Коледният дух отново се върна!

Две години по - късно отново ми е Коледно. 

Имам настроение да празнувам Коледните празници, имам желание да се прибера вкъщи да видя всичките си кофти роднини, и ми липсват до някаква степен, което ако някой ме познава би казал, че нещо ми е станало. :D

Коледно ми е.

Отново мечтая.

Днес ходих да пазарувам, нямам търпение да се прибера и да занеса подаръците, които съм им купила и да ми е уютно, топло.. Коледно и най - вече да ми е вкъщи. 

Какво ще си пожелая за Коледа? Какво искам тази година да ме чака под елхата? 

Ако може да се върнеш, да прекосиш всички тези 10 000 км и да се върнеш, да огрееш за още един път живота ми - няма да има по - щастлив човек от мен, но тъй като съм на поредния етап move on.. няма да си те пожелавам. (:

Искам да съм щастлива, просто така, ама много щастлива. Не искам нищо материално, искам само любов, искам да съм с приятелите ми, искам домашен уют и топлина. Искам просто да се чувствам обичана, нищо повече, нищо по - малко. 

Искам да ми е Коледно и прекрасно дори на Коледа.. Искам сняг, много сняг, искам да карам кънки на лед, искам да карам ски, искам да се лутам по топлите покрити със сняг зимни улици и да не мисля за нищо друго освен за това колко е прекрасно.

Искам малко щастие в кутийка, малко но да знам, че си е мое.

Искам Коледа. Искам дълги театрални нощи и питиета до зори.

Коледно ми е. Романтично ми е. Щастливо ми е.

Тази година осъзнавах колко важни неща има в този живот и как понякога трябва да показваме, че държим на хората, които са до нас. 

Просто така, за да знаят, че ни има.

Разни размишления

Ще споделя с вас малките ми заключения(въз основа на сбъдване на мечти, търсене на щастие, и решаване на проблеми), едно от тях е, че на този свят има три основни типа хора:

1. Такива, които са мързеливи.

2. Такива, които се борят и евентуално постигат нещата, които искат.

3. И такива, които оставят нещата за по - късно.

1. Към първия тип хора, мързеливите, спадат подкатегориите:

- "другите са ми виновни".
- тези, които само се оплакват и нищо не вършат.
- тези, които живеят на гърба на другите.
- тези, които крадат чужди идеи и си преписват заслугите (понеже ги мързи да измислят нещо ново).

2. Към втория тип хора, които често наричат кариеристи, и ги слагат в една определена група спадат:

- тези, които дори да се оплакват си вършат работата и съумяват да приключат на време.
- тези, които си скъсват задниците за да постигнат нещо в този живот.
- тези, които мислят, планират, правят стратегии и успяват в начинанията си.
- тези, които са способни да довършат нещата, които са започнали.
- тези, които са наясно с нещата, които им правят живота по - гаден, но са способни да ги отстранят.
- тези, които не изпускат възможностите.
- преследват мечтите си и ги сбъдват.
- не се съобразяват с хорското мнение.
- готови са да скочат в пропаст, ако това ще им донесе някакъв напредък.
- склонни са да се мотивират, и да вдъхват сила на останалите.
- носят на критика и са склонни към позитивни промени.


3. Този тип е малко смесица между първия и втория, тук спадат:

- хората, които започват нещо, но така и не го довършват.
- които знаят какво ги тормози, но не са способни/ не им стиска да отстранят проблема.
- тези, които се оплакват за нещата, които ги тормозят с месеци, но пак не предприемат нещо да решат проблема.
- тези, които оставят възможности и шансове да им се изплъзнат от ръцете, защото сляпо вярват, че ще има и други
- тези, които сами се саботират, умишлено или не го правят
- които не могат да разрешат проблемите си и ги оставят за по - късно
- които не могат да се вземат в ръце да постигнат нещо и седят в пространството чакайки нещата да се случат.
- демотивират останалите с неподготвени и необмислени изречения.
- твърдят, че не се влияят от чуждото мнение, но това е всичко, което правят.
- не носят на градивна критика.
- не приемат чуждо мнение, дори не го обмислят.

И тук не става дума за възможности, защото когато човек е целеустремен - те просто нямат значение. Става дума за това колко сме решителни всъщност, и как се борим за мечтите си. И също така не става въпрос как на някой хора не им се отдава, защото и това за мен е глупост. Не че не им се отдава, просто ги мързи да опитват толкова пъти, колкото ще им отнеме за да почне да им се отдава. И също не става въпрос за това не го мога, защото всеки може да прави всичко, дори немислимото, стига да се опита и вложи нещо от себе си.
Не се сещам за още допълнения към тези 3 типа, но това е за сега. :)

I don't...

"I don't chase after anyone anymore.

 If you wanna walk out of my life,

 I'll hold the door open for you!"

Всички сте свободни да си тръгнете. Както аз отдавна спряла съм да давам празни обещания, така не се стремя и да ви задържам в живота ми насила. Свободни сте. Избора си е изцяло ваш. Както аз мога да си тръгвам когато не ми изнася, така и вие сте напълно свободни да го направите. Както аз мога да мълча с години, така и вие можете. Вървете, улеснявате ме. Някак нямам сили, нерви и търпение да играя на "дръж приятелите си близо, а враговете по - близо". Вярно, играе ми се, но не на детски игри, нито на повърхностни лъжи. Нито ми се слушат обеснения, които отдавна загубили са смисъл. От хора, които никога не са имали смисъл. Нито ми се плаче, за тръгнали си хора. Нито и ще плача.
Вървете си, или останете - избора е ваш. Не ви обещавам място в моето сърце, нито пък ви задължавам такова да си търсите. Но ако смятате да останете само за да говорите небивалици, да се правите на дървени философи и да ми губите времето - то по - добре затворете вратата след себе си.
Не искам да сте перфектни, и аз не се стремя да съм такава, единственото, което някога съм искала е било откровеност. Тъй като не го получавам съм склонна да се затварям в себе си, да мълча и да пиша, все пак в това най - много ме бива. Не си правете труда да ми обявявате война, само ще се нараним без да победим. Вървете си, не искам нищо. Не искам признания, слава или огромни богатства, камоли нечия благодарност. Аз каквото съм направила, съм го направила, и не очаквам нищо в замяна. Ако съм била честна съм очаквала само честност, но това е мой проблем. Винаги очаквам хората да се държат така, както аз се държа с тях. Това е илюзия, един голям оазис, който няма никакъв смисъл. Вървете си с вашите болни мечти и цели, не заразявайте и моите, които сега се учат да летат.
Тръгвайте си, попътен вятър. Дано някъде там има хора, които ще ви приемат такива каквито сте. Да си призная аз се надявам на същото.

I hope, I hope, I hope, I hope....

Наявам се, надява се, надявам се...
Мечтая, мечтая, мечтая...
Но приключих с това да искам всичко, и да се оказвам с почти нищо. И все пак някъде дълбоко в мен винаги ще искам всичко.
Макар някой неща никога не се случиха, винаги някъде дълбоко в мен ще искам теб. Казват, че никога не забравяме хората, които ни променят. Е, може би не минава и седмица през която да не се сещам за теб. Да съсипеш някого е най - лесния начин да го накараш да се промени - е, мерси! Промених се, до голяма степен благодарение на теб, но няма да ти благодаря, дори няма да ти проговоря следващите век и половина, ако мислех, че ще живея и повече и още толкова нямаше да ти проговоря. Но какво да се прави, случват се такива неща. Ти си поредната страница в моята прашасала книга, а аз отдавна съм те прочела.
А колкото до сродната ми душа, и той промени много неща, но на него му говоря, разбира се, няма причина да не му говоря.
Надявам се, надявам се, надявам се...
Толкова е трудно когато искаш всичко...
Когато мечтаеш за неща, които те е страх да изречеш на глас, неща които не споделяш, защото ще те помислят за по - луда, от колкото смятат че си. Неща, които планираш и се бориш по някакъв начин за да се случат.
Луда съм, нося си всичките психични болести навсякъде с мен, за да не ги хване носталгията. И някак в свят, в който всички се правят на нормални и стабилни, моята странна личност не се вписва никъде, като ненужно парче от пъзел. А най - странното е, че дори не се опитвам да се впиша. Гоня си някакви мои цели, някакви мои неща, които малко хора биха разбрали, които дори не искам да разбират. Целя нещо, държа враговете си близо, лицемернича, когато искам да се докопая до някаква информация, вписвам се, когато искам, но през повечето време ми е трудно да го правя. Целите оправдават средствата, дано, не искам да се окажа жесток човек, макар че понякога точно това да си мисля за себе си.
Ако нещо ми пречи го премахвам от живота си един замах, на този свят почти не е имало нещо, което да ме е спирало да постигам целите си. И може би за това съм такава, целенасочена и надяваща се, искаща всичко от този проклет живот... с някакво дълбоко убеждение, че го заслужавам.
Но няма доказателство черно на бяло, че не го заслужавам.
Наскоро зададох един въпрос "Защо хората не ме харесват, какво съм им направила?", а отговора който получих беше "Не че не те харесват, те просто се страхуват от теб."
Може би веднъж в живота ми съм успяла да направя нещо, като хората. Страхът е хубаво нещо, нека ги е страх, така няма да се доближават до мен.
А аз тихо и мирно ще си кроя планове, ще се надявам, ще мечтая, и до някаква степен ще съм в онзи свят, за който мечтая. С единия крак вече съм там.

Седмица мълчание

Обявявам седмица мълчание. След последното ми дълго размишление стигнах до заключението, че съм твърде добра с много хора без да го заслужават.
И защо трябва да съм добра?
Защо?
Предпочитам да съм да егоистична, самовлюбена и да ми пука само за мен. От това да си добър с другите рядко виждам нещо положително, някакво добро отношение. За това докато не почнат да ме търсят за нещо повече от услуги могат да си гледат работата!!!
И на мен ми е тежко, и на мен ми е трудно, и аз преживявам много, просто им го спестявам. Но това по никакъв начин не им дава право да си мислят, че на мен ми е "леко" и "живот си живея"... Когато се поставят в моето положение тогава ще им приема критиките и обвиненията, до тогава тегля една дебела черта и се връщам към себичната кучка, която бях, и да ви кажа изобщо не ми беше лошо да бъда. Не ми се налагаше да търпя подобни абсурдни ситуации и от части унижения, каквито сега ми се налага да търпя.
И защо? 
Защото послушах един глупак и реших да се променя за добро. Защото реших да бъда добра, позволих да ми крадът от времето, мечтите и идеите. Но слагам край!
Не съм длъжна да се съобразявам с абсолютно никого, напълно пълнолетна съм. Нито пък съм длъжна да слушам реплики от сорта на това, че съм била безотговорна... Ще се разплача.... Аз и безотговорна?! Явно нямат ни най - малка идея що за човек съм. И по - добре.
И аз няма да си правя труда да съм добра с тях, щом те не могат да са добри с мен.
А още по - малко да им позволявам да се мислят за нещо повече от мен. Щом стигат до момента, в който ме търсят за услуга, то категорично не са повече от мен, щом не могат сами да си се справят.
Аз бях до тук, приключих с добрините, писна ми!