30 факта за мен

Реших да споделя 30-се random факта за мен...

1. Когато бях на 18-се сбъднах най - голямата ми мечта в живота ми - да живея извън България.

2. Повечето ми приятели никога не са ме виждали да проявявам нежност/любвеобилност към животни, та дори към хора, просто съм прекалено сериозна и изпитвам дискомфорт от това да показвам чувствата си (за това, като ме видят да се радвам на някое животно, ме гледат много странно).

3. Обичам да планирам всичко.

4. Ако някой иска някаква информация идва при мен, защото не знам как, но винаги знам всичко за всички останали, а с някои хора дори не съм говорила. Обеснявам си го с факта, че хората обичат да говорят много на хора, които не им обръщат внимание.

5. Интересувам се от психология и езика на тялото, дори смятам след някоя друга година да се запиша на нещо за да науча още повече по въпроса.

6. Винаги съм била прекалено горделива и самостоятелна, което ме превърна в черната овца на семейството.

7. Някога бях импулсивна и не планирах нищо (когато бях на 15 се изнесох от нас за известен период от време), може да се каже, че тогава живеех, сега ако не съм планирала или преценила нещата не се тръгва(е, вече живея сама :D ).

8. Не знам дали сама се превърнах в това, което съм, или живота ме превърна, но никога не съм си и представяла, че ще стана това, което съм.

9. Въпреки ужасния ми характер и емоционалната ми осакатеност, изненадващо имам доста хора до себе си, които не са ме напускали и ме ценят каквато съм.

10. Обожавам да си правя различни прически (плитки, кокове, къдрици и прочие), и не само на мен, но и на всички, които имат коса :D Също така от няколко години се постригвам сама, и ми се получава, дори съм получавала комплименти за косата ми :) Смятам в близкото бъдеще да изкарам един фризьорски курс.

11. Имам дарба да рисувам, когато бях малка прекарвах повечето си време да рисувам и моливите ми бяха най - скъпоценното нещо, което притежавам, не давах да ги пипнат. Последните години рисувам от дъжд на вятър, но за сметка на това почнах да се гримирам, и доста добре боравя със сенките и четките :D

12. Слушам предимно балади, някой би казал, че са депресарски песни, но обичам бавни песни, в които намирам някакъв смисъл. Последното ми откритие, въртя я втори ден...

13. Последните години съм голяма привърженичка на здравословния начин на живот, всичко което звучи достатъчно изчанчено и здравословно си струва опитването.

14. От няколко месеца съм веган, и никога не съм се чувствала по - добре през живота ми. 

15. Обичам да рисувам различни модели дрехи, и после сама да си ги шия.

16. Притежавам много обеци.. И съм склонна да купувам още и още. (не харесвам думата обЕци, когато в ежедневието ми винаги употребявам обИци)

17. Аз съм почти интроверт, правих си тест преди няколко месеца и резултатите бяха на лице:

Introvert(44%)  iNtuitive(50%)  Thinking(50%)  Judging(11%)

You have moderate preference of Introversion over Extraversion (44%)

You have moderate preference of Intuition over Sensing (50%)

You have moderate preference of Thinking over Feeling (50%)

You have slight preference of Judging over Perceiving (11%)

18. Не обичам хора, които са прекалено friendly с мен, самата близост, която проявяват ме кара да се дръпвам със скоростта на светлината. Ако искам да съм близка с някого сама ще се приближа към тях, когато смятам, че заслужават.

19. Предпочитам да си седя вкъщи да гледам любим сериал с пуканки, от колкото да ходя на клубове.

20. Познавам два типа хора - едните смятат, че съм срамежлива, а другите че съм гадна, нито едно от двете не съм - просто не ми пука какво смятат другите за мен. И когато знам какво те мислят за мен, или когато съм наясно с това, което ги дразни в мен го правя нарочно, изпитвам удоволствие да живея на пук на другите.

21. Режа хората много бързо, смятам че е загуба на време и енергия да си общувам с хора, които не харесвам, още по - малко намирам за допустимо да замотавам хора, които са ми безлични.

22. Казват ми, че съм добър човек, но аз съм израснала с нагласата, че не съм и че все нещо не ми е наред, и бъдещия ми психоаналитик определено ще има много работа с мен.

23. По - зряла съм от родителите ми. Не знам дали аз остарявам много бързо или те се вдетиняват.

24. Казвали са ми, че не умея да се забавлявам, но истината е, че просто имам друг начин на забавление. За мен да се забавлявам означава да прочета хубава книга, или да гледам за пореден път някой любим мой филм, където мога да се смея от сърце, да посетя нов град или да си направя дълга и разтоварваща разходка.

25. Винаги съм на време, точна съм, като швейцарси часовник.

26. Помня всички важни дати случили се в живота ми, дори мога да назова кой ден от седмицата са били, облеклото на хората, какво са казали - цитирам разговори :D Като попивателна гъба съм.

27. И въпреки прекрасната ми памет имам някакви седмици, които се губят от живота ми и нямам идея какво съм правила, но смятам че това се дължи на факта, че съм си падала на главата доста здраво и то не само един път.. хаха

28. Срещнах сродната си душа, за нула време преобърна целия ми живот и си тръгна, от тогава съм друг човек, или поне аз се чувствам различна. Промени вижданията ми за много неща и ми показа правилния път в живота, ако изобщо има правилен път. Взех много решения след това, които смятам че се дължат на това, че се появи в живота ми и преобърна всичко с краката на горе. Понякога имаме нужда от хора, които въпреки всичките ни прегради успяват да влязат и да ни покажат къде грешим. :)  

29. Все още вярвам в любовта, дори да не вярвам в хората чак толкова много.

30. Обичам да пека сладкиши - дори често дори да не ги опитвам.

Hello, December! Hello, Winter!

Реших сама да се ТАГ-на и да отговоря на 15 въпроса, за добро посрещане на Декември. Плюс искам да се похваля, че след месец и нещо ще се изнеса да живея в апартамент, вярно пак е под наем и пак сметки ще плащам, но ще е първото ми сериозно само мое жилище, няма да е само стая в къща или само стая в общежитие, ще е първото жилище, в което мога декорирам сама, да правя някакви промени. Не мога да опиша колко се радвам. Ух, ставам голяма :D 

1. Любимо нещо, което свързваш със зимата.
Мандарини!!! Обожавам мандарини, и обожавам ръцете ми да миришат на мандарини през зимата :D Мога да изям много мандарини за един ден, рекорда ми за сега е 5 кг :D

2. Имаш ли определени зимни традиции, които спазваш през сезона? 
Ям мандарини, винаги купувам подаръци и картички и ги опаковам ръчно - обожавам да опаковам подаръци (вчера прекарах 2 часа да ги опаковам )

3. Любима зимна напитка?
Чай и ошав ^^

4. А зимно хапване?
Мандарини ииии баклава (в моето семейство я правят само по Коледа)

5. Любимите ти аксесоари за студеното време?
Ами понеже не обичам шапки (наелектризират ми косата) ще кажа шалове, макар че и те правят същото та ги избягвам. :D

6. С какъв аромат свързваш Коледа?
Мандарини и канела!! 

7. Кога украсяваш елхата/стаите/всичко?
Ами да си кажа нямам идея, когато живеех в България май беше в началото на Декември, но не съм си украсявала моментното жилище за Коледа :)

8. Без кой козметичен продукт не можеш през студеното време?
Крем за ръце, задължително!

9. Любима дреха за тази зима?
Една страхотна червена блуза, много ми е коледна ^^

10. Любима коледна песен?
Ето тази:

11. А филм?
Home Alone, и може би Holiday with handcuffs :)

12. Какво предпочиташ - да подаряваш или да ти подаряват?
Обичам да подарявам, да правя малки символични подаръци, или в различните случай с някакъв ориентир кой какво е искал, плюс домашно направени Коледни сладки или кексчета ^^
13. Имаш ли планове за празниците и зимния сезон?
Ами ще се прибера в България, за Коледа със семейството, през деня с приятелите, а за нова година още не съм го измислила.

14. Какво НЕ харесваш в зимата?
Не ми харесва кишата, която се образува, когато снега почне да се топи. 

15. Пусни любима коледна снимка/картина/илюстрация.

Ако някой харесва зимата да се чувства тагнат :)

The things we say

The things we say or the things we DON'T say.

Напоследък се чудя какво не казвам, но при мен въпроса по скоро е какво казвам. Не казвам какво чувствам, не казвам напълно какво мисля, а най - вече не казвам какво мечтая, за какво копнея. Трудно ми е да го изрека, и макар понякога напук на всички да съм в опозиция, аз имам чувства. Трудно ги изразявам, и често думите ми се вадят с ченгел, но определено имам. Напоследък ги контролирам, намирам баланса и се упражнявам с това да съм любезна с хора, които не харесвам, и се получава. Да не повярва човек, не съм толкова гадна.

Понякога крия чувствата си дори от самата мен, не знам дали някой друг го прави, но по този начин се предполага че се предпазвам по някакъв начин, да не се привържа прекалено много за не ми е тежко след това. Не че съм от хората, които се привързват лесно, по скоро съм от тези, които като го направят не искат да пуснат, дори да нямам проблем с това да си тръгна, имам проблем с това да го пусна.  Получавам някакви просветления от дъжд на вятър, и след дъжд качулка, но ги получавам... 

От някакво време вечер слушам тъжни романтични песни и съм изпаднала в онова състояние, в което принципно изпадам след като скъсам с някого, или някой ми разбие сърцето, но наскоро нищо подобно не се е случвало. А възможно ли е да се е случило и да не съм разбрала? Страшното е, че каквото и да говоря, каквото и всички останали да говорят, все повече се убеждавам, че първата любов не се забравя, може да не сещаш често, или много рядко, но никога не я забравяш.   

Просто седя, слушам ги, не знам къде се намирам, размишлявам, или се потапям в онзи свят който си създадох, когато за пръв път разбиха сърцето ми, би трябвало този свят отдавна да е изчезнал, но аз упорито продължавам наполовина да съществувам там. 

И да се опитвам да съществувам на още едно място, освен в измисления ми свят прави живота ми реален.

А да е реален понякога, пффф какво понякога, повечето пъти не ме устройва. Не че аз живея и в настоящето, аз живея в бъдещето, живея за някакви събития, за някакви постижения, за някакви хора, просто така, но не живея сега, в този момент, просто си слушам поредната тъжна, замисляща ме песен. Докато планирам (отново) как ще прекарам следващите 2 седмици и какво трябва да направя, за да мога да изкарам най - доброто от това. Искам да взема малко от това, което ще направи душата ми щастлива, но явно все още не съм открила какво е това нещо. Определено не е шоколад! Много добре знам, че това което правя е просто капка в окена, но ако тази капка не беше там, предполагам на океана щеше да му липсва нещо. И предполагам ми писна да си търся обяснения колко съм добре, защото не съм. Но да покажа това, което съм на другите, ми се вижда немислимо, страшно и може би ще ги отблъсна от себе си, или пък ще ги задуша. Свикнала съм да си режа емоциите, сякаш си режа пипалата.

 

Мечтана Коледа

Разглеждах блога на Beau, която бе публикувала статия за интериор в бяло, при което си помислих за Коледен интериор и каква е мечтаната къща, която бих искала да прекрам някой ден празниците там. Като чуя Коледа една от първите картини в главата ми е хижа в гората с много сняг, камина и много много уют. Ще добавя малко снимки, и се надявам някой ден да мога да си направя Мечтана Коледа, в мечтана къща (heart)

Ето моя списък какво обичам на зимата:

- Коледа
- Сняг
- Топли напитки
- Коледни филми
- Да се излежавам на топличко (heart)
- Зимни дрехи (ПАЛТАААААА)
- Прегръдки, усмивки и щасливи хора ^^
- Подаръци, и съответно да правя такива
- Да си седя вкъщи, да ми е уютно и да пия топъл шоколад
- Кънки на лед
- Коледно настроение за пазаруване
- И мили картички с хубави пожелания




И тук ще постна някакви картинки... ахх (размечтах се)

Извънземно наблюдение!

Понякога имам чувството, че изобщо, ама никак не съм от тази планета. Или просто съм прекалено зряла за повечето ми познати, да не кажа, че понякога ми се струва, че съм презряла. Днес слушах 3 от колежките ми какво обсъждаха, едната била ходила на две срещи с едно момче, другата се натискала с някакъв в някакъв пъб, а третата искаше другите две да я уредят с някого, като между другото сърфираше в сайт за запознанства. А аз просто седях отстрани и слушах, нямах какво да добавя, пък и не смятах за нужно да добавям каквото и да било от моя личен живот.
От доста време не съм на пазара, статуса ми е "out of stoke". И не намирам за нужно цялото това емоционално обвързване, гледам нещата от една друга гледна точка. Не съм се затворила в нас, като в манастир, нито пък се срамувам по някакъв начин, просто губя интерес много бързо. Повечето ги режа само с поглед, дори не им давам шанс да се приближат към мен, ако се питате как става това не сте ми виждали погледа в клубовете. Със сигурност изразява нещо от сорта на "изобщо не си прави труда да ме заговаряш, дори не се доближавай, стой си там, настоявам!!".
Може би защото идеала ми за започване на връзка не е "забърсах го в бара, оказа се не толкова пиян и на следващия ден все още помнеше как се казвам", нито пък съм от тези, които излизат с непознати от сайтове за запознанства, нещо от рода на "рискувах и не се оказа сериен убиец/психопат" или пък "рискувах и снимката не ме излъга много"..
За мен това е глупаво, поне на този етап от живота ми, след като вече съм изпитала няколко връзки (провала) на гърба си и имам някакъв опит. А да ходиш с някого само за да не те гледат странно, както ме гледат мен, също не е оферта. Аз едно не мога да разбера, защо по - дяволите хората са толкова зависими от това да имат някого до себе си? Какво ще им стане, ако седят сами? Надали ще се споминат.
Да не говоря, че само от мисълта да се натискам с някой, в някой от миризливите им пъбове, ми се догади. Ако сте стъпвали в холандски пъб ще разберете за какво говоря, вътре мирише на урина, помещенията са тесни, задушни, хората се бутат заливат се с напитки, пода лепне от бира, и някакви неадекватни същества се бутат настоятелно в теб, да не говоря че и те миришат по - зле и от самия пъб. Това е моето лично мнение.
За мен има много по - важни неща от това да седнеш да разказваш кого и как си забърсал. Аз съм си вложила цялата енергия в това как да се справям всеки месец, как да си плащам сметките, как да си взимам изпитите и как да оцелявам, но в главата ми няма и капка място за това да мисля как да забърша някого. Може би съм прекалено вкопчена в кариерата си, или съм прекалено изморена да се занимавам с недорасли глупаци. Или просто съм прекалено повредена, че съм емоционално не способна да отделя каквото и да било внимание на някого.
Знам само, че не ми пречи да съм сама, никога не ми е пречело, просто имам различни принципи, морал и разбирания.
Та това е моето извънземно наблюдение, само където в този случай аз съм извънземното.
Е, какво да се прави, случва се.