За последната година и малко научих много за себе си и за това, коя съм аз и коя никога няма да бъда.
Да започна с това, коя съм аз. Аз съм едно обикновено момиче, на което другите казват, че има сложен характер. И е така. Да, характера ми е сложен. Сложна съм, не съм човек, който ще бъде разбран с две думи, не съм човек, за когото можеш да научиш всичко с един разговор. Допускам хора в живота си изключително бавно, може да ми отнеме години... А на тях може да им отнеме супер много търпение. Тествам ги, тези хора около себе си по един или друг начин, просто проверявам дали това са ХОРАТА, които трябва да са до мен.
Искам да видя дали в приятелите си ще открия тази искра, която се появява в мен, когато ми пука за някого. Искам да видя, че и те ще изгорят света за мен, както аз бих горяла и рушила за тях. Когато не я видя си тръгвам и повече не се връщам, защото аз компромиси със себе си не правя повече.
Емоционална, сложна, комплексна, интересна, истерична на моменти, с пристъпи на лудост, справяща се сама, биеща си главата в стената често и упорито, не се отказвам просто така.. и в моята лудост има търпение, но откажа ли се от теб това ще ти е. Няма да ми видиш и сянката.
Вярвам, че съществува истинското приятелство и истинската любов, вече съм намерила първото и знам на кого мога да звънна в 3 през нощта. Знам за кого мога да изгоря. Намерила съм и хората, които са до мен независимо от това каква съм.. как се държа, дали съм на кеф или съм пак в някое състояние. Но тези същите хора, вярвам, знаят как ще направя всичко за тях. Това не са само написани празни думи, това е самата истина.
И знам каква никога не съм била, и каква няма да бъда. Знам също как никога не бих постъпила, и си давам сметка колко много съм станала себе си за последните години. Това съм аз, пред мен никога дори не е ставала дума да има маска, за да крия коя съм. Такава съм. Гордея се със себе си. Извоювала съм си правото да бъда СЕБЕ СИ. Борила съм се да бъда такава. Карала съм се... И няма да променям себе си, защото разни хора искат да им живея в сянката! Аз съм личност и нямам ни най - малко намерение да си мълча. Ще защитавам себе си, ще говоря, ще викам, ще съм горда, ще съм себе си! Ще съм аз, както аз си знам.
неделя, 8 януари 2017 г.
събота, 15 август 2015 г.
4:30 през нощта
От една седмица на сам всяка нощ в 4:30 сутринта ококорвам очи и скачам.
Оглеждам се в празната стая и се мъча да заспя.
Неуспешно.
Мислите ми сякаш са избягали. Само едно познато празно чувство.
Скачам от леглото сякаш някой ме наблюдава, но съм само аз в тази празна стая.
Сама...
Имам чувството, че се задушавам и че ми е тясно, а в стаята съм само аз, една отворена балконска врата и едно легло.
Сам сама... в 4:30 през нощта.
Изчезнала съм... затрила съм се, къде витая, къде просто... липсвам.
И ми се пише, така както не ми се е писало за последните 4 години.
Луда съм, неадекватна... загубена?
Неразбрана. Най - вече.
И пиша тук... защото... Защото може би тук се чувствам разбрана.
Страх ме е... от себе си ме е страх.
Страх ме е, че ще си остана неразбрана.
И от това, че никога няма да получа нежността, която искам да получа.
Твърдя, че е стрес... Изнервена съм отдавам го на стреса, от работата, от живота, а всъщност...
От теб е...
Ах, колко си... мен.
Скачам в 4:30, ужасена, сякаш не съм сама, сякаш някой ме гледа. За 5 дни съм спала сигурно 15 часа.. По 3 на денонощие, но при мен всичко се случва на 3.
Ако три месеца тренирам ще тренирам до живот. Ако три дни съм щастлива последователни - ще съм щастлива още поне 3 седмици... Ако те обикна за 3 месеца... не, не вярвам.
Твърде обичам себе си... Да бъда малко егоист ми казваш ти... Чуваш ли се? Аз съм ПЪЛЕН егоист.
Ама ти не ме познаваш.
Запалих цигара. Купих си кутия. Сега разбирам никотина... Успокоява.
Отново е 4:30...
Поредна нощ. И си казвам престани, легни да спиш, ама ме е страх.
Понеже съм изнервена, стресирана и неразбрана..
Нещастна.
Пропуших.
Прописах...
Значи нещата не са на добре... Влияеш ми зле на нервната система.
Стягам се, събирам се всеки ден.
Всяка сутрин, в 7 часа.
Правя се, че няма нищо, и наистина си вярвам.
За части от секундата.
Неадекватна съм.
4:30 е... Поредната сутрин.
И е празно, ах, колко е празно.
Не съм изпитвала страх до сега, но в 4:30 сутринта ме е страх.
Обзема ме задух и почвам да дишам тежко.
Въздуха е тежък, а аз..
Неразбрана.
Грешка след грешка, поне да бяха сладки грешки.
А те посредствени.
Каквато ставам и аз. Моето най - голямо разочарование..
Съм аз самата.
И не искам да съм неразбрана.
Тлее цигарата, успокоява ме. Тлее и живота ми, съсипвам се.
Няма да е моята, то се е видяло.
Искам утеха.
И преди са ми казвали, че искам твърде много, твърде скоро. Ама такава съм.
Искам всичко, веднага, и се боря за това.
Но тази седмица в 4:30... се боря само да заспя.
Не сънувам нищо.
Май нещата наистина са зле....
Оглеждам се в празната стая и се мъча да заспя.
Неуспешно.
Мислите ми сякаш са избягали. Само едно познато празно чувство.
Скачам от леглото сякаш някой ме наблюдава, но съм само аз в тази празна стая.
Сама...
Имам чувството, че се задушавам и че ми е тясно, а в стаята съм само аз, една отворена балконска врата и едно легло.
Сам сама... в 4:30 през нощта.
Изчезнала съм... затрила съм се, къде витая, къде просто... липсвам.
И ми се пише, така както не ми се е писало за последните 4 години.
Луда съм, неадекватна... загубена?
Неразбрана. Най - вече.
И пиша тук... защото... Защото може би тук се чувствам разбрана.
Страх ме е... от себе си ме е страх.
Страх ме е, че ще си остана неразбрана.
И от това, че никога няма да получа нежността, която искам да получа.
Твърдя, че е стрес... Изнервена съм отдавам го на стреса, от работата, от живота, а всъщност...
От теб е...
Ах, колко си... мен.
Скачам в 4:30, ужасена, сякаш не съм сама, сякаш някой ме гледа. За 5 дни съм спала сигурно 15 часа.. По 3 на денонощие, но при мен всичко се случва на 3.
Ако три месеца тренирам ще тренирам до живот. Ако три дни съм щастлива последователни - ще съм щастлива още поне 3 седмици... Ако те обикна за 3 месеца... не, не вярвам.
Твърде обичам себе си... Да бъда малко егоист ми казваш ти... Чуваш ли се? Аз съм ПЪЛЕН егоист.
Ама ти не ме познаваш.
Запалих цигара. Купих си кутия. Сега разбирам никотина... Успокоява.
Отново е 4:30...
Поредна нощ. И си казвам престани, легни да спиш, ама ме е страх.
Понеже съм изнервена, стресирана и неразбрана..
Нещастна.
Пропуших.
Прописах...
Значи нещата не са на добре... Влияеш ми зле на нервната система.
Стягам се, събирам се всеки ден.
Всяка сутрин, в 7 часа.
Правя се, че няма нищо, и наистина си вярвам.
За части от секундата.
Неадекватна съм.
4:30 е... Поредната сутрин.
И е празно, ах, колко е празно.
Не съм изпитвала страх до сега, но в 4:30 сутринта ме е страх.
Обзема ме задух и почвам да дишам тежко.
Въздуха е тежък, а аз..
Неразбрана.
Грешка след грешка, поне да бяха сладки грешки.
А те посредствени.
Каквато ставам и аз. Моето най - голямо разочарование..
Съм аз самата.
И не искам да съм неразбрана.
Тлее цигарата, успокоява ме. Тлее и живота ми, съсипвам се.
Няма да е моята, то се е видяло.
Искам утеха.
И преди са ми казвали, че искам твърде много, твърде скоро. Ама такава съм.
Искам всичко, веднага, и се боря за това.
Но тази седмица в 4:30... се боря само да заспя.
Не сънувам нищо.
Май нещата наистина са зле....
сряда, 15 април 2015 г.
И неща, които нямат смисъл
Понякога искам някой да ми каже, дори може да ми кресне в лицето 'ПРОСТО НЯМА СМИСЪЛ', но няма такъв човек, който да иска да ми каже истината в лицето. На въпроса "На мен какво ми е?", ми се отговоря, че съм изцяло функционална.
Аз обаче упорито и тъпо продължавам да си мисля обратно... Понеже ако бях толкова прекрасна колкото другите твърдяха нещата нямаше да седят по този начин.
И аз нямаше да се прибирам с наведена глава и да се чувствам тъпо, да ме е яд на себе си и да почвам да се самосъжалявам, като през цялото време съм се самозалъгвала най - нагло. Това да унижавам мислено сама себе си ми е навик, породен от това, че първо си казвам "Ти си тъпа", "Ти не си красива", "Ти не си ДОСТАТЪЧНА", а после си казвам "ЗАЩО се самоунижаваш?", после минава мисълта че трябва да зарежа всичко питайки се "ЗА К'ВО се занимаваш???", след това здравия останал разум ми заявява да ходя да си легна понеже АЗ НИЩО не разбирам от живота, и че утре имам работа за вършене.
И пак се почва старата песен на нов глас. Сама себе си наказвам, първо се наказвам, ако не правя нищо, защото вече почвам да откачам ако поседя малко без да правя нищо, решила съм че за да съм добре функциониращ щастлив човек аз трябва нон стоп да съм на крак, и го правя... Наистина не съм се наспивала от седмици И МИ ЛИЧИ!
А после се наказвам заради това, че съм търпелива и отстъпчива, тоя глас в главата ми ме хапе за крака и не пуска, забил си е зъбите супер дълбоко и освен ако не пусне доброволно, има опасност да ми отскубне парче от крака. И после с цялото си нахалство си повтарям БЪДИ ДОБРА, БЪДИ МИЛА, УСМИХВАЙ СЕ, БЪДИ ТОВА КОЕТО ИСКАШ ДА ВИЖДАШ В ХОРАТА... За какво? Просто ей тази вечер няма смисъл. Пак се карам със себе си, аз не съм от хората, които ще ходят и ще пледират с обвинения към някой друг, аз само на себе си това мога да го извадя.
Нося си, до там стигнах, че вече наистина не знам дали някакви хора не ми говорят от любезност или искат нещо от мен, или може би ме харесват, като човек. На повечето пожелания за рождения ми ден имаше някакви неща, че съм била усмихната, че съм била твърдоглава и амбициозна, че съм била добра... И кое ми е доброто, като не съм ДОСТАТЪЧНА.
Реално погледнато никога не бях достатъчна, нито бях в нещо ДОБРА. Захващах се с много неща, не ме биваше в нищо, и туй то, последно време съм си въобразила, че ме бива за нещо, ама дойдох тук да се опровергая и да заключа "АМА ТЕБ В НИЩО НЕ ТЕ БИВА"..
Хората гаджета имат, домове градят, деца ще имат, ти се чудиш за какво еди-кой-си ме е погледнал под-еди-какъв-си ъгъл... Хейтиш яко бившите и ти се повръща от тях, ама си добър човек, един такъв усмихнат. Имаш добри приятели... 1-2-3... Не повече.. И едни дето ДОРИ рождения ти ден не ти честитят, ама те търсят за услуги, щото си като Мара общата, бъди добра, нека те тъпчат, а после и ти сама се тъпчи и така ден след ден, докато ЕВЕНТУАЛНО на някой му се сториш ДОСТОЙНА и ДОСТАТЪЧНА.
И да..
Просто няма смисъл.
Ще ходя да спя, че утре работа ме чака.
Аз обаче упорито и тъпо продължавам да си мисля обратно... Понеже ако бях толкова прекрасна колкото другите твърдяха нещата нямаше да седят по този начин.
И аз нямаше да се прибирам с наведена глава и да се чувствам тъпо, да ме е яд на себе си и да почвам да се самосъжалявам, като през цялото време съм се самозалъгвала най - нагло. Това да унижавам мислено сама себе си ми е навик, породен от това, че първо си казвам "Ти си тъпа", "Ти не си красива", "Ти не си ДОСТАТЪЧНА", а после си казвам "ЗАЩО се самоунижаваш?", после минава мисълта че трябва да зарежа всичко питайки се "ЗА К'ВО се занимаваш???", след това здравия останал разум ми заявява да ходя да си легна понеже АЗ НИЩО не разбирам от живота, и че утре имам работа за вършене.
И пак се почва старата песен на нов глас. Сама себе си наказвам, първо се наказвам, ако не правя нищо, защото вече почвам да откачам ако поседя малко без да правя нищо, решила съм че за да съм добре функциониращ щастлив човек аз трябва нон стоп да съм на крак, и го правя... Наистина не съм се наспивала от седмици И МИ ЛИЧИ!
А после се наказвам заради това, че съм търпелива и отстъпчива, тоя глас в главата ми ме хапе за крака и не пуска, забил си е зъбите супер дълбоко и освен ако не пусне доброволно, има опасност да ми отскубне парче от крака. И после с цялото си нахалство си повтарям БЪДИ ДОБРА, БЪДИ МИЛА, УСМИХВАЙ СЕ, БЪДИ ТОВА КОЕТО ИСКАШ ДА ВИЖДАШ В ХОРАТА... За какво? Просто ей тази вечер няма смисъл. Пак се карам със себе си, аз не съм от хората, които ще ходят и ще пледират с обвинения към някой друг, аз само на себе си това мога да го извадя.
Нося си, до там стигнах, че вече наистина не знам дали някакви хора не ми говорят от любезност или искат нещо от мен, или може би ме харесват, като човек. На повечето пожелания за рождения ми ден имаше някакви неща, че съм била усмихната, че съм била твърдоглава и амбициозна, че съм била добра... И кое ми е доброто, като не съм ДОСТАТЪЧНА.
Реално погледнато никога не бях достатъчна, нито бях в нещо ДОБРА. Захващах се с много неща, не ме биваше в нищо, и туй то, последно време съм си въобразила, че ме бива за нещо, ама дойдох тук да се опровергая и да заключа "АМА ТЕБ В НИЩО НЕ ТЕ БИВА"..
Хората гаджета имат, домове градят, деца ще имат, ти се чудиш за какво еди-кой-си ме е погледнал под-еди-какъв-си ъгъл... Хейтиш яко бившите и ти се повръща от тях, ама си добър човек, един такъв усмихнат. Имаш добри приятели... 1-2-3... Не повече.. И едни дето ДОРИ рождения ти ден не ти честитят, ама те търсят за услуги, щото си като Мара общата, бъди добра, нека те тъпчат, а после и ти сама се тъпчи и така ден след ден, докато ЕВЕНТУАЛНО на някой му се сториш ДОСТОЙНА и ДОСТАТЪЧНА.
И да..
Просто няма смисъл.
Ще ходя да спя, че утре работа ме чака.
събота, 28 март 2015 г.
11 неща, които могат да ви накарате да се чувствате по - добре в ежедневието си
Почнах тази статия в Петък, ноо ще я довърша в Събота.
Понеже от няколко дни ми е едно такова весело, реших да напиша 15-те неща, които могат да ви накарат да се почувствате по - добре, по - усмихнати, заредени и готови да посрещнете пролетта. Тези неща, които ще изброя лично мен ме карат да се чувствам GLAMOROUS хаха
Понеже от няколко дни ми е едно такова весело, реших да напиша 15-те неща, които могат да ви накарат да се почувствате по - добре, по - усмихнати, заредени и готови да посрещнете пролетта. Тези неща, които ще изброя лично мен ме карат да се чувствам GLAMOROUS хаха
1. Ранното ставане. Звучи странно, нали? Кой обича да става рано? Но когато ставам преди 8 имам чувството, че имам цялото време на света, да си направя кафе/чай/сок, да хвана да прочета някоя новина докато си ям закуската, или да си пусна някой YouTube клип. Това ме зарежда за целия ден.
2. Добрата тренировка. Винаги след тренировка се чувствам изключително релаксирала и добре в кожата си, понеже знам, че днес съм направила нещо за себе си и продължавам напред.
3. Така нареченото "контене". Винаги когато имам някакво важно излизане, или просто един свободен ден, в който ще излизам вечерта, обичам да си взема дълъг душ, да се поглезя както се казва. Никога не подценявайте силата на добрия грим, един грим може да промени всичко, а понякога и самата вас хахаха.
4. Чифт високи обувки. Клише е, знам, но се чувствам изключително комфортно на високи обувки, сякаш света е мой и всичко е възможно.
5. Любима книга за четене. Когато искам да си повдигна духа се потапям в някоя приятна история, която не ме натоварва психически и ми помага да избягам от действителността.
6. Гледам клипчета на котки и кучета в YouTube. За някои това може би е пълна загуба на време, ноо те са толкова сладки, че целия се изпълваш с радост.
7. Влагам време в себе си, не става дума за разкрасителни процедури, ами сядам и размишлявам какво ми се прави и какво искам да направя, после си правя To do лист, но гледам да съм реалистична и да не пиша повече от 7 точки, да бъде кратко, ясно и най - важното, да мога да го изпълня сама. Когато имам цел съм много по щастлива.
8. След работа обичам да изляза на разходка, може и да се седне някъде, както аз обичам да казвам "Да отидем и да се забием някъде далече от хората". Когато си с хора, които харесваш и сте си създали ваше уединение, атмосферата е много приятна. Това определено повдига духа.
9. Миризмата на чисто, след като е валял дъжд. Просто обичам докато вали да си отворя прозореца и да слушам как вали докато не заспя. Не случайно хората, които имат проблеми със съня си пускат записи на животни, поляни с щурци или прочие.
10. Да си направя масаж на главата. Още по приятно е, ако има кой друг да го направи, но в случай че нямате и сами можете. Особено след дълъг ден, или седене пред компютър.
11. ШОКОЛАД! Винаги! Ендорфин или хормон на щастието. Действа безотказно! :P
И не забравяйте да бъдете добри и смели, правете добрини и бъдете добри с хората, може да не ви се връща, но нищо не пречите да видите как ще се чувствате, ако направите нещо добро, без да очаквате нещо в замяна. Просто така, за вас самите!
Приятна събота от мен! :)))
четвъртък, 12 март 2015 г.
Клише
Мисля, че вече се превърна в едно голямо клише израза "Ето ме и мен отново". И точно защото е клише ще се опитам да не се повтарям.
Тази статия не е за мен. Не касае моята душевност, а е просто това, което виждам, Чисто и ясно. А аз видях много през последните месеци.
Видях как хора, които познаваш от години те предават, като нарушават всякакви морални и чисто характерни норми.
Видях как хора, които си мислил за приятели от злоба (или там каквото ги води) са способни да те прецакат, само и единствено да не станеш нещо повече от тях.
Видях и човек, който е толкова уплашен от това да обича, че само си търси къде да хване за да се откаже (и първата появила му се възможност беше грабната). И друг човек видях, който има талант, но го подтиска с мързела си, и се оставя да го води някаква неземна сила (злоба, гняв). Видях как хора, които са се вричали в любов се заплашват един друг. И още доста грозни картинки.
Видях "приятели", които всъщност не са ти много добри приятели, понеже те карат да се чувстваш сякаш си по - долен от тях понеже не си позволяваш разни неща.
Видях и това, че независимо от това как си се отнесъл с даден човек, той все пак може да се обърне и да те предупреди, да ти подаде едно рамо, да те защити и предпази по някакъв начин.
Видях това, че въпреки всички изказани и неизказани думи има хора, които все още те мислят и ти подават ръка, или ти пращат нещо.
И се запознах с хора, които те търсят само и ЕДИНСТВЕНО, когато имат нужда от нещо.
Обзалагам се, че е имало и по - лоши неща, като черната смърт, туберкулозата в началото на 20-ти век, Селфи в Оксфордския речник, и още много други, за които няма да говоря.
И не искам да се обзалагам, но със сигурност ще има и по - лоши неща от тези горе изброените.
Мисълта ми се опитва да следва някаква права, която е доста крива, понеже пътя на мислите ми се извива доста.
Видях и че без комуникация нищо на никъде не върви. И това, че се криеш от проблемите си не ги решава по никакъв начин, а това че нямаш смелост да кажеш на някой, какво мислиш за него в лицето му - също не ти прави чест (като през по - голямата част от времето говориш, ама зад гърба му).
Ама нали уж всяко лошо нещо си има положителната страна. Да, отново някакви хора ти отпадат от живота, ама в крайна сметка се появяват нови, и имаш хора, които нито за миг не са напускали твоята страна и са били зад гърба ти. Вече нищо не ме изненадва, а далеч не съм се нагледала на кой знае какво, но си знам едно - след една година, дори няма да помня какво се е случило. Същото се отнася и за теб, и ти няма да помниш какво е било.
И още по - добре. За какво ти е да помниш неща, които първоначално не са трябвали да влизат в съзнанието ти. Само ще ти кажа да не се озлобяваш, заради това, че си вложил много повече в някой, който дори не го е оценил (имам предвид емоционално влагане). Понеже си сметнал, че точно в този момент е било редно да го направиш, и трябва да си по - големия човек и да си продължиш с чиста съвест, понеже си могъл да дадеш емоция, която другия не е могъл дори да си представи, че може някой да му даде, камоли да я извади от себе си.
И точно това те прави ТЕБ. Това те прави НОРМАЛЕН човек. И точно в такива моменти трябва да хванеш себе си и никога да не се пускаш, защото ТИ си човекът, който може да дава, може да променя и може да бъде СЕБЕ СИ. Само ти! Никой друг. Защото сам държиш всички карти.
Тази статия не е за мен. Не касае моята душевност, а е просто това, което виждам, Чисто и ясно. А аз видях много през последните месеци.
Видях как хора, които познаваш от години те предават, като нарушават всякакви морални и чисто характерни норми.
Видях как хора, които си мислил за приятели от злоба (или там каквото ги води) са способни да те прецакат, само и единствено да не станеш нещо повече от тях.
Видях и човек, който е толкова уплашен от това да обича, че само си търси къде да хване за да се откаже (и първата появила му се възможност беше грабната). И друг човек видях, който има талант, но го подтиска с мързела си, и се оставя да го води някаква неземна сила (злоба, гняв). Видях как хора, които са се вричали в любов се заплашват един друг. И още доста грозни картинки.
Видях "приятели", които всъщност не са ти много добри приятели, понеже те карат да се чувстваш сякаш си по - долен от тях понеже не си позволяваш разни неща.
Видях и това, че независимо от това как си се отнесъл с даден човек, той все пак може да се обърне и да те предупреди, да ти подаде едно рамо, да те защити и предпази по някакъв начин.
Видях това, че въпреки всички изказани и неизказани думи има хора, които все още те мислят и ти подават ръка, или ти пращат нещо.
И се запознах с хора, които те търсят само и ЕДИНСТВЕНО, когато имат нужда от нещо.
Обзалагам се, че е имало и по - лоши неща, като черната смърт, туберкулозата в началото на 20-ти век, Селфи в Оксфордския речник, и още много други, за които няма да говоря.
И не искам да се обзалагам, но със сигурност ще има и по - лоши неща от тези горе изброените.
Мисълта ми се опитва да следва някаква права, която е доста крива, понеже пътя на мислите ми се извива доста.
Видях и че без комуникация нищо на никъде не върви. И това, че се криеш от проблемите си не ги решава по никакъв начин, а това че нямаш смелост да кажеш на някой, какво мислиш за него в лицето му - също не ти прави чест (като през по - голямата част от времето говориш, ама зад гърба му).
Ама нали уж всяко лошо нещо си има положителната страна. Да, отново някакви хора ти отпадат от живота, ама в крайна сметка се появяват нови, и имаш хора, които нито за миг не са напускали твоята страна и са били зад гърба ти. Вече нищо не ме изненадва, а далеч не съм се нагледала на кой знае какво, но си знам едно - след една година, дори няма да помня какво се е случило. Същото се отнася и за теб, и ти няма да помниш какво е било.
И още по - добре. За какво ти е да помниш неща, които първоначално не са трябвали да влизат в съзнанието ти. Само ще ти кажа да не се озлобяваш, заради това, че си вложил много повече в някой, който дори не го е оценил (имам предвид емоционално влагане). Понеже си сметнал, че точно в този момент е било редно да го направиш, и трябва да си по - големия човек и да си продължиш с чиста съвест, понеже си могъл да дадеш емоция, която другия не е могъл дори да си представи, че може някой да му даде, камоли да я извади от себе си.
И точно това те прави ТЕБ. Това те прави НОРМАЛЕН човек. И точно в такива моменти трябва да хванеш себе си и никога да не се пускаш, защото ТИ си човекът, който може да дава, може да променя и може да бъде СЕБЕ СИ. Само ти! Никой друг. Защото сам държиш всички карти.
вторник, 3 февруари 2015 г.
За нещата от живота - такива каквито са!
Нещо ме е ударила музата днес, може би след последните изпити и след всички изляти думи последно време...
Просто ме цепи глава и съм на 3 кафета днес, и ми се пише.
Знам, че цял живот ще чакам за някакви неща.. И съм напълно наясно, че никога няма да получа нищо на готово, ама ми писна да чакам!
Писна ми да чакам живота ми да започне, писна ми да чакам да събера пари да сбъдна част от мечтите си, писна ми да не се радвам на сбъднатите ми мечти, понеже се започва от начало. Писна ми да попадам в неподходящи периоди и моменти. Писна ми да чакам подходящото време. Писна ми да дебна момента. Писна ми да мисля за бъдещето и какво трябва да направя за да се случат нещата, писна ми да се съобразявам с хора, които никога не се съобразяват с мен.
Писна ми да се чувствам виновна, понеже не мога да казвам "НЕ" на хората, и после се крия. Писна ми да си намирам оправдания защо нещата не се случват сега, как нали ще се случат в правилния момент.
Да не говоря колко съм се изморила от приказки, хич не говоря вече. То няма и какво да кажа, наумила съм си нещо и го чакам... И ще си го чакам, нали дала съм си срок през който да смогна да го дочакам, но ми писна. Искам нещата да се случват сега. И аз искам всичко.
Но съм напълно наясно как няма да го получа. И аз искам много неща, ама живота е такъв.
Ще си остана с искането.
А до тогава ще чакам... И ще гледам как на други хора нещата им се случват от раз, понеже при мен не е така и си чакам.
Не стига, че чакам а и на всичкото отгоре се бъхтя за да дочакам чакането, иначе казано аз си работя да ми се случат нещата, но не съм магьосник, трябва ми време.
Казват, че всички хубави неща отнемат време.
Но днес ми е писнало от това време, днес не искам да чакам да мине, днес искам просто всичко да случи. Знам, че след половин година ще се случи и ще се събудя и сякаш този ден не го е имало, но... В дни, като този не искам да чакам. Искам всичко, но за съжаление няма как да стане. Щастието било лесна работа, мда, ама друг път и за него сам трябва да си постигнеш вътрешния мир и сам трябва да си го извоюваш. После сигурно е лесно...
Просто ме цепи глава и съм на 3 кафета днес, и ми се пише.
Знам, че цял живот ще чакам за някакви неща.. И съм напълно наясно, че никога няма да получа нищо на готово, ама ми писна да чакам!
Писна ми да чакам живота ми да започне, писна ми да чакам да събера пари да сбъдна част от мечтите си, писна ми да не се радвам на сбъднатите ми мечти, понеже се започва от начало. Писна ми да попадам в неподходящи периоди и моменти. Писна ми да чакам подходящото време. Писна ми да дебна момента. Писна ми да мисля за бъдещето и какво трябва да направя за да се случат нещата, писна ми да се съобразявам с хора, които никога не се съобразяват с мен.
Писна ми да се чувствам виновна, понеже не мога да казвам "НЕ" на хората, и после се крия. Писна ми да си намирам оправдания защо нещата не се случват сега, как нали ще се случат в правилния момент.
Да не говоря колко съм се изморила от приказки, хич не говоря вече. То няма и какво да кажа, наумила съм си нещо и го чакам... И ще си го чакам, нали дала съм си срок през който да смогна да го дочакам, но ми писна. Искам нещата да се случват сега. И аз искам всичко.
Но съм напълно наясно как няма да го получа. И аз искам много неща, ама живота е такъв.
Ще си остана с искането.
А до тогава ще чакам... И ще гледам как на други хора нещата им се случват от раз, понеже при мен не е така и си чакам.
Не стига, че чакам а и на всичкото отгоре се бъхтя за да дочакам чакането, иначе казано аз си работя да ми се случат нещата, но не съм магьосник, трябва ми време.
Казват, че всички хубави неща отнемат време.
Но днес ми е писнало от това време, днес не искам да чакам да мине, днес искам просто всичко да случи. Знам, че след половин година ще се случи и ще се събудя и сякаш този ден не го е имало, но... В дни, като този не искам да чакам. Искам всичко, но за съжаление няма как да стане. Щастието било лесна работа, мда, ама друг път и за него сам трябва да си постигнеш вътрешния мир и сам трябва да си го извоюваш. После сигурно е лесно...
сряда, 28 януари 2015 г.
Безусловно.
Безусловно.
Ето ме и мен, отново съм тук. Само по заглавието може да се сетите, че явно нещо се случва отново... Или нищо.
Не е поредната любовна история. Приключих с тях.
Понеже не вярвам в приказки, лошото е, че и те не вярват в мен.
Отново не е свързано.
Понеже и живота не е особено свързан. Най - вече моя.
Аха да му хвана другия край и той се изплъзва между пръстите ми.
Казвам си "Не е писано", а в същото време умирам, че не успявам да си хвана края.
Най - тежко е, когато не можете да си обясните някакви неща.
Между другото ми се случва често да не мога да си обесня много неща.
Лудост!
Не е поредната любовна история... Или ми се иска да вярвам, че не е.
Нали приключих с това? Кофти е, когато изпишеш разума си в две дълги съобщения, а от другата страна ти се отвърне с "Дори няма да го прочета"... Разбира се, че ще го. Просто няма да го коментира. Още по кофти е да изписваш душата си в блог, за който никой не подозира, също както никой не подозира, че имаш душа.
Също е кофти да събираш в себе си неща, като чувства, емоции и спомени... И те да са от изминалата година, и изведнъж минават през теб, като по филмите, само където живота ти не свършва.
А така ти се иска да започне. Само където не започва... И пишеш ли, пишеш в тоя блог. Пишеш, триеш, чакаш... Някой да има коментар върху душата ти, някой да остави отпечатък.
Почваш да си мислиш, че си пълен дебил, понеже ти се иска някой да ти разбие света за да ти докаже, че си жив, а нима това не се случи преди половин година? Разбиха ти света и изпадна в нервна криза?
Не ти ли стигна се пита в уравнението? Може би не те държа достатъчно дълго?
От какво имаш нужда? Мдаааа.
Дълъг е тоя списък. Ама за съжаление никъде не продават пакет "Някой ме обича".
И надали ще почнат да го продават.
Поне вече се научи да различаваш кой те харесва и кой те обича.
Заключение: много те харесват, малко те обичат.
Ето ме и мен, отново съм тук. Само по заглавието може да се сетите, че явно нещо се случва отново... Или нищо.
Не е поредната любовна история. Приключих с тях.
Понеже не вярвам в приказки, лошото е, че и те не вярват в мен.
Отново не е свързано.
Понеже и живота не е особено свързан. Най - вече моя.
Аха да му хвана другия край и той се изплъзва между пръстите ми.
Казвам си "Не е писано", а в същото време умирам, че не успявам да си хвана края.
Най - тежко е, когато не можете да си обясните някакви неща.
Между другото ми се случва често да не мога да си обесня много неща.
Лудост!
Не е поредната любовна история... Или ми се иска да вярвам, че не е.
Нали приключих с това? Кофти е, когато изпишеш разума си в две дълги съобщения, а от другата страна ти се отвърне с "Дори няма да го прочета"... Разбира се, че ще го. Просто няма да го коментира. Още по кофти е да изписваш душата си в блог, за който никой не подозира, също както никой не подозира, че имаш душа.
Също е кофти да събираш в себе си неща, като чувства, емоции и спомени... И те да са от изминалата година, и изведнъж минават през теб, като по филмите, само където живота ти не свършва.
А така ти се иска да започне. Само където не започва... И пишеш ли, пишеш в тоя блог. Пишеш, триеш, чакаш... Някой да има коментар върху душата ти, някой да остави отпечатък.
Почваш да си мислиш, че си пълен дебил, понеже ти се иска някой да ти разбие света за да ти докаже, че си жив, а нима това не се случи преди половин година? Разбиха ти света и изпадна в нервна криза?
Не ти ли стигна се пита в уравнението? Може би не те държа достатъчно дълго?
От какво имаш нужда? Мдаааа.
Дълъг е тоя списък. Ама за съжаление никъде не продават пакет "Някой ме обича".
И надали ще почнат да го продават.
Поне вече се научи да различаваш кой те харесва и кой те обича.
Заключение: много те харесват, малко те обичат.
неделя, 28 декември 2014 г.
Хората, които са най - добри в съветите, повечето пъти не ги бива да оправят собствения си живот.
Понякога докато слушам собствените си съвети се чудя защо не съм толкова добра и в собствения си живот. Винаги имам решение за чуждите проблеми и начини, по които могат да ги разрешат. Не знам, последно май обяснявах как трябва да сме верни на себе си и нищо да не ни спира пред това, което искаме и това, което ни прави истински щастливи. Може би някъде между тези две изречения аз осъзнах, че точно в този момент не знам какво ме прави щастлива, смисъл знам какво ме правеше щастлива, но е само на хартия, не го чувствам.
А всички ние знаем какви ужасни проблеми с чувствата имам. За тези, които не знаят - правя се, че нямам такива, толкова добра съм станала, че дори си вярвам, дори си втълпявам чувства. Опитвам се да избягвам драмата по всякакъв начин, като в един момент се оглеждам и разбирам, че успешно съм избутала всички далеч от мен... Понеже е Декември, и е време за размисъл.
Знаете ли тази година научих много неща, за себе си, не толкова за света, научих за себе си, а това са уроци, които получаваме всекидневно. Преди си мислех, че никой не ми обръща внимание заради начина по - който изглеждах - промених това, получих си вниманието, стана ми банално, почнах да гледам отегчено, знам звучи клиширано, но така си гледам, когато слушам поредната реплика от различни хора, приятно е за слушане - ама до някакъв момент. Не ти докосва душата, не те кара да си щастлив, не ти подпалва кръвта, не кара сърцето ти да бие бързо... Не прави нищо, понеже са само думи, а хората често говорим различни неща понеже искаме нещо, ама го искаме сега и до тук.
Някои биха ме нарекли идиотка, понеже съм си продухала многото възможности - повярвайте, нищичко не съм загубила от това, но ако нещо не може да докосне душата ми, да разтрепери краката ми или да ми секне дъха, то тогава не си заслужава.
А аз съм от тези хора, които или не се привързват изобщо, или се хващат за нещо само защото са видяли, че от там могат да точат още, под точене имам предвид някакви чувства, понеже вече не знам какви са моите.
Целия живот е едно голямо клише. Научих го по трудния начин, трябваха ми няколко години да се успокоя и да спра да търся толкова проблема в себе си, както се казва да улегна. Сега чат пат слушам колко съм била прекрасна, чаровна и прочие глупости, да така се започва, ама си е чиста загуба на време.
И знаете ли кое е най - трудното, че аз знам какво търся, а щом търся нещо няма да го намеря, понеже търся усещане, за това вероятно, като се появи това усещане ще си казвам, че не е това и има голям шанс да го изпусна, а другия вариянт е, да се хващам за някакви дребни неща от страх, че това може да е и за да не го изпусна.
Не знам дали правя някаква логика, ама си изливам душата тук.
Преди често исках да може да се случва, като по филмите и да живея в подобни приказки. Ех, тази година живях в много приказки, сякакви сценарии и всякакви крайща.
Изживях си приказките, но онова истинското нещо, което сърцето ми помнеше си остана в предния Декември, когато реших че трябва да го пусна.
Не съжалявам, че съм го пуснала, защото сродните души са за това - да могат да се пуснат. Благодарение на това съвсем превъртях от незнание какво искам, втурнах се право напред понеже един човек ми каза, че не мога. А това го възприемам, като лично предизвикателство.
Но не бях най - щастлива, когато седях кротко и примирено, понеже така трябва да се държа, за да ме вземе някой, бях най - щастлива, когато бях себе си, когато си викахме, когато се дразнихме, когато се боричкахме, когато бях себе си въпреки всичко, и когато безгрижието беше всичко, което ми тежеше на рамената, ала това ми се струва толкова далеч от тук и сега...
Тук и сега... Тук съм сама, и сега се налага да си припомня какво е да съм себе си, понеже от толкова приказки бях забравила какво е да съм АЗ.
А аз съм всичко, което съм искала да бъда. Аз съм от тези твърди черупки, които вътре са крехки и лесно раними, мога да държа сълзите си с месеци, а после просто да избухна от никъде. Когато говоря за нещо, което ме е наранило и някой ме слуша очите ми почват да се насълзяват, а аз силно се надявам никой да не забелязва. Когато някой ми вика аз се смея. Ядосвам се поне веднъж дневно за нещо, но само да се обърна и вече съм забравила за какво е било. Обичам да се смея на глупости, и обичам да се заливам от смях когато мога. Ако мога да се въргалям в сладки неща - бих го направила, чувствам се като дядо Коледа по празниците от толкова сладки неща... Появявам се, като една, а когато най - малко очакваш, преобръщам целия ти свят, а после ти се иска да ме мразиш... Ама не можеш, понеже мисълта за мен те преследва.
вторник, 16 декември 2014 г.
Отново е Декември...
Отново е Декември.
Още една година мина толкова бързо. Само една? Сториха ми се поне, като 2. Толкова неща се случиха, че имам чувството, че са били повече, а то било само една...
Така е във временна на промени, една година се чувства, като две.
Какво се случи тази година ли? Много неща се случиха.. Отново си преобърнах живота на 360 градуса.
Мисля си, че това ми е коронния номер, когато еднообразието стане прекалено много, и когато живота ми влезе в някакъв омагьосан кръг, аз скачам и преобръщам всичко, понеже нали съм ден на хаоса. И си го създавам сама.
Егати годината... Тази година беше просто... Скъсах си нервите, скъсах нервите и на околните, карах се, виках, бях себе си, не бях себе си... Научих се тотално и безвъзратно да игнорирам околните, както и в момента...Пробвах се да обичам, да се влюбя... неуспешно. Ама от опит глава не боли, ама болеше...
Отново е Декември, малко или много не искам тази година да свършва. Бях подложена на стрес, на психически тормоз, но отново е Декември и всичко това няма значение. Защото в момента, в който настъпи Декември, всичко което се е случвало в предишните 11 месеца спира да има значение, понеже се опитвам да започна новата година наново.
И това и ще направя.
Направих доста важни крачки и лични постижения за себе си, на страна от всички скандали, всички нерви и сълзи, през които преминах.
А как се смях тази година... Не съм се смяла така никога, а какви приятели намерих.. Какви хора бяха до мен, какви хора не се отказаха от мен.. И не съм саркастична, наистина го мисля.
Заради бях тази година беше слънчева, дори да валеше през по - голямата и част. И ще се смея, и ще започна новата година със смях.
Защото съм най - щастлива, когато се смея на глупости, а тази година се смях на много глупости. Смях се на всякакви неща, и на себе си се смях.
Но се смях!!!
И ще се смея.
Още една година мина толкова бързо. Само една? Сториха ми се поне, като 2. Толкова неща се случиха, че имам чувството, че са били повече, а то било само една...
Така е във временна на промени, една година се чувства, като две.
Какво се случи тази година ли? Много неща се случиха.. Отново си преобърнах живота на 360 градуса.
Мисля си, че това ми е коронния номер, когато еднообразието стане прекалено много, и когато живота ми влезе в някакъв омагьосан кръг, аз скачам и преобръщам всичко, понеже нали съм ден на хаоса. И си го създавам сама.
Егати годината... Тази година беше просто... Скъсах си нервите, скъсах нервите и на околните, карах се, виках, бях себе си, не бях себе си... Научих се тотално и безвъзратно да игнорирам околните, както и в момента...Пробвах се да обичам, да се влюбя... неуспешно. Ама от опит глава не боли, ама болеше...
Отново е Декември, малко или много не искам тази година да свършва. Бях подложена на стрес, на психически тормоз, но отново е Декември и всичко това няма значение. Защото в момента, в който настъпи Декември, всичко което се е случвало в предишните 11 месеца спира да има значение, понеже се опитвам да започна новата година наново.
И това и ще направя.
Направих доста важни крачки и лични постижения за себе си, на страна от всички скандали, всички нерви и сълзи, през които преминах.
А как се смях тази година... Не съм се смяла така никога, а какви приятели намерих.. Какви хора бяха до мен, какви хора не се отказаха от мен.. И не съм саркастична, наистина го мисля.
Заради бях тази година беше слънчева, дори да валеше през по - голямата и част. И ще се смея, и ще започна новата година със смях.
Защото съм най - щастлива, когато се смея на глупости, а тази година се смях на много глупости. Смях се на всякакви неща, и на себе си се смях.
Но се смях!!!
И ще се смея.
Why you suck 2
Не мислех, че ще ми се наложи скоро време да пиша втора част на тази моя поредица, но тъй като ми се насъбра доста и имам нужда да го напиша някъде ще го напиша точно тук. Все пак, ако не си ползвам отдушника за какво ми е. Искам да си излея всичко, което ми е на душата и да продължа на чисто новата година.
Декември отново ме изненадва приятно, и не чак толкова.
1. "Липсваш ми! Искам да дойдеш при мен! Извинявай, може би бях прекалено груб! Нямаш идея колко много ми липсваш"... Нима? А къде беше през последните 3 месеца, когато тишината ме поглъщаше и имах нужда да говоря с теб, а къде беше когато всичко се разпадаше и имах нужда от най - добрия си приятел, който ми наговори отвратителни неща и изчезна в бездната сякаш никога го е нямало... Липсвам ти... Къде беше когато имах нужда от сродната си душа, когато имах нужда заедно да си помълчим, къде беше? Съжаляваш... И аз съжалявам, че едно "съжалявам" не оправя нищо... 3 месеца тишина, 3 месеца празнота, 3 месеца, в които въпреки всичко, което ми наговори се чудех дали си жив, как си, какво ли правиш... дали се сещаш за мен, защото аз се сещах за теб. И пак с тези налудничави истории, да зарежа всичко и да дойда да живея с теб.. Няма как да стане, и не съжалявам, защото кога ли ще е следващия път, в който ще решиш да си избиеш гнева на мен и отново да спреш да ми говориш.
2. Виждам, че вероятно си бил нараняван, е кой не е бил, но нямаш право да си играеш с другите по такъв начин, ако се чудиш защо избягах, то е заради това, че те сметнах за различен, а ти се опита по всякакъв начин да ми докажеш, че си като всички останали. Успя да ми го докажеш.
3. Можеш да питаш който искаш за мен, много добре знам, че те е страх да ме питаш лично. И по - добре.
4. Това, че се правиш, че нищо не е станало не значи че нищо не е станало.
5. Мразя начина, по който се опитваш да ме накараш да се чувствам.
6. И аз мога да ти кажа много не лице приятни истини, но не го правя, защото си меря приказките, но както обикновено на чужд гръб и 100 тояги са малко.
7. След всичко, което се случи как веднъж не ме попитахте как съм... как веднъж не се заинтересувахте как се чувствам. Не че го очаквам, понеже всеки е свикнал да гледа само себе си...
В интерес на истината очаквах този пост да е доса по - дълъг, но явно това беше, което имах да си излея. :D
Декември отново ме изненадва приятно, и не чак толкова.
1. "Липсваш ми! Искам да дойдеш при мен! Извинявай, може би бях прекалено груб! Нямаш идея колко много ми липсваш"... Нима? А къде беше през последните 3 месеца, когато тишината ме поглъщаше и имах нужда да говоря с теб, а къде беше когато всичко се разпадаше и имах нужда от най - добрия си приятел, който ми наговори отвратителни неща и изчезна в бездната сякаш никога го е нямало... Липсвам ти... Къде беше когато имах нужда от сродната си душа, когато имах нужда заедно да си помълчим, къде беше? Съжаляваш... И аз съжалявам, че едно "съжалявам" не оправя нищо... 3 месеца тишина, 3 месеца празнота, 3 месеца, в които въпреки всичко, което ми наговори се чудех дали си жив, как си, какво ли правиш... дали се сещаш за мен, защото аз се сещах за теб. И пак с тези налудничави истории, да зарежа всичко и да дойда да живея с теб.. Няма как да стане, и не съжалявам, защото кога ли ще е следващия път, в който ще решиш да си избиеш гнева на мен и отново да спреш да ми говориш.
2. Виждам, че вероятно си бил нараняван, е кой не е бил, но нямаш право да си играеш с другите по такъв начин, ако се чудиш защо избягах, то е заради това, че те сметнах за различен, а ти се опита по всякакъв начин да ми докажеш, че си като всички останали. Успя да ми го докажеш.
3. Можеш да питаш който искаш за мен, много добре знам, че те е страх да ме питаш лично. И по - добре.
4. Това, че се правиш, че нищо не е станало не значи че нищо не е станало.
5. Мразя начина, по който се опитваш да ме накараш да се чувствам.
6. И аз мога да ти кажа много не лице приятни истини, но не го правя, защото си меря приказките, но както обикновено на чужд гръб и 100 тояги са малко.
7. След всичко, което се случи как веднъж не ме попитахте как съм... как веднъж не се заинтересувахте как се чувствам. Не че го очаквам, понеже всеки е свикнал да гледа само себе си...
В интерес на истината очаквах този пост да е доса по - дълъг, но явно това беше, което имах да си излея. :D
понеделник, 1 декември 2014 г.
Факти
1. Винаги ще обичам този малък град, в който пристигнах едва станала пълнолетна незнаеща нищо за живота и дори не подозираща какво ще ми се случи в следващите 3 години. Това е градчето, в което научих толкова много за себе си колкото в София не успях да науча за 18 години от живота ми.
2. Ще помня винаги онзи ден през Август, в който за пръв път се запознах със сродната си душа, както и ще помня онзи мрачен след обед в края на Юни, в който го прегърнах за последно. Нито пък ще забравя деня, в който спряхме да си говорим.
3. Помня първия ден, в който пристигнах в това градче, мъкнех си двата куфара и не знаех къде се намирам. Казват, че за да заобичаш нещо първо трябва да го намразиш. Първо го намразих, после си взех поука и чак после разбрах какво е да обичаш.
4. Никога няма да забравя онзи първи зимен бал, в който всичко ми се струваше възможно, и онзи последен, в който всичко ми се виждаше невъзможно.
5. Всеки път щом крака ми стъпи тук мога да вдишам свободата, всеки път щом крака ми стъпи в София мога да вдишам любовта.
6. Времето променя всичко, идея си нямате. Така променя нещата, че дори понякога се чудите вие ли сте онзи човек от снимките от преди 3 години или това е някой друг.
7. Колкото повече се отдалечавате от хората, които сте познавали веднъж толкова по изненадани изглеждат те когато ви срещат.
8. Да живееш и да съществуваш са две коренно различни неща. Първата ми година тук аз живеех, едва втората почнах да съществувам и мисля, че всички видяха как изведнъж в мен тръгна един пламък, който беше способен да изпепели всичко след себе си.
9. Песните са прекрасно нещо за разсейване от действителността, също книгите, филмите и всички видове хобита, които може да имате.
10. Намерете разликата между обичане и привързване. Доста голяма е.
11. Ако някой иска да сте в живота му ще направи нещо по въпроса, друг е въпроса дали го е страх, ако го е - не си заслужава.
12. Грешките са прекрасно нещо, дори смятам да направя още няколко. Няма смисъл да се живее ако няма грешки, ако ги няма, няма да има поука. Няма да има прогрес.
13. Помня онзи ден, в който криех сълзите си понеже трябваше да бъда силна и да си тръгна. Тръгнах си от София в търсене на себе си, тук открих себе си, открих всичко което ми беше липсвало. Успях да намеря нещо, което да ме кара да искам да живея. Беше дълго търсене преди да погледна на последното място - в себе си. Май до сега никога не го бях търсила в себе си.
14. Любовта не е нещо, което можеш да изфабрикуваш. Не е нещо, за което можеш да се преструваш. Или е там, или не е.
15. Има смисъл от безсмислените връзки, взимаш много уроци от тях, и разбираш с какви хора НЕ трябва да бъдеш.
16. Не вярвай на хора, които твърдят, че те обичат. Истината е, че можеш да вярваш предимно и само на себе си.
17. Обаче ако видиш, че там има някого на когото наистина можеш да вярваш и е бил до теб толкова дълго време, и общо взето винаги... Ами бори се за този човек, бори се дори когато този човек не иска да се бори за себе си, допълвай го, подтиквай го, бутай го, но не се отказвай, както този човек не се е отказал от теб,
2. Ще помня винаги онзи ден през Август, в който за пръв път се запознах със сродната си душа, както и ще помня онзи мрачен след обед в края на Юни, в който го прегърнах за последно. Нито пък ще забравя деня, в който спряхме да си говорим.
3. Помня първия ден, в който пристигнах в това градче, мъкнех си двата куфара и не знаех къде се намирам. Казват, че за да заобичаш нещо първо трябва да го намразиш. Първо го намразих, после си взех поука и чак после разбрах какво е да обичаш.
4. Никога няма да забравя онзи първи зимен бал, в който всичко ми се струваше възможно, и онзи последен, в който всичко ми се виждаше невъзможно.
5. Всеки път щом крака ми стъпи тук мога да вдишам свободата, всеки път щом крака ми стъпи в София мога да вдишам любовта.
6. Времето променя всичко, идея си нямате. Така променя нещата, че дори понякога се чудите вие ли сте онзи човек от снимките от преди 3 години или това е някой друг.
7. Колкото повече се отдалечавате от хората, които сте познавали веднъж толкова по изненадани изглеждат те когато ви срещат.
8. Да живееш и да съществуваш са две коренно различни неща. Първата ми година тук аз живеех, едва втората почнах да съществувам и мисля, че всички видяха как изведнъж в мен тръгна един пламък, който беше способен да изпепели всичко след себе си.
9. Песните са прекрасно нещо за разсейване от действителността, също книгите, филмите и всички видове хобита, които може да имате.
10. Намерете разликата между обичане и привързване. Доста голяма е.
11. Ако някой иска да сте в живота му ще направи нещо по въпроса, друг е въпроса дали го е страх, ако го е - не си заслужава.
12. Грешките са прекрасно нещо, дори смятам да направя още няколко. Няма смисъл да се живее ако няма грешки, ако ги няма, няма да има поука. Няма да има прогрес.
13. Помня онзи ден, в който криех сълзите си понеже трябваше да бъда силна и да си тръгна. Тръгнах си от София в търсене на себе си, тук открих себе си, открих всичко което ми беше липсвало. Успях да намеря нещо, което да ме кара да искам да живея. Беше дълго търсене преди да погледна на последното място - в себе си. Май до сега никога не го бях търсила в себе си.
14. Любовта не е нещо, което можеш да изфабрикуваш. Не е нещо, за което можеш да се преструваш. Или е там, или не е.
15. Има смисъл от безсмислените връзки, взимаш много уроци от тях, и разбираш с какви хора НЕ трябва да бъдеш.
16. Не вярвай на хора, които твърдят, че те обичат. Истината е, че можеш да вярваш предимно и само на себе си.
17. Обаче ако видиш, че там има някого на когото наистина можеш да вярваш и е бил до теб толкова дълго време, и общо взето винаги... Ами бори се за този човек, бори се дори когато този човек не иска да се бори за себе си, допълвай го, подтиквай го, бутай го, но не се отказвай, както този човек не се е отказал от теб,
четвъртък, 13 ноември 2014 г.
Какво значи да обичаш?
Минаха повече от две седмици и покрай различните ми занимания доста въпроси възникнаха в съзнанието ми, на доста успях да си отговоря, на други явно все още не им е времето да отговоря.
Преди време знаех как да обичам и го правех безрезервно, после както във всеки един живот се случват разни събития, които на този етап от моя живот нямат никакво значение, но по някакъв начин са рефлектирали върху мен, та после разбрах какво не е любов. Сега след толкова изминало време знам какво е да не обичаш някого, също така знам какво е любов, и знам кога не я изпитвам, а когато знам че не я изпитвам - не си губя времето.
Направих няколко грешки тази година, общо взето се хвърлях от интерес към интерес, но истината е, че си оставаха само интереси, никога не се приближих към тях, нито те към мен. Не си дадох време да съм сама, в главата ми винаги витаеше някой или нещо, което доведе до много неща. Сега след първата ми връзка от много време, която приключи по същия начин по който започна имам време за себе си, да мисля за мен, и никой друг да не се върти в главата ми.
Аз знам как да обичам, предимно себе си, но и това си е талант, не много хора знаят как да обичат себе си. Но точно защото знам как да обичам, искам следващия път, в който се хвана на хорото да знам, че няма да обичам само себе си, а ще мога наистина да покажа как мога да обичам. Което ме навежда на мисълта, че тази ми връзка е била безсмислена. Хубавото е, че приключи на време. Не бях влюбена, няма смисъл дори да говоря за любов. Привързах се. И там ми е грешката.
Трябва да спра да се привързвам към някакви мъже, които могат да ме обичат, но аз не мога да им отговоря със същото. Защото аз искам да им отговоря, бутам се в живота им, по моя си начин, успявам да остана, да вляза, да се настаня, а след това си тръгвам понеже разбирам как там няма нищо за мен.
А аз съм човек, който знае как да обича... Просто не е писано.
Беше ме страх, бях се затворила в себе си, и дори сега след тази връзка май пак съм се затворила, не мога да покажа това, което мога да дам, Но това е може би защото тръгнах с мисълта, че тази няма да я бъде и това не е сериозно и никога няма да бъде.
Но всички дълбоко в себе си знаем кога един човек е за нас, и кога не е. Усеща се, когато нещо има смисъл. Когато няма - няма значение.
Как разбирам че не обичам някого - не ми липсва, не съм се замисляла дори да плача, не се чувствам сякаш съм загубила нещо. Просто не ми пука...
Не искам да се мятам отново и няма да го направя, в някакви безсмислени отношения, искам нещата да почнат плавно, не да се хванем на хорото и вече да сме обвързани.
За къде бърза този свят? Няма смисъл да се бърза.
Искам да почувствам липсата на човека, който ще е до мен, както искам да чувствам и присъствието му, когато е с мен.
Какво значи да обичаш? Според мен да обичаш някого означава не само да откриваш нови неща за него, когато сте заедно, а и да откриваш нови неща и за себе си, да буди доброто в теб, да буди интереса ти и да ти човърка съзнанието да откриваш повече неща.
Когато обичаш някого се интересуваш от хобитата му, от това което човека до теб прави, и дори да не харесваш хобито му правиш усилие, защото това прави този човек щастлив.
Любовта за мен не е това да умираш всеки път когато другия го няма, защото това е зависимост и не е любов.
Може би любов е това, че си се сетил да му сготвиш понеже знаеш, че ще се върне късно и изморен, или да му метнеш одеало понеже на теб ти е студено. Това, че седите в една стая и двамата се занимавате с ваши неща, ти си четеш книга, а той се занимава с неговите неща, но самата хармония, че сте в една стая заедно е приятна. Но това да направиш нещо за него не трябва да е с идеята "Виж какво направих за теб", а по скоро да го направиш за себе си първо, а после за него, той ще се почувства значим, че някой го мисли, а ти ще бъдеш щастлива понеже някой оценява това, дори само с поглед.
А най - трудното е, да не се вкарват очаквания. Малко или много те прецакват нещата, но ги има.
Преди време знаех как да обичам и го правех безрезервно, после както във всеки един живот се случват разни събития, които на този етап от моя живот нямат никакво значение, но по някакъв начин са рефлектирали върху мен, та после разбрах какво не е любов. Сега след толкова изминало време знам какво е да не обичаш някого, също така знам какво е любов, и знам кога не я изпитвам, а когато знам че не я изпитвам - не си губя времето.
Направих няколко грешки тази година, общо взето се хвърлях от интерес към интерес, но истината е, че си оставаха само интереси, никога не се приближих към тях, нито те към мен. Не си дадох време да съм сама, в главата ми винаги витаеше някой или нещо, което доведе до много неща. Сега след първата ми връзка от много време, която приключи по същия начин по който започна имам време за себе си, да мисля за мен, и никой друг да не се върти в главата ми.
Аз знам как да обичам, предимно себе си, но и това си е талант, не много хора знаят как да обичат себе си. Но точно защото знам как да обичам, искам следващия път, в който се хвана на хорото да знам, че няма да обичам само себе си, а ще мога наистина да покажа как мога да обичам. Което ме навежда на мисълта, че тази ми връзка е била безсмислена. Хубавото е, че приключи на време. Не бях влюбена, няма смисъл дори да говоря за любов. Привързах се. И там ми е грешката.
Трябва да спра да се привързвам към някакви мъже, които могат да ме обичат, но аз не мога да им отговоря със същото. Защото аз искам да им отговоря, бутам се в живота им, по моя си начин, успявам да остана, да вляза, да се настаня, а след това си тръгвам понеже разбирам как там няма нищо за мен.
А аз съм човек, който знае как да обича... Просто не е писано.
Беше ме страх, бях се затворила в себе си, и дори сега след тази връзка май пак съм се затворила, не мога да покажа това, което мога да дам, Но това е може би защото тръгнах с мисълта, че тази няма да я бъде и това не е сериозно и никога няма да бъде.
Но всички дълбоко в себе си знаем кога един човек е за нас, и кога не е. Усеща се, когато нещо има смисъл. Когато няма - няма значение.
Как разбирам че не обичам някого - не ми липсва, не съм се замисляла дори да плача, не се чувствам сякаш съм загубила нещо. Просто не ми пука...
Не искам да се мятам отново и няма да го направя, в някакви безсмислени отношения, искам нещата да почнат плавно, не да се хванем на хорото и вече да сме обвързани.
За къде бърза този свят? Няма смисъл да се бърза.
Искам да почувствам липсата на човека, който ще е до мен, както искам да чувствам и присъствието му, когато е с мен.
Какво значи да обичаш? Според мен да обичаш някого означава не само да откриваш нови неща за него, когато сте заедно, а и да откриваш нови неща и за себе си, да буди доброто в теб, да буди интереса ти и да ти човърка съзнанието да откриваш повече неща.
Когато обичаш някого се интересуваш от хобитата му, от това което човека до теб прави, и дори да не харесваш хобито му правиш усилие, защото това прави този човек щастлив.
Любовта за мен не е това да умираш всеки път когато другия го няма, защото това е зависимост и не е любов.
Може би любов е това, че си се сетил да му сготвиш понеже знаеш, че ще се върне късно и изморен, или да му метнеш одеало понеже на теб ти е студено. Това, че седите в една стая и двамата се занимавате с ваши неща, ти си четеш книга, а той се занимава с неговите неща, но самата хармония, че сте в една стая заедно е приятна. Но това да направиш нещо за него не трябва да е с идеята "Виж какво направих за теб", а по скоро да го направиш за себе си първо, а после за него, той ще се почувства значим, че някой го мисли, а ти ще бъдеш щастлива понеже някой оценява това, дори само с поглед.
А най - трудното е, да не се вкарват очаквания. Малко или много те прецакват нещата, но ги има.
понеделник, 27 октомври 2014 г.
My soul mate was right!
Today is an amazing day full with things that I didn't expect to find out. People are saying that everything is happening for a reason. I am continuing with my reasons on my own. I signed for french today, I saw amazing sunset and I spent time with some new people.
I am no longer focused in the past, for me is only the future and since I am someone that is fighting for the things I want I will fight for this. I will do everything for my future.
Because without future there is nothing. Usually we should learn to let go of the past very quickly. I learned how to fix myself four years ago after that tragic incident.
Thanks to everything that happened back then I can say that I have grown up to that part that I don't put anyone too close to me. Maybe that is the problem, but I learned the hard way, and I am still learning. But for me it is not so important how many mistakes I've made, for me it is important not to be the same ones and to take my lesson afterwards. I did, this time I did.
My lesson is don't trust people that are telling you that they love you, because they don't. As soon as they find someone else they will leave you... alone. So don't trust them.
Don't trust a person who is saying that you are everything for them - because you are not.
The only person you should trust that you are everything for - is yourself. Be true to yourself always.
Maybe you are going to be angry, not at that person, but at yourself, because you've trusted him, you have let yourself to trust, but don't do it anymore. But who am I kidding? I will trust again, because I believe in love. I believe that somewhere there exist, and even now when I am disappointed mostly of myself I still believe.
You know, honey, I know what I want. But you want someone else. And since I put the end of this thing, I am okay with it. Everyone should live with their decisions. I live with mine every single day.
People always say that time change things, but the truth is that we choose to change them. Also we fall in love by chance, but we fall out of love by choice.
My soul mate was right, he was. But I am not going to admit that to him... at least not this month. This year was awesome, and I am not being sarcastic. It was. It still is.
Because I am free, I found something in myself that no one could take from me.
This year I made so many dreams to come true, but I was too focused on bullshits that I didn't appreciated the things that I made come true. And I am still making my dreams come true.
Even today. I hope I will do the same tomorrow.
събота, 25 октомври 2014 г.
If a writer falls in love with you, you can never die.
But the thing is that you are not worth writing for. There is just nothing to write about. Nothing unique, nothing so special, nothing much basically. Just one big cliché. And there is nothing I can do about it. Usually I am full of thoughts and ideas that I am running home to write somewhere, but this time it is just one big empty space.
I'm sitting home, after this long day, drinking my lemon tea, feeling better than fine.
And I have nothing to say about you.. and I am the writer.
But life is so preprinted, everything is happening in mostly the same way, just the actors are different. I don't believe anymore. I don't believe from sometime and after the last week I think I'll stop this torture, that I keep forcing myself to believe in people, where there is nothing to believe in.
The same people, the same stories, you are trying to be better, to be nice, and you are getting nothing from the opposite side.
Such a cliche, isn't it?
But this time I'm sure that the fault is not in me.
Usually I don't give second chances, but here maybe because I'm too stubborn I decided to give more chances, of course I end up again disappointing myself and hurting my pride.
Something that I could have spared myself the trouble, but I didn't.
Who am I to say that you are not worth writing for... Let me tell you something, there are different types of people, some come and change your life, some make you feel comfortable and some are just waste of time. The waste of time people can learn a lot from you, but you cannot learn anything from them, because the simple truth is that they have nothing to give. Nothing that you already don't know. They are showing things that you don't want to posses and you would be the happiest person if you never have the same qualities like they do. These are people who are too afraid to dream, too afraid to do anything on their own. And these people always need someone around them so they can suck the ideas out of them, afterwards they are going to say that the ideas were their at first place.
I don't like this type of people. Probably they don't like me too, but I want to be honest.
I know what I want. I've always known what I want. And I don't want to waste my time on people that are not worth wasting time for. I maybe said that you are worth wasting time for, but that is for awhile, it is not something constant. Maybe someone will write a whole book from you, but that is just not me.
събота, 18 октомври 2014 г.
Само времето ще покаже
Не съм писала от много време... знам, но просто не знам какво да напиша или какво да кажа. Изпаднала съм в паралелна вселена където няма нужда от думи, а от действия и реално започнах да действам, не само да говоря, защото последно време се оповавах май само на думи. На собствените ми думи, че всичко ще е наред, взех решение и да го направя наред, не само да се оповавам, че един ден ще е.
В живота на всички има спадове и възвишения, но ако нямаше, или живота ни беше в една права, това щеше да значи, че сме си отишли, а ние не сме. Аз не съм.
Само показвам признаци на живот с този пост, защото всъщност когато не пиша се оказва, че живея. Как така се оказва би попитал някой, ами нямам време да напиша и едно изречение или нямам идея какво да напиша, от къде да почна, за какво да пиша, и в последствие се отказвам от това да пиша и продължавам да правя това, което съм започнала.
И може би не е важно какво ще напиша, макар цял живот да смятах, че ако напиша нещо достатъчно истинско някой ще се влюби в мен и ще ме обича, е някой ме заобича и без да съм написала и два реда, някой ме заобича въпреки това. И куп други неща се случиха, които ми показаха отговори, чийто въпроси все още не си бях задавала.
И може би така е трябвало да бъде.
Вече.. не, от много време на сам не съм онова момиче което започна този блог преди 4 години.
Не знам за добро ли е, за лошо ли е...Може би надживях този момент, в който имах нужда от тази Утопия, в която да се крия, и просто спрях да се. Защото няма смисъл да се крием, трябва да живеем.. сега.. докато можем.. докато има смисъл.
Направих много грешки, но и от много неща си взех поука, и точно това ме прави аз.
Нося едно усещане за живот със себе си, защото не искам и докато дишам няма да се предам.
Не знам кога ще седна пак да пиша, дали ще е скоро, дали ще имам какво да споделя, но знам само едно признаците на живот са ми доста показателни и макар понякога да пропускам по - някой друг пулс, и да спирам за малко, това не значи че спирам завинаги.
Само времето може да покаже много неща, но няма да го чакам, ще си правя каквото на мен ми е кеф, и дори понякога да живея сякаш съм безсмъртна, не искам да се събудя на 80 и да нямам никакви белези, никакви рани и никакви болежки от това, че съм живяла. Искам да имам истории, да има какво да ме топли на старини, искам живот изпълнен с приключения, искам сърцераздирателни истории, такива за които ще плача и ще се смея едновременно и на старини. Искам белези останали от поредната лудория, да, аз не съм безсмъртна, няма и да бъда, но ще живея сякаш съм. Защото осъзнах че само така ще разбера какво е истинското щастие, само така ще разбера какво е да си жив. И как трябва да си живеем живота.
събота, 6 септември 2014 г.
Когато всичко рухва
Винаги съм смятала, че много щастие не е на щастие.
Напоследък съм мрачна, но не бих казала защото съм негативна или нещо подобно, или защото виждам само бяло и черно, просто ми е едно такова тъжно и изпитвам огромно желание да се скрия някъде и да не си подам носа с години.
Когато си мислиш, че всичко е точно, и когато нищо не е точно.
Когато още не си се изнесъл и както се казва леглото ти все още е топло, а някой друг вече си прави планове как да се нанесе на твоето място. Тогава осъзнаваш как тази къща никога не ти е принадлежала, дори да си си мислел така - тя не ти е принадлежала.
Когато човек, който е бил до теб и си наричал сродна душа къса взаймоотношенията си с теб, защото не е съгласен с решенията ти, разбираш че въпреки цялото време и въпреки факта, че ако си можел си щял да умреш за този човек на него не му пука за теб.
Когато човек, който ти е свалял звезди и си умирал от желание да се довериш ти заявява, че няма смисъл, може би наистина няма.
Може би трябва да попадаш в подобни безнадеждни ситуации за да разбереш на кой наистина му пука за теб, а когато разбираш, че не на много хора им пука - или поне на тези за които си умирал, нещо в теб прищраква. Тогава си спомняш как и преди си минавал през този ад, как сърцето ти е било разбито и как това ще мине, дори да е мрачно, то ще мине, дори да не откриваш подкрепа в хората, на които си давал такава - то ще мине,
След една година дори няма да има значение, както случките от миналата година нямат значение, както какво си ял вчера няма значение. Просто няма да има значение.
Когато хора, които не те познават ти заявяват, че изглеждаш депресиран понеже не си се усмихвал често, когато използват думите си да те наранят в най - подходящия момент. Не знам как винаги попадат на този момент.
Но знаеш ли какво ще ти кажа аз - не им се давай. Не им показвай, че си наранен, дори да плачеш ден и нощ, не им позволявай да видят какво ти е, защото ти ще го преживееш...
Аз ще го преживея всичко това, ще го изживея и ще ми мине, догодина дори няма да си спомням какво е било, аз ще оцелея както винаги съм го правила и ще наредя живота си отново, дори отново да се разпадне, но това е защото съм АЗ и защото го умея това нещо.
Клиширам се за пореден път с това, че рядко някой ме разбира, хората нямат едно и също мнение за мен, била съм мистерия, била съм добра, била съм интелигентна, била съм гадна... Може, но аз съм всичко това, не винаги, не преобладават всичките ми качества често.
Ще оцелея, винаги го правя, но когато следващия човек дойде да ми държи сметка защо съм такава ще го пратя в блога ми да прочете тук защо съм такава. Макар че и тогава надали ще разбере.
неделя, 24 август 2014 г.
Как човек става безсърдечен?
Винаги съм се чудила как хората стават безсърдечни и спира да им пука и вече нищо няма значение, докато самата аз не осъзнах до каква голяма степен съм станала такава. И не почнах сама да търся отговора на собствения си въпрос.
Как човек става безсърдечен?
Когато хора, в които е вярвал го предават. Когато го лъжат, мамят и си мислят, че това е наред и няма нищо лошо в това, понеже този човек винаги е бил до тях, смятайки че са безсмъртни и че имат право да правят каквото правят, превръщат една вярваща душа в неверник.
И в какво се състои това да си неверник? Не се доверяваш лесно, живееш с хора, които нямат идея кой си, но някак се чувстваш сигурен понеже този който не знае няма как да те нарани, а това са поуки взети от предходни събития.
Казват ти, че те обичат, а ти седиш и се усмихваш, понеже не го чувстваш, искаш да го кажеш, но знаеш, че не го чувстваш наистина, а не искаш да се превръщаш в останалите, да лъжеш за да замазваш положението.
Казват ти, че си прекрасен човек, а в главата ти единствената мисъл е какво може да искат сега от теб.
Поставяш всичко под съмнение, някак си искреността на хората не ти се вижда толкова чиста и безусловна, смяташ че зад всяка дума има някаква уловка, и не можеш да мигнеш без да разбереш каква е тя.
А когато не се чудиш от къде ще ти забият ножа просто не мислиш, сякаш тези хора не съществуват. Сам си, правиш си своите неща, живееш си, ядеш си сладоледа, гледаш си сериала и си.... сам. Но виж, никой не може да те нарани.
А когато откачаш получавайки поредния пристъп на паника, че никой не знае кой си и каква е твоята същност сам разбиваш сърцето на милиони парчета, и никой по - никакъв повод не е способен да те събере, освен самия ти. И го правиш отново и отново, опитвайки се да не губиш човещината си, да не губиш вярата си в хората, да вярваш в тях, въпреки това, което са, но понякога лошия опит тежи повече на везната от добрия.
И се чудиш защо лошите неща в живота ти, дори да са били по - малко от добрите могат така да те накарат да станеш толкова коравосърдечен. А когато спреш да се страхуваш, че можеш да нараниш някого разбираш, че може би това е крайната фаза на безсърдечност, която си постигнал.
В опити да докажеш на себе си, че не си и все още има шанс да повярваш в хората, пускаш сигнали които не отговарят на това, което си ти, и на това което чувстваш или може да почувстваш.
Тогава не държиш само своята съдба в ръцете си, тогава държиш и нечия друга, и знаеш че те няма да те наранят, защото у теб няма вече какво да бъде наранено, но от друга страна си напълно наясно, че ще им разбиеш сърцето. И въпреки това не спираш.
Как човек става безсърдечен?
Когато хора, в които е вярвал го предават. Когато го лъжат, мамят и си мислят, че това е наред и няма нищо лошо в това, понеже този човек винаги е бил до тях, смятайки че са безсмъртни и че имат право да правят каквото правят, превръщат една вярваща душа в неверник.
И в какво се състои това да си неверник? Не се доверяваш лесно, живееш с хора, които нямат идея кой си, но някак се чувстваш сигурен понеже този който не знае няма как да те нарани, а това са поуки взети от предходни събития.
Казват ти, че те обичат, а ти седиш и се усмихваш, понеже не го чувстваш, искаш да го кажеш, но знаеш, че не го чувстваш наистина, а не искаш да се превръщаш в останалите, да лъжеш за да замазваш положението.
Казват ти, че си прекрасен човек, а в главата ти единствената мисъл е какво може да искат сега от теб.
Поставяш всичко под съмнение, някак си искреността на хората не ти се вижда толкова чиста и безусловна, смяташ че зад всяка дума има някаква уловка, и не можеш да мигнеш без да разбереш каква е тя.
А когато не се чудиш от къде ще ти забият ножа просто не мислиш, сякаш тези хора не съществуват. Сам си, правиш си своите неща, живееш си, ядеш си сладоледа, гледаш си сериала и си.... сам. Но виж, никой не може да те нарани.
А когато откачаш получавайки поредния пристъп на паника, че никой не знае кой си и каква е твоята същност сам разбиваш сърцето на милиони парчета, и никой по - никакъв повод не е способен да те събере, освен самия ти. И го правиш отново и отново, опитвайки се да не губиш човещината си, да не губиш вярата си в хората, да вярваш в тях, въпреки това, което са, но понякога лошия опит тежи повече на везната от добрия.
И се чудиш защо лошите неща в живота ти, дори да са били по - малко от добрите могат така да те накарат да станеш толкова коравосърдечен. А когато спреш да се страхуваш, че можеш да нараниш някого разбираш, че може би това е крайната фаза на безсърдечност, която си постигнал.
В опити да докажеш на себе си, че не си и все още има шанс да повярваш в хората, пускаш сигнали които не отговарят на това, което си ти, и на това което чувстваш или може да почувстваш.
Тогава не държиш само своята съдба в ръцете си, тогава държиш и нечия друга, и знаеш че те няма да те наранят, защото у теб няма вече какво да бъде наранено, но от друга страна си напълно наясно, че ще им разбиеш сърцето. И въпреки това не спираш.
събота, 16 август 2014 г.
Why you suck
Посвещавам следващите редове на хора, които по някаква причина са минали през живота ми през последните месеци. И понеже това е моя блог запазвам правото си да бъда откровенна! Всеки припознал се в думите ми може просто да излезе от блога ми :)
1. Няма значение колко обичаш да казваш, че си откровен и че винаги казваш истината, няма значение колко жестоко се опитваш да замаскираш всичките си недостатъци и комплекси, защото в края на деня няма нужда някой да ти напомня какво голямо л*йно си, понеже си го знаеш.
2. "Ама какво?! Не ходиш на църква?"... Съжалявам, не съм особено вярваща, но къде по - точно в 10-те божи заповеди се толерираше слухтенето, ровенето в чужди вещи и клюкаренето, че не съм много сигурна...
3. Самия факт, че ме търсиш само когато имаш нужда от някаква услуга, или в случая човек който да ти помогне когато имаш нужда от помощ, но благородно ще зарежеш след като получиш това, от което имаш нужда доказва колко въздух под налягане си.
4. Ако живеех приказката, която си мислиш че живея, определено сама на себе си бих завидяла. Но продължавай в същия дух!
5. Липсата на лично пространство води до сериозни последствия, ако те гледам лошо или се правя, че те няма то значи си ми настъпил аурата и аз се опитвам по всевъзможни начини да не те ударя.
6. Бих казала, че съжалявам, но определено не съжалявам за това, което ще кажа - ако искаш да занимаваш някого с глупости моля занимавай майка си, аз нямам никаква роднинска връзка с теб и не съм длъжна да те слушам, но от друга страна майка ти има, и понеже те е родила ще те търпи иска или не иска.
7. Не че нещо, ама ако някой ден някой се държи по подобен начин с теб, предполагам няма да е приятно.
8. Извинявай, но като повториш едно изречение 10 пъти на немски, това не ме кара магически да го говоря този език и магически да те разбирам, но ще почна да си нося лампа в джоба и така случайно ще ти я давам да я потъркаш и да си пожелаеш нещо, я виж може би магически ще почна да го говоря.
9. Ти си най - намръщения човек, който някога през живота си съм срещала. Може би факта, че оплешивяваш ти влияе зле на настроението.
Мисля, че от това ще излезе чудесна поредица :D
1. Няма значение колко обичаш да казваш, че си откровен и че винаги казваш истината, няма значение колко жестоко се опитваш да замаскираш всичките си недостатъци и комплекси, защото в края на деня няма нужда някой да ти напомня какво голямо л*йно си, понеже си го знаеш.
2. "Ама какво?! Не ходиш на църква?"... Съжалявам, не съм особено вярваща, но къде по - точно в 10-те божи заповеди се толерираше слухтенето, ровенето в чужди вещи и клюкаренето, че не съм много сигурна...
3. Самия факт, че ме търсиш само когато имаш нужда от някаква услуга, или в случая човек който да ти помогне когато имаш нужда от помощ, но благородно ще зарежеш след като получиш това, от което имаш нужда доказва колко въздух под налягане си.
4. Ако живеех приказката, която си мислиш че живея, определено сама на себе си бих завидяла. Но продължавай в същия дух!
5. Липсата на лично пространство води до сериозни последствия, ако те гледам лошо или се правя, че те няма то значи си ми настъпил аурата и аз се опитвам по всевъзможни начини да не те ударя.
6. Бих казала, че съжалявам, но определено не съжалявам за това, което ще кажа - ако искаш да занимаваш някого с глупости моля занимавай майка си, аз нямам никаква роднинска връзка с теб и не съм длъжна да те слушам, но от друга страна майка ти има, и понеже те е родила ще те търпи иска или не иска.
7. Не че нещо, ама ако някой ден някой се държи по подобен начин с теб, предполагам няма да е приятно.
8. Извинявай, но като повториш едно изречение 10 пъти на немски, това не ме кара магически да го говоря този език и магически да те разбирам, но ще почна да си нося лампа в джоба и така случайно ще ти я давам да я потъркаш и да си пожелаеш нещо, я виж може би магически ще почна да го говоря.
9. Ти си най - намръщения човек, който някога през живота си съм срещала. Може би факта, че оплешивяваш ти влияе зле на настроението.
Мисля, че от това ще излезе чудесна поредица :D
събота, 2 август 2014 г.
It is all about creating yourself
Преди една година започна моето така наречено израстване. Исках да се променя, да стана по - добър човек, да бъда по - позитивна, по - щастлива, по - социална, дори по - обичана. Да си призная честно не срещнах голямо разбиране по - пътя на моето духовно израстване, като човек и личност и в личен и в делови план. Разбира се имаше и разбиране, но се наслушах на различни неща, някои ме засегнаха и преживявах дълго, други реших да игнорирам. Слушах неща, като "Не се ли примири вече каква си?", отговора е, че аз никога няма да се примиря с това, което съм, и точно тази непримиримост и желание да се променя ме кара да израствам, да бъда честна предполагам, че деня в който ще се примиря със себе си ще е моя край, точно за това ако има нещо, което си пожелавам, то е да не се примирявам със себе си. Никога.
Друго нещо, което чух беше "Защо ще се променяш? Това ти е дадено и това си ти.", това беше по повод вечната ми борба с перфекционизма ми и моя начин по който смятам, че трябва да изглеждам. Да, нещата които не ям са повече от тези, които ям. От години съм на различни режими, но последния който е от около година се превърна в мой начин на живот и реално успя да ме накара да съм щастлива. Колкото до това как изглеждам, не смятам, че който и да било човек не трябва да се отказва от това което иска, дори да отнеме години, дори да ви отнеме десетилетие, ако захапете не пускайте и толкова. Това с примиряването не ми е в кръвта, никога не е било. А колкото до какво ми е дадено, не, това не ми е дадено, това сама си го причиних, и сега се боря с това.
Винаги съм била човек, който се стреми към щастието, и винаги съм търсела щастие, последните години се бях заобиколила с хора, които не ме правеха щастлива, но точно през тази една година аз бях с хора, които бяха точно моя тип хора.
Личности с мисия, личности, които могат да променят света и хора, за които си заслужава да с бориш. Имах нужда точно от това, да знам че мога да разчитам на някого, просто ей така.
И въпреки настроенията ми и периодите през които минах за тази една година, да тя не беше изцяло дъги и рози, имаше си и кофти моменти, равносметката е, че аз съм щастлив човек.
Успях да направя тази малка крачка за всички останали, но за мен беше огромна.
Сигурно докато съм жива ще се боря със себе си, но точно това ме прави жива, и точно това ми помага да се движа на някъде, да се бутам, да не седя на едно място, да искам повече за себе си, и въпреки че не си давам сметка колко много съм постигнала, понеже не гледам по - този начин на нещата, се надявам един ден да видя, че от мен е излязъл човек.
Защото в крайна сметка не сме тук за да намираме себе си, аз съм себе си, винаги съм била, винаги съм знаела коя съм, тук сме за да създаваме себе си, да се моделираме и ошлайфаме, да се огъваме до краен предел за да видим дали ще се счупим или ще продължим да се огъваме. Тук сме за да можем да се тестваме, да видим какъв ни е капацитета, за да можем да се пуснем на непознат терен и да разберем дали можем да оцелеем. Точно това правя със себе си, пускам се в напълно непозната среда на хиляди километри от моята комфортна зона и успявам да направя тази среда новата ми комфортна зона, след това вече не ми е интересно и си търся нови усещания и нови непознати територии.
Все още се боря с много неща, с това че имам проблем с доверието, но напоследък се хванах как си повтарям една реплика "Най - добрия начин да разбереш дали можеш да имаш доверие на някого е да му се довериш", и това правя, ще се доверя, голяма работа, ако някой не ме оцени и ме предаде, преживявала съм и по - лоши неща. Да, трябва да внимавам на кой се доверявам, но съществената част тук е, да не бъда гадна с нови хора понеже разни в миналото да ме предавали, също така да не се доверявам отново на хора, които са ми доказали че не може да им се има доверие.
До нови срещи, мили мой читатели.
Друго нещо, което чух беше "Защо ще се променяш? Това ти е дадено и това си ти.", това беше по повод вечната ми борба с перфекционизма ми и моя начин по който смятам, че трябва да изглеждам. Да, нещата които не ям са повече от тези, които ям. От години съм на различни режими, но последния който е от около година се превърна в мой начин на живот и реално успя да ме накара да съм щастлива. Колкото до това как изглеждам, не смятам, че който и да било човек не трябва да се отказва от това което иска, дори да отнеме години, дори да ви отнеме десетилетие, ако захапете не пускайте и толкова. Това с примиряването не ми е в кръвта, никога не е било. А колкото до какво ми е дадено, не, това не ми е дадено, това сама си го причиних, и сега се боря с това.
Винаги съм била човек, който се стреми към щастието, и винаги съм търсела щастие, последните години се бях заобиколила с хора, които не ме правеха щастлива, но точно през тази една година аз бях с хора, които бяха точно моя тип хора.
Личности с мисия, личности, които могат да променят света и хора, за които си заслужава да с бориш. Имах нужда точно от това, да знам че мога да разчитам на някого, просто ей така.
И въпреки настроенията ми и периодите през които минах за тази една година, да тя не беше изцяло дъги и рози, имаше си и кофти моменти, равносметката е, че аз съм щастлив човек.
Успях да направя тази малка крачка за всички останали, но за мен беше огромна.
Сигурно докато съм жива ще се боря със себе си, но точно това ме прави жива, и точно това ми помага да се движа на някъде, да се бутам, да не седя на едно място, да искам повече за себе си, и въпреки че не си давам сметка колко много съм постигнала, понеже не гледам по - този начин на нещата, се надявам един ден да видя, че от мен е излязъл човек.
Защото в крайна сметка не сме тук за да намираме себе си, аз съм себе си, винаги съм била, винаги съм знаела коя съм, тук сме за да създаваме себе си, да се моделираме и ошлайфаме, да се огъваме до краен предел за да видим дали ще се счупим или ще продължим да се огъваме. Тук сме за да можем да се тестваме, да видим какъв ни е капацитета, за да можем да се пуснем на непознат терен и да разберем дали можем да оцелеем. Точно това правя със себе си, пускам се в напълно непозната среда на хиляди километри от моята комфортна зона и успявам да направя тази среда новата ми комфортна зона, след това вече не ми е интересно и си търся нови усещания и нови непознати територии.
Все още се боря с много неща, с това че имам проблем с доверието, но напоследък се хванах как си повтарям една реплика "Най - добрия начин да разбереш дали можеш да имаш доверие на някого е да му се довериш", и това правя, ще се доверя, голяма работа, ако някой не ме оцени и ме предаде, преживявала съм и по - лоши неща. Да, трябва да внимавам на кой се доверявам, но съществената част тук е, да не бъда гадна с нови хора понеже разни в миналото да ме предавали, също така да не се доверявам отново на хора, които са ми доказали че не може да им се има доверие.
До нови срещи, мили мой читатели.
петък, 1 август 2014 г.
[TAG] Me, myself and I!
 |
| Един слънчев ден... |
Реших и аз да се включа в този таг благодарение на Кали, надявам се да ви е интересно :)
----------------------------------
Кръстен ли си на някого?
Да, на мен. Не това, не е шега, просто цял живот се убеждавам все повече, че съм кръстена само и единствено на себе си.
Кога плака за последно?
Преди месец? Не съм сигурна.
Имаш ли деца?
Не.
Ако беше някой друг щеше ли да бъдеш приятел със себе си?
Хм, това е интересен въпрос. Вероятно щях да искам да съм, обаче нещата не винаги се получават.
Имаш ли някакви guilty pleasures?
Да... сладолед, тирамису... :D
Обичаш ли да пишеш на ръка?
Обичам, но го правя рядко, само ако искам да си закача нещо на стената.
Коя е любимата ти зърнена закуска?
Не обичам зърнени закуски, като цяло не обичам храната сутрин.
Кое е първото нещо, което забелязваш у хората?
Как ме гледат. И дали им се говори, като цяло доста следя езика на тялото.
Какъв цвят са очите ти?
Кафяви, или по - точно млечен шоколад.
Страшни филми или щастлив край?
Мисля, че съм заклет фен на щастливия край, нищо че се случва рядко.
Любим сериал?
Ами... Те са много, но ще започна с най - любимия ми Castle. Скорошния любим сериал ми е Rookie Blue, нещо ме грабна в него. Иначе кой друг? Не се сещам
Зима или лято?
Зима!
Прегръдки или целувки?
Прегръдки! Прегръдките носят едно приятно усещане, което можеш да споделиш с някой, само когато го прегърнеш.
Специален талант?
Никога през целия ми живот не ми е било скучно, ако се брои за талант. :D
Къде си роден?
В София
Хобита?
Фотография, писане, четене, гледане на сериали, готвене, зодиакалните знаци (доста странно хоби, но ми е такова :D), психология, езика на тялото... И още куп неща.
Имаш ли домашен любимец?
Ако котката на съседа се брои?
Любим филм?
Love me if you dare
Какъв цвят е колата ти?
Предвид, че нямам дори книжка, не може да става дума за кола, но колелото ми е лилаво.
Какъв искаш да станеш като пораснеш?
Искам да съм такъв човек, че когато погледна назад да се усмихна и да не съжалявам за нищо.
Абонамент за:
Публикации (Atom)