Какво значи да обичаш?

Минаха повече от две седмици и покрай различните ми занимания доста въпроси възникнаха в съзнанието ми, на доста успях да си отговоря, на други явно все още не им е времето да отговоря.
Преди време знаех как да обичам и го правех безрезервно, после както във всеки един живот се случват разни събития, които на този етап от моя живот нямат никакво значение, но по някакъв начин са рефлектирали върху мен, та после разбрах какво не е любов. Сега след толкова изминало време знам какво е да не обичаш някого, също така знам какво е любов, и знам кога не я изпитвам, а когато знам че не я изпитвам - не си губя времето.
Направих няколко грешки тази година, общо взето се хвърлях от интерес към интерес, но истината е, че си оставаха само интереси, никога не се приближих към тях, нито те към мен. Не си дадох време да съм сама, в главата ми винаги витаеше някой или нещо, което доведе до много неща. Сега след първата ми връзка от много време, която приключи по същия начин по който започна имам време за себе си, да мисля за мен, и никой друг да не се върти в главата ми.
Аз знам как да обичам, предимно себе си, но и това си е талант, не много хора знаят как да обичат себе си. Но точно защото знам как да обичам, искам следващия път, в който се хвана на хорото да знам, че няма да обичам само себе си, а ще мога наистина да покажа как мога да обичам. Което ме навежда на мисълта, че тази ми връзка е била безсмислена. Хубавото е, че приключи на време. Не бях влюбена, няма смисъл дори да говоря за любов. Привързах се. И там ми е грешката.
Трябва да спра да се привързвам към някакви мъже, които могат да ме обичат, но аз не мога да им отговоря със същото. Защото аз искам да им отговоря, бутам се в живота им, по моя си начин, успявам да остана, да вляза, да се настаня, а след това си тръгвам понеже разбирам как там няма нищо за мен.
А аз съм човек, който знае как да обича... Просто не е писано.
Беше ме страх, бях се затворила в себе си, и дори сега след тази връзка май пак съм се затворила, не мога да покажа това, което мога да дам, Но това е може би защото тръгнах с мисълта, че тази няма да я бъде и това не е сериозно и никога няма да бъде.
Но всички дълбоко в себе си знаем кога един човек е за нас, и кога не е. Усеща се, когато нещо има смисъл. Когато няма - няма значение.
Как разбирам че не обичам някого - не ми липсва, не съм се замисляла дори да плача, не се чувствам сякаш съм загубила нещо. Просто не ми пука...
Не искам да се мятам отново и няма да го направя, в някакви безсмислени отношения, искам нещата да почнат плавно, не да се хванем на хорото и вече да сме обвързани.
За къде бърза този свят? Няма смисъл да се бърза.
Искам да почувствам липсата на човека, който ще е до мен, както искам да чувствам и присъствието му, когато е с  мен.
Какво значи да обичаш? Според мен да обичаш някого означава не само да откриваш нови неща за него, когато сте заедно, а и да откриваш нови неща и за себе си, да буди доброто в теб, да буди интереса ти и да ти човърка съзнанието да откриваш повече неща.
Когато обичаш някого се интересуваш от хобитата му, от това което човека до теб прави, и дори да не харесваш хобито му правиш усилие, защото това прави този човек щастлив.
Любовта за мен не е това да умираш всеки път когато другия го няма, защото това е зависимост и не е любов.
Може би любов е това, че си се сетил да му сготвиш понеже знаеш, че ще се върне късно и изморен, или да му метнеш одеало понеже на теб ти е студено. Това, че седите в една стая и двамата се занимавате с ваши неща, ти си четеш книга, а той се занимава с неговите неща, но самата хармония, че сте в една стая заедно е приятна. Но това да направиш нещо за него не трябва да е с идеята "Виж какво направих за теб", а по скоро да го направиш за себе си първо, а после за него, той ще се почувства значим, че някой го мисли, а ти ще бъдеш щастлива понеже някой оценява това, дори само с поглед.
А най - трудното е, да не се вкарват очаквания. Малко или много те прецакват нещата, но ги има.

My soul mate was right!

Today is an amazing day full with things that I didn't expect to find out. People are saying that everything is happening for a reason. I am continuing with my reasons on my own. I signed for french today, I saw amazing sunset and I spent time with some new people.

I am no longer focused in the past, for me is only the future and since I am someone that is fighting for the things I want I will fight for this. I will do everything for my future.

Because without future there is nothing. Usually we should learn to let go of the past very quickly. I learned how to fix myself four years ago after that tragic incident.

Thanks to everything that happened back then I can say that I have grown up to that part that I don't put anyone too close to me. Maybe that is the problem, but I learned the hard way, and I am still learning. But for me it is not so important how many mistakes I've made, for me it is important not to be the same ones and to take my lesson afterwards. I did, this time I did.

My lesson is don't trust people that are telling you that they love you, because they don't. As soon as they find someone else they will leave you... alone. So don't trust them. 

Don't trust a person who is saying that you are everything for them - because you are not.

The only person you should trust that you are everything for - is yourself. Be true to yourself always.

Maybe you are going to be angry, not at that person, but at yourself, because you've trusted him, you have let yourself to trust, but don't do it anymore. But who am I kidding? I will trust again, because I believe in love. I believe that somewhere there exist, and even now when I am disappointed mostly of myself I still believe. 

You know, honey, I know what I want. But you want someone else. And since I put the end of this thing, I am okay with it. Everyone should live with their decisions. I live with mine every single day. 

People always say that time change things, but the truth is that we choose to change them. Also we fall in love by chance, but we fall out of love by choice. 

My soul mate was right, he was. But I am not going to admit that to him... at least not this month. This year was awesome, and I am not being sarcastic. It was. It still is. 

Because I am free, I found something in myself that no one could take from me. 

This year I made so many dreams to come true, but I was too focused on bullshits that I didn't appreciated the things that I made come true. And I am still making my dreams come true.

Even today. I hope I will do the same tomorrow. 

If a writer falls in love with you, you can never die.

But the thing is that you are not worth writing for. There is just nothing to write about. Nothing unique, nothing so special, nothing much basically. Just one big cliché. And there is nothing I can do about it. Usually I am full of thoughts and ideas that I am running home to write somewhere, but this time it is just one big empty space.

I'm sitting home, after this long day, drinking my lemon tea, feeling better than fine. 

And I have nothing to say about you.. and I am the writer. 

But life is so preprinted, everything is happening in mostly the same way, just the actors are different. I don't believe anymore. I don't believe from sometime and after the last week I think I'll stop this torture, that I keep forcing myself to believe in people, where there is nothing to believe in.

The same people, the same stories, you are trying to be better, to be nice, and you are getting nothing from the opposite side. 

Such a cliche, isn't it?

But this time I'm sure that the fault is not in me. 

Usually I don't give second chances, but here maybe because I'm too stubborn I decided to give more chances, of course I end up again disappointing myself and hurting my pride. 

Something that I could have spared myself the trouble, but I didn't. 

Who am I to say that you are not worth writing for... Let me tell you something, there are different types of people, some come and change your life, some make you feel comfortable and some are just waste of time. The waste of time people can learn a lot from you, but you cannot learn anything from them, because the simple truth is that they have nothing to give. Nothing that you already don't know. They are showing things that you don't want to posses and you would be the happiest person if you never have the same qualities like they do. These are people who are too afraid to dream, too afraid to do anything on their own. And these people always need someone around them so they can suck the ideas out of them, afterwards they are going to say that the ideas were their at first place.

I don't like this type of people. Probably they don't like me too, but I want to be honest.

I know what I want. I've always known what I want. And I don't want to waste my time on people that are not worth wasting time for. I maybe said that you are worth wasting time for, but that is for awhile, it is not something constant. Maybe someone will write a whole book from you, but that is just not me. 

Само времето ще покаже

Не съм писала от много време... знам, но просто не знам какво да напиша или какво да кажа. Изпаднала съм в паралелна вселена където няма нужда от думи, а от действия и реално започнах да действам, не само да говоря, защото последно време се оповавах май само на думи. На собствените ми думи, че всичко ще е наред, взех решение и да го направя наред, не само да се оповавам, че един ден ще е.

В живота на всички има спадове и възвишения, но ако нямаше, или живота ни беше в една права, това щеше да значи, че сме си отишли, а ние не сме. Аз не съм.

Само показвам признаци на живот с този пост, защото всъщност когато не пиша се оказва, че живея. Как така се оказва би попитал някой, ами нямам време да напиша и едно изречение или нямам идея какво да напиша, от къде да почна, за какво да пиша, и в последствие се отказвам от това да пиша и продължавам да правя това, което съм започнала. 

И може би не е важно какво ще напиша, макар цял живот да смятах, че ако напиша нещо достатъчно истинско някой ще се влюби в мен и ще ме обича, е някой ме заобича и без да съм написала и два реда, някой ме заобича въпреки това. И куп други неща се случиха, които ми показаха отговори, чийто въпроси все още не си бях задавала.

И може би така е трябвало да бъде.

Вече.. не, от много време на сам не съм онова момиче което започна този блог преди 4 години.

Не знам за добро ли е, за лошо ли е...Може би надживях този момент, в който имах нужда от тази Утопия, в която да се крия, и просто спрях да се. Защото няма смисъл да се крием, трябва да живеем.. сега.. докато можем.. докато има смисъл.

Направих много грешки, но и от много неща си взех поука, и точно това ме прави аз.

Нося едно усещане за живот със себе си, защото не искам и докато дишам няма да се предам.

Не знам кога ще седна пак да пиша, дали ще е скоро, дали ще имам какво да споделя, но знам само едно признаците на живот са ми доста показателни и макар понякога да пропускам по - някой друг пулс, и да спирам за малко, това не значи че спирам завинаги. 

Само времето може да покаже много неща, но няма да го чакам, ще си правя каквото на мен ми е кеф, и дори понякога да живея сякаш съм безсмъртна, не искам да се събудя на 80 и да нямам никакви белези, никакви рани и никакви болежки от това, че съм живяла. Искам да имам истории, да има какво да ме топли на старини, искам живот изпълнен с приключения, искам сърцераздирателни истории, такива за които ще плача и ще се смея едновременно и на старини. Искам белези останали от поредната лудория, да, аз не съм безсмъртна, няма и да бъда, но ще живея сякаш съм. Защото осъзнах че само така ще разбера какво е истинското щастие, само така ще разбера какво е да си жив. И как трябва да си живеем живота. 

Когато всичко рухва

Винаги съм смятала, че много щастие не е на щастие. 

Напоследък съм мрачна, но не бих казала защото съм негативна или нещо подобно, или защото виждам само бяло и черно, просто ми е едно такова тъжно и изпитвам огромно желание да се скрия някъде и да не си подам носа с години.

Когато си мислиш, че всичко е точно, и когато нищо не е точно.

Когато още не си се изнесъл и както се казва леглото ти все още е топло, а някой друг вече си прави планове как да се нанесе на твоето място. Тогава осъзнаваш как тази къща никога не ти е принадлежала, дори да си си мислел така - тя не ти е принадлежала. 

Когато човек, който е бил до теб и си наричал сродна душа къса взаймоотношенията си с теб, защото не е съгласен с решенията ти, разбираш че въпреки цялото време и въпреки факта, че ако си можел си щял да умреш за този човек на него не му пука за теб. 

Когато човек, който ти е свалял звезди и си умирал от желание да се довериш ти заявява, че няма смисъл, може би наистина няма.

Може би трябва да попадаш в подобни безнадеждни ситуации за да разбереш на кой наистина му пука за теб, а когато разбираш, че не на много хора им пука - или поне на тези за които си умирал, нещо в теб прищраква. Тогава си спомняш как и преди си минавал през този ад, как сърцето ти е било разбито и как това ще мине, дори да е мрачно, то ще мине, дори да не откриваш подкрепа в хората, на които си давал такава - то ще мине,

След една година дори няма да има значение, както случките от миналата година нямат значение, както какво си ял вчера няма значение. Просто няма да има значение.

Когато хора, които не те познават ти заявяват, че изглеждаш депресиран понеже не си се усмихвал често, когато използват думите си да те наранят в най - подходящия момент. Не знам как винаги попадат на този момент.

Но знаеш ли какво ще ти кажа аз - не им се давай. Не им показвай, че си наранен, дори да плачеш ден и нощ, не им позволявай да видят какво ти е, защото ти ще го преживееш...

Аз ще го преживея всичко това, ще го изживея и ще ми мине, догодина дори няма да си спомням какво е било, аз ще оцелея както винаги съм го правила и ще наредя живота си отново, дори отново да се разпадне, но това е защото съм АЗ и защото го умея това нещо.

Клиширам се за пореден път с това, че рядко някой ме разбира, хората нямат едно и също мнение за мен, била съм мистерия, била съм добра, била съм интелигентна, била съм гадна... Може, но аз съм всичко това, не винаги, не преобладават всичките ми качества често. 

Ще оцелея, винаги го правя, но когато следващия човек дойде да ми държи сметка защо съм такава ще го пратя в блога ми да прочете тук защо съм такава. Макар че и тогава надали ще разбере.