А може ли...

А може ли поне веднъж да НЕ съм разумната, зрялата и тази, която отстъпва за да запази нещо, на което държи?!
А може ли поне веднъж да не се правя на безчувствена кучка, която е спокойна с всичко случващо се и се прави, че на непоправим непукист?!
А може ли поне веднъж да ми бъде обърнато някакво внимание?!
А може ли поне веднъж да не съм тази, за която всички ме имат.. Може ли?! Може ли....
Понякога просто искам някой да ми каже едно 'здрасти', но отсреща е NADA !!
Няма никой.
Празнота.
Тишина.

И се чудя за какво... За едно нищо! Не защото има смисъл, а защото не съм чак толкова лош човек. Но съвсем скоро нещата от само себе си няма да седят по този начин.
Хайде, дайте най - доброто от себе си, но аз съм 2 хода напред. ВИНАГИ!
Кажи ми нещо, което не знам.. ха-ха!

I'll do what it takes till I touch the sky

And I'll make a wish, take a chance, make a change

And breakaway

Болестта ми се отразява добре... Ето какво сътворих през последната 1 седмица, която прекарах в нас :)

Кексчета с канела и какао :



Картофи 'Уеджис':


Крекери с брашно 'Грахам', мед и кафява захар:



Лимонов пай със сметана :


Пита с настъргани ябълки, канела и орехи :



Крем с еклери и топинг от разтопен бял шоколад :



И за финал Chocolate Mud Cake :

Да си болен не било толкова лошо. :)