вторник, 13 май 2014 г.

За нея

Посвещавам тези редове на човека, 
който ще бъда след някоя друга година, 
човека, който все още съм. 

Ти знаеш коя си, винаги си знаела коя си, независимо от всичко, което се е случвало. Може би си единствения човек, когото познаваш, който знае какво иска и как го иска, дори го постигаш стига да го почувстваш. И точно, понеже знаеш коя си и какво искаш не би отстъпила за нищо по - малко от това, което заслужаваш. 
И не го прави. Точно заради това те уважавам и обичам, понеже никога не пренебрегваш принципите си, способна си да си тръгнеш от там където си нещастна и си го правила толкова пъти, колкото се е налагало. Ти си тази, която искам да бъда, която съм, и която ще бъда.
Ти си моето бъдеще, моето настояще и моето минало. 
Пожелавам ти да си щастлива, въпреки всичко, както сега си щастлива, просто бъди щастлива, достатъчно мъдра си за да знаеш от къде да вадиш щастието си. Не го търси, знаеш, че когато го търсиш то никога не идва. 
Надявам се да си щастлива, защото го заслужаваш, знаеш, че след всяка буря изгрява слънце, също така знаеш, че и твоето време ще дойде.
Пожелавам ти да намериш човек, който няма да те разочарова, няма да избере друга, няма да си тръгне и няма да те пренебрегва, и понеже те познавам, ще ти кажа да спреш да бъдеш толкова предубедена. Виждам, че си спряла да анализираш ситуациите с различни хора и това е хубаво, не го мисли - то само ще дойде.
Надявам се да намериш човек, на който не е нужно да разказваш каква си, защото той няма да има нужда от обяснения, а ще има нужда от това да е до теб.
Надявам се там някъде отново да намериш някой, който ще те разбира само с един поглед, някой който ще ти даде приключенията, лудориите и любовта, която скоро не си намирала.
А аз мога да ти кажа само, че ако нещо е писано то ще се случи. 
Не сваляй усмивката от лицето си, не си давай напразни надежди, но и не отхвърляй възможностите за щастие, защото те са малко, живей сега, понеже един живот живеем.
Ти си млада, имаш право на грешки, имаш право да правиш каквото искаш, имаш право да си тръгваш от хора, които те нараняват, имаш право да защитаваш себе си и точно това трябва да правиш. 
Живей си живота според възрастта си, дори да знаеш, че житейския ти опит е повече от на другите, не го показвай, стигнала си до някакви заключения много преди тях, и точно това те прави ТИ. 
Никога не забравяй, че дори да не можеш да кажеш що за човек си с няколко изречения, винаги можеш да им покажеш, защото ако някой реши да си прави тур в опознаването ти, то определено ще се загуби в лабиринта на съзнанието ти, ако не му подадеш ръка и не му покажеш посока. 
Бъди добра с хората, въпреки че не винаги те ще са добри с теб, бъди добра, защото този живот е прекалено кратък за да сме лоши един с друг. Всеки сам носи собствения си багаж, което е достатъчно наказание за някои, за това бъди добра. 
Бъди себе си с хората, с които намираш един език. Бъди себе си пред хората, пред които не се притесняваш да се покажеш без грим, пред които не ти пречи да покажеш какво чувстваш и пред тези, които се интересуват наистина от това как си.
Много хора няма да са там за теб, разбира се обаче винаги ще се появяват, когато имат нужда от нещо. Не го приемай лично, просто ти си човека, който може да им помогне, когато дори самите те не могат да си помогнат, а понякога това е най - голямата сила, която някой може да притежава.
Помагай, не очаквай нищо в замяна. Живей така, както смяташ за редно и не съжалявай за нищо, защото ти знаеш, че в дадени моменти си направила всичко, което си могла и си дала, ако не всичко, то това което си могла да дадеш. Не съжалявай, че си обичала повече, от колкото са те обичали, и не плачи понеже си обичала. Няма нищо лошо, нито пък нередно в това, че си го правила, и най - важното не трябва дори за миг да спираш да обичаш, защото може и да не се е получило, но това не значи, че няма да се получи някога в бъдеще. 



понеделник, 5 май 2014 г.

Защо не спиш?

- Защо не спиш?
- Защото е 12 часа, а аз имам проблеми със съня...
- Защо имаш проблеми със съня?
- Защо да нямам?
- Е, кажи ми де, знаеш, че можеш всичко да ми кажеш...
- Виждам разни неща напоследък, и не знам как да се чувствам заради тези неща... Май е период на промени, днес разместих целия хол, сега прилича на мен.
- Какво друго промени?
- Себе си... И не, не мога да ти кажа всичко. Последно време ти нямам доверие.
- Защо?
- Ти най - много ме лъжеш, караш ме да вярвам в неща, да си въобразявам неща, които не са истина... После си преглъщам огорченията и разочарованията.
- Ааа, това не го правя аз, това сама си го правиш. Пък не всичко е въображение, някои неща са истина, просто искаш да ги изтриеш и за това си казваш, че са плод на въображението ти, по този начин по - лесно се отърваваш от тях.
- Откачих съвсем...
- Не си!
- Когато ми се плаче се смея, като побъркана съм.
- Смей се! Няма лошо в това, смеха лекува! 
- Дано ми излекува и психичните заболявания! ХА - ХА