still in my heart ♥

Исках да ти подаря нещо голямо и когато го виждаш да се сещаш за мен, исках да ти подаря нещо малко, което винаги да е с теб и да се сещаш за мен… Но реших, че тези неща няма да са достатъчни, затова пиша тук, защото в думите ме бива най – много…

Казват, че истинските приятели винаги са там за теб, независимо колко далеч живее единия или колко скоро това разстояние ще се превърне в реалност.
Друго си е да знам, че си в София и съботите си резервирана за мен. Още от сега ми липсват съботните утрини в Старбъск, сладките приказки, смеха ни и преживяванията ни заедно. Времето лети бързо – единственото ми успокоение. Безумно много се радвам за теб, за това че сбъдваш мечтите си. Ти си един уникален човек, с уникално чувство за хумор, уникална борбеност и стремеж към успех и освен да ти пожелая късмет друго не знам какво…
Хората често не осъзнават колко си специален, докато не си тръгнеш, може би понякога е важно да заминеш, за да им дадеш шанс да видят колко си ценен. Това го знам отдавна, но се чудех дали ти го знаеш?! Исках да ти го кажа. Иска ми се да можех да сгъна картата на света за да направя дистанцията между градовете по малка, но колкото и да мачкам картата няма да се случи.
Радвам се за теб и за това прекрасно приключение, което живота ти изпрати.
След още 8-9 месеца и аз ще се присъединя към клуба на заминаващите!
До тогава ще се чуваме да ми разказваш как върви живота там...

Обичам те!

Thank god this is the last one!

Да, благодаря ти боже, че това е последната година в училище! Тази година ще благодаря на Бога за много последни неща.. Последния Хелоуин в България, последната Коледа в България, последната нова година в България... И така нататък.

Не ми е мъчно, на мен за много малко неща като чели ми е мъчно, пък за това не намирам смисъл да ми е. На някой им е кофти, защото не искат да се разделят с детето в тях и не искат да поемат по пътя на живота. Детето в мен отдавна е пораснало, затова не ми е гадно, че е последния 15-ти учебен септември. Нямам търпение да изминат следващите 8 месеца!! Искам да се хвърля в живота с главата на долу, да се преборя с всичко, което ми се изпречи на пътя! Да поемам рискове, да вземам решения, които не мога да променя после... Искам вече да е следващия септември. Тезата ми е, че съм готова за живота от много време!

Детето в мен го няма, но за сметка на това жената в мен е готова на всичко за да успее! Тя знае, че ще успее - не си мечтае, че ще го направи. Уверена е в себе си и във възможностите си, просто защото е тя... Просто защото съм аз... Защото съм обречена на живота!

Happy ever after...

Промених се. Осъзнавам го. Различна съм.
Принципно промените не винаги са за добро, но в моя случай вярвам сляпо, че е за добро. Дори да съм станала малко гадна, то е защото на моменти не знам как да се държа. Пък и аз никога не съм отричала, че съм злопаметна. Такава съм.
Всичко лошо дето ми се е случвало е в един архивиран файл в главния ми мозък, който бива препрочитан в дните за размисъл, за да не попадам в подобни ситуации друг път. За да не бъда наивна. От всяка ситуация се вади поука, естествено се отбелязват и добрите неща... Абе сложна е системата при мен.
Стотици мисли.
Хиляди думи...
Милиони неизречени неща...
И все пак съм променена. Някой хора го забелязват, други не. Странното е, че се промених сама, защото аз го желаех. Продължава да ми е интересно. Явно съм в нова фаза на опознаване на себе си, нови възможности, подновени идеали, но пак същите.
В живота ми се появиха доста възможности и шансове, които не искам да изпускам. И се възползвам от тях... Отстоявам си позициите и то твърдо.
Почвам да имам някакво самочувствие, най - накрая я вдигнах тази глава! Станах видима, защото до скоро бях невидима, за мъжката част особено... Но сега, е вече може да се каже, че не съм. И ми е странно! Дори като излизам броя колко момчета са ме огледали или колко са ми се усмихнали... Знаете ли странно е, преди не ми се беше случвало :D:D
Водя статистика, изглеждам щастлива и наистина съм... Харесвам промяната в мен.
След 8 месеца ще съм още по променена, но това е крайното израстване на един човек.
От черно бяло преминах на цветно... И знаете ли?! Седи ми добре!
Не смятам, че живота ми винаги ще върви толкова гладко, колкото до сега, но аз съм силна справяла съм се и с по лоши ситуации... Ако ми е подготвил нещо живота да ми го поднася, готова съм да го понеса!!
Обичам живота, като гледам така и той обича мен. Да не забравя да отбележа, че й огледалото ме обича... Looking good ;d