сряда, 16 юли 2014 г.

Who am I? (vol. 1)

Коя съм аз... Не, не почва поредния епизод на Gossip girl, дълго време мислех дали блога ми ще се промени, ако кажа коя съм или просто трябва да запазя мистерията възможно най - много.
Оказа се, че не било толкова трудно да се разбере коя съм. Преди няколко месеца, може би два дори бях "разкрита", което в интерес на истината ме зарадва. 
Все още бях достатъчно интересна за да може някой да почне "разследване" в търсене на това кой седи зад името The Woman.
Ами аз седя, това е било единственото място за последните години, в което съм била откровенна, напълно! Както със себе си, така и с всички, които са искали да го прочетат. 
Може би понякога съм била по - груба от очакваното, по негативна, но понякога второто ми е име е Меланхолия. Първото ми име беше Mistery Writer, после се прекръстих на Dreamer, а сега съм просто The Woman... 
Жената, която може да каже всичко и най - вече й стиска да го направи, но повече ми стиска да го напиша тук от колкото да го кажа, защото на хартия е толкова по - лесно, толкова по необременено. 
Но приключих с това да чакам да ми се отдаде лист хартия за да кажа какво ми е. Също така приключих с това да се крия зад The Woman понеже зад това име няма отговорност, която трябва да нося.
Определено е по - трудно от колкото си го представях, така да си кажа коя съм, за какво мечтая и за какво се боря... Може би защото сама себе си обърквам, може би защото го правя повече от колкото искам. 
Но това съм аз. 
Никога не съм си водила дневник, само тук. 


вторник, 8 юли 2014 г.

Търси се

Ако можех да пусна кратка обява щеше да гласи следното:
"Търси се.
Щастие.
Безрезервно. 
Търси се бягство - препоръчително спасителен пояс, или нещо за което мога да се хвана.
Имам само едно условие - да бъда приета такава каквато съм, без да се налага да се променям.
Търси се. Щастие. Просто така, без нищо в замяна. Само простичко щастие. 
Търси се човек, на който няма да има нужда да обеснявам ЗАЩО.
Търси се... "

Случайно да има реплика от която ви е писнало, но я слушате цял живот... Аз имам една - За всеки влак си има пътници. Последния път, когато ми я казаха се помолих повече да не ми я казват, защото я слушам две десетилетия и резултата е 0: 1 за живота. 
Аз обаче не съм влак, и се отказвам да чакам на гарата.
Отказвам се да вярвам. Отказвам се да тая надежда. Отказвам се да имам доверие. Отказвам се наивно да смятам, че този е различен от следващия. Отказвам се да мисля, че някой ще ме заобича. Отказвам се да слушам как проблема не е в мен, защото явно е. 
Просто се отказвам.
Твърде съм изморена.
Прекалено съм наранена.
И искам само малко щастие, ей така. Просто.
Изморена съм от хора, които се опитват по всякакъв начин да ме наранят.
Да не говоря как се изморих да обяснявам. По изморително е това, че не разбират.
Не разбират, нищичко не разбират. И аз съм okay с това. Само да не ме карат да обяснявам. 
И толкова.
Всичко е ясно.
Търси се щастие...

неделя, 8 юни 2014 г.

Майната му

Майната му на всичко.
На всички очаквания.
На всички надежди, просто майната му.
Никога няма да бъда достатъчно добра.
Достатъчно секси,  или достатъчно слаба. Да не говоря как никога няма да съм перфектна, нито пък ще съм някога от тези най - забележимите момичета. Ми не няма. Ама майната му,  на всичко. И на всеки, който си мисли че не съм достатъчна. И на тези, които смятат, че нещо ми липсва. Хайде майната ви, да не почна и аз с това какво на вас ли липсва. Нито пък някога ще бъда достатъчно красива, или чаровна, ми не няма да бъда.

вторник, 13 май 2014 г.

За нея

Посвещавам тези редове на човека, 
който ще бъда след някоя друга година, 
човека, който все още съм. 

Ти знаеш коя си, винаги си знаела коя си, независимо от всичко, което се е случвало. Може би си единствения човек, когото познаваш, който знае какво иска и как го иска, дори го постигаш стига да го почувстваш. И точно, понеже знаеш коя си и какво искаш не би отстъпила за нищо по - малко от това, което заслужаваш. 
И не го прави. Точно заради това те уважавам и обичам, понеже никога не пренебрегваш принципите си, способна си да си тръгнеш от там където си нещастна и си го правила толкова пъти, колкото се е налагало. Ти си тази, която искам да бъда, която съм, и която ще бъда.
Ти си моето бъдеще, моето настояще и моето минало. 
Пожелавам ти да си щастлива, въпреки всичко, както сега си щастлива, просто бъди щастлива, достатъчно мъдра си за да знаеш от къде да вадиш щастието си. Не го търси, знаеш, че когато го търсиш то никога не идва. 
Надявам се да си щастлива, защото го заслужаваш, знаеш, че след всяка буря изгрява слънце, също така знаеш, че и твоето време ще дойде.
Пожелавам ти да намериш човек, който няма да те разочарова, няма да избере друга, няма да си тръгне и няма да те пренебрегва, и понеже те познавам, ще ти кажа да спреш да бъдеш толкова предубедена. Виждам, че си спряла да анализираш ситуациите с различни хора и това е хубаво, не го мисли - то само ще дойде.
Надявам се да намериш човек, на който не е нужно да разказваш каква си, защото той няма да има нужда от обяснения, а ще има нужда от това да е до теб.
Надявам се там някъде отново да намериш някой, който ще те разбира само с един поглед, някой който ще ти даде приключенията, лудориите и любовта, която скоро не си намирала.
А аз мога да ти кажа само, че ако нещо е писано то ще се случи. 
Не сваляй усмивката от лицето си, не си давай напразни надежди, но и не отхвърляй възможностите за щастие, защото те са малко, живей сега, понеже един живот живеем.
Ти си млада, имаш право на грешки, имаш право да правиш каквото искаш, имаш право да си тръгваш от хора, които те нараняват, имаш право да защитаваш себе си и точно това трябва да правиш. 
Живей си живота според възрастта си, дори да знаеш, че житейския ти опит е повече от на другите, не го показвай, стигнала си до някакви заключения много преди тях, и точно това те прави ТИ. 
Никога не забравяй, че дори да не можеш да кажеш що за човек си с няколко изречения, винаги можеш да им покажеш, защото ако някой реши да си прави тур в опознаването ти, то определено ще се загуби в лабиринта на съзнанието ти, ако не му подадеш ръка и не му покажеш посока. 
Бъди добра с хората, въпреки че не винаги те ще са добри с теб, бъди добра, защото този живот е прекалено кратък за да сме лоши един с друг. Всеки сам носи собствения си багаж, което е достатъчно наказание за някои, за това бъди добра. 
Бъди себе си с хората, с които намираш един език. Бъди себе си пред хората, пред които не се притесняваш да се покажеш без грим, пред които не ти пречи да покажеш какво чувстваш и пред тези, които се интересуват наистина от това как си.
Много хора няма да са там за теб, разбира се обаче винаги ще се появяват, когато имат нужда от нещо. Не го приемай лично, просто ти си човека, който може да им помогне, когато дори самите те не могат да си помогнат, а понякога това е най - голямата сила, която някой може да притежава.
Помагай, не очаквай нищо в замяна. Живей така, както смяташ за редно и не съжалявай за нищо, защото ти знаеш, че в дадени моменти си направила всичко, което си могла и си дала, ако не всичко, то това което си могла да дадеш. Не съжалявай, че си обичала повече, от колкото са те обичали, и не плачи понеже си обичала. Няма нищо лошо, нито пък нередно в това, че си го правила, и най - важното не трябва дори за миг да спираш да обичаш, защото може и да не се е получило, но това не значи, че няма да се получи някога в бъдеще. 



понеделник, 5 май 2014 г.

Защо не спиш?

- Защо не спиш?
- Защото е 12 часа, а аз имам проблеми със съня...
- Защо имаш проблеми със съня?
- Защо да нямам?
- Е, кажи ми де, знаеш, че можеш всичко да ми кажеш...
- Виждам разни неща напоследък, и не знам как да се чувствам заради тези неща... Май е период на промени, днес разместих целия хол, сега прилича на мен.
- Какво друго промени?
- Себе си... И не, не мога да ти кажа всичко. Последно време ти нямам доверие.
- Защо?
- Ти най - много ме лъжеш, караш ме да вярвам в неща, да си въобразявам неща, които не са истина... После си преглъщам огорченията и разочарованията.
- Ааа, това не го правя аз, това сама си го правиш. Пък не всичко е въображение, някои неща са истина, просто искаш да ги изтриеш и за това си казваш, че са плод на въображението ти, по този начин по - лесно се отърваваш от тях.
- Откачих съвсем...
- Не си!
- Когато ми се плаче се смея, като побъркана съм.
- Смей се! Няма лошо в това, смеха лекува! 
- Дано ми излекува и психичните заболявания! ХА - ХА